Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 21.03.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 48 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. Д. и жалба на неговия защитник срещу решение № 337 от 29.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 566/2015 г. В саморъчно изготвената жалба от подсъдимия се твърди, че не е извършител на престъплението и обвинението не е доказано по несъмнен начин. В жалбата на защитника са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Изложени са съображения, че липсва свидетел - очевидец на извършено посегателство от подсъдимия, а всички разпитани свидетели са предоставяли само косвена информация; че св. Д. и св. С. са описвали по различен начин лицето, което са видели и нито едно от описанията не кореспондира на снимковия материал, заснет от видеокамерите; че авторството на деянието по недопустим начин е било изведено от предходните осъждания на подсъдимия. Направени са алтернативни искания – за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбите. Настоява за повторно обсъждане на данните относно авторството на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства, обуславящи намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 156 от 15.05.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1000/2015 г. подсъдимият В. П. Д. е признат за виновен в това, на 27.03.2012 г. в [населено място] да е отнел чужди движими вещи – сумата от 150 лева от владението на Д. Д. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като завареният на мястото на престъплението е използвал сила, за да запази владението върху откраднатите вещи и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от седем години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по обвинението за грабеж на 2 бр. златни синджира, на обща стойност от 966 лева, извършен на 26.04.2012 г., както и по обвинението за продължавано престъпление по чл. 26 НК. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо наказание по съвкупност - по н. о. х. д. № 1000/2015 г., н. о. х. д. № 981/2012 г., н. о. х. д. № 22435/2011 г. и н. о. х. д. № 14423/2013 г., а именно седем години лишаване от свобода. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по н. о. х. д. № 18903/2011 г. в размер на три години лишаване от свобода. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, на чл. 25, ал. 2 НК и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 337 от 29.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 566/2015 г. присъдата е изменена и са формирани две отделни съвкупности както следва: по н. о. х д. № 1000/2015 г. и н. о. х. д. № 14423/2013 г., като е определено общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода, както и общо наказание по н. о. х. д. № 18903/2011 г., н. о. х. д. № 981/2012 г. и н. о. х. д. № 22435/2011 г. в размер на три години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим в затвор. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Същите доводи са били формулирани по сходен начин и представени на вниманието на въззивния съд, който в решението си е дал подробно аргументиран и законосъобразен отговор. Като цяло те представляват израз на несъгласие с оценката за достоверност на доказателствените материали и по своята същност са насочени да опровергаят обосноваността на фактическите констатации, които се считат за несъответни на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд вече многократно е подчертавал, че се произнася единствено по правото и в рамките на установените фактически положения от съда по същество, когато не е допуснато съществено процесуално нарушение. Необосноваността не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на въззивното решение. За да приеме за установено авторството на подсъдимия Д., Софийският апелативен съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения. Аналитично е преценявал целия обем от събрани и проверени доказателства, които е тълкувал внимателно, логично и задълбочено. Изложил е подробни съображения защо приема като достоверни свидетелските показания и изчерпателно е мотивирал своята оценка за резултата от извършените разпознавания, потвърден категорично и с показанията на свидетелите в съдебно заседание. Отсъствието на пряк очевидец на самото деяние (пострадалият е починал) не е от естество да подкрепи тезата на защитника на подсъдимия. Поначало не съществува пречка осъдителна присъда да се основава и само на косвени доказателства, когато образуват хармонична система и водят до единствено възможния и несъмнен извод. Мотивите на въззивното решение не оправдават и следващия довод на защитника. Софийският апелативен съд, проверил изцяло правилността на присъдата в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК и постановил съдебния акт, който се обжалва, при разрешаване на въпроса за авторството не се е основавал на предходните осъждания на подсъдимия Д.. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1 , т. 3 НПК жалбите не съдържат конкретни съображения. Върховният касационен съд намира, че липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Освен отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът не е могъл да пренебрегне поредицата от отегчаващи обстоятелства с влияние при индивидуализация на наказанието – интензивно упражнената принуда спрямо пострадалия, който с оглед на неговата възраст (94 годишен към момента на деянието) не е могъл да оказва ефективна съпротива, спецификата на предходните престъпни посегателства на подсъдимия Д. (предимно грабежи), краткият интервал от време (около десет дни) между предходно влязлата в сила присъда, отново за грабеж, и извършеното престъпление. Ето защо, очевидно несъответствие на наказанието със степента на обществена опасност на деянието и дееца, останалите обстоятелства и целите по чл. 36 НК, в дадения случая няма. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337 от 29.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 566/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: