Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60446
гр. София, 12.07.2021 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1534 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. В., [населено място], срещу решение № 804/15.04.2020г., постановено по т.д.№ 5755/2019г. от Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1386/06.07.2019г. по т.д.№ 1468/2017г. на Софийски градски съд е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, [населено място], по иск по чл.59, ал.5 ЗБН, прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх.№ 10040/29.10.14г., отправено от Д. С. В. до „КТБ“ АД /н./ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, придобито от Д. С. В. чрез цесия, съгласно уведомление вх.№ 10014/29.10.2014г., с което представител на „Д.“ АД съобщава на „КТБ“ АД /н./, че с договор за цесия от 20.10.2014г. „Д.“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, и представлява част от вземането по негова депозитна сметка IBAN:BG 80 KORP9220201503301, открита при „КТБ“ АД /н./ съгласно договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от 24.01.2009г., както и с уведомление вх.№ 10039/29.10.2014г., подадено от Д. С. В. за извършена цесия от 20.10.2014г., въз основа на която е придобил от „Д.“ АД парично вземане в размер на 87034,44 лв., представляваща равностойност в евро на 44500 евро, срещу вземане на „КТБ“ АД /н./ към Д. С. В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007г., сключен между „КТБ“ АД /н./ като кредитор и Д. С. В. като кредитополучател, като в останалата част по иска по чл.59, ал.3 ЗБН първоинстанционното решение е обезсилено.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил безспорните факти по делото, а именно: С Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011г., на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, чийто срок е удължен до 20.11.2014г. с Решение № 114/16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ.
С Решение № 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014г., на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ „ АД /н./ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН.
С Решение № 664/22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. от Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на банката; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443/03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. от Софийски апелативен съд, е отменено първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособност и за такава е определена датата 20.06.2014г.
С договор за банков кредит от 09.10.2007г. банката е предоставила на Д. С. В. кредит в размер на 80 000 евро с краен срок на погасяване 01.10.2022г. На 24.01.2014г. е сключен договор за индивидуален срочен депозит между „КТБ“ АД и „Д.“АД. Със съобщение с вх. № 10014/29.10.2014г. „Д.“ АД уведомява банката на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, че на 20.10.2014г. с договор за цесия е прехвърлило на Д. С. В. свое вземане в размер на 87 034,44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, представляващо част от вземането му от банката по депозита. Такова уведомление с вх. № 10039/29.10.2014г. е изпратил на банката и цедентът.
С изявление за прихващане с вх. № 10040/29.10.2014г. Д. С. В. е отправил до банката изявление за прихващане на вземането си в размер на 87 034.44 лева, с равностойност в евро в размер на 44 500 евро, придобито по силата на договор за цесия с „Д.“АД, с вземането на банката към него по договора за банков кредит в евро от 09.10.2007г. в общ размер (главница и лихви) от 44 298,56 евро, възлизаща на 86 640,45 лева, до размера на по-малкото от тях.
Решаващият състав на САС е изложил съображения, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към процесното прихващане е тази по изменението с ДВ бр.22/2018г. По силата на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Процесното прихващане е извършено на 29.10.2014г. и следователно е след началната дата на неплатежоспособността (20.06.2014г.), поради което попада в хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С оглед уважаването на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН не се е сбъднало условието за разглеждане на евентуален иск - този с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН и в тази част първоинстанционното решение е обезсилено.
Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение е основан на участието в производството по делото на „КТБ“ АД /н./ като ищец и съответник по делото. Позовава се на ТР № 1/2019г. на ОСТК на ВКС.
Според даденото разрешение в ТР № 1/2019г. в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска.
В случая в първоинстанционното производство са били предявени няколко обективно и субективно съединени иска. С решението на СГС е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу Д. С. В. иск с правно основание по чл.59, ал.5 ЗБН и е уважен евентуалният иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу Д. С. В. по чл.59, ал.3 ЗБН. Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която са разгледани тези два иска и във въззивното производство са участвали синдиците на „КТБ“ АД /н./ и Д. С. В.. Следователно в производството по делото по исковете по чл.59, ал.5 ЗБН и по евентуалния иск по чл.59, ал.3 ЗБН са конституирани надлежни страни и постановеният въззивен акт, предмет на касационната жалба, не е вероятно недопустим по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Касаторът поставя следните правни въпроси: 1.“С оглед върховенството на Конституцията на Република България спрямо останалите нормативни актове (чл.5, ал.1) и непосредственото й действие (чл.5, ал.2) следва ли съдът да извършва преценка за съответствие на закона с разпоредби на Конституцията и следва ли да извършва проверка дали при прилагане на закон, на който е придадено обратно действие, самото придаване на обратно действие е извършено в съответствие с правилата за ретроактивност?“ - на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.1 ГПК; 2. „Правилото за неретроактивност на правните норми прилага ли се в случаите, в които с нормите, на които е придадено обратно действие не се придобиват права, а се цели засягане на права или създаване на задължения за минало време?“ - на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.1 ГПК; 3. „Когато с оглед предмета на правния спор по делото е приложимо правото на ЕС и страна е направила искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл.267 ДФЕС и чл.628 ГПК, а дори и да не е отправила националният съдия е задължен да изследва съответните приложими разпоредби от правото на ЕС, следва ли да остави неприложена национална разпоредба, която им противоречи, или е длъжен да изчака отмяната на разпоредбата по съответния конституционен ред?“ - на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК; 4. „Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн.ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.)?“ - на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е било направено искане за спиране на производството по делото с оглед на образуваното конституционно дело № 9/2020г. пред Конституционния съд, а в касационната жалба и евентуално искане – ако Конституционният съд не допусне до разглеждане или отхвърли искането за обявяване на противоконституционност, да се отправи преюдициално запитване до СЕС по въпросите, формулирани в писмените бележки, депозирани пред въззивната инстанция.
С определение № 235/01.12.2020г. ВКС спря производство до приключване на конституционното дело № 9/2020г. С Решение № 8/27.05.2021г. (обн. ДВ, бр.48/08.06.2021г.) Конституционният съд се произнесе по конст.д.№ 9/2020г. и делото бе възобновено.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Спорният по делото въпрос е за приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за прихващанията, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г.(обн.ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.), предвид и на изменението й с § 8 от ЗИДЗБН (обн.ДВ, бр.22/2018г. в сила от 20.06.2014г.). Поставените първи и втори въпроси са свързани с доводи относно придаденото обратно действие на нормата и евентуалното противоречие на въззивното акт с решения на Конституционния съд, а третият - с отхвърленото от въззивния съд искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и съотношението между задължението на националния съд да сезира СЕС и евентуалното решение за отмяна на нормата от Конституционния съд. Предвид на евентуално заявеното искане на касатора за отправяне на искане до СЕС, поставено в зависимост от произнасянето на Конституционния съд, съставът на ВКС счита, че същото не следва да се разглежда, тъй като с Решение № 8/27.05.2021г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г. Предвид произнасянето на Конституционния съд и обявяването за противоконституционни на приложимите към спора норми на ЗБН, първи и втори въпроси се явяват без значение за спора.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. (обн.ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г.)?“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1740,69 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 804/15.04.2020г., постановено по т.д.№ 5755/2019г. от Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Д. С. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1740,69 лв. по сметка на ВКС.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор Д. С. В. и ответник по касационната жалба синдиците на „КТБ“ АД /н./, а случай на неизпълнение в срок на указанията – да се докладва на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.