Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 28 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2820 /2011 г. Производството по дело е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационната жалба на защитника на подсъдимия И. И. И. против решение № 135 от 11.10.2011 г. на Апелативния съд в гр. Пловдив по внохд № 322 / 2011 г. В жалбата се сочи, че решението потвърждава присъда, с която подсъдимият неправилно е наказан за умишлено убийство, вместо за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Нарушение на процесуалните правила касаторът съзира в пренебрегване на данните за нападение от страна на пострадалия, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетели и в медицинската документация, установяваща удар в предната част на тялото на подсъдимия. В заключение са отправя искане за изменение на решението, преквалифициране на деянието като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят поддържа изложените доводи срещу въззивното решение . Частните обвинители и граждански ищци не изразяват становище по жалбата. Прокурорът пледира за частична основателност на жалбата,изразена в неправилното приложение на закона. Според държавното обвинение престъплението е извършено при условията на „мнима неизбежна отбрана” , поради което деецът следва да носи отговорност за убийство, извършено по непредпазливост. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК , установи следното : Пловдивският окръжен съд с присъда № 45 от 20.04.2010 г. по нохд № 2740/2010 г. признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това , че на 12.10.2009 г. в село Л., Пловдивска област, умишлено умъртвил С. К. В., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. От този срок съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мерки за процесуална принуда. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданските ищци К. А. В. и В. С. В. по 30 000 лева , на А. И. Б. – 40 000 лева, на К. С. Б. чрез неговата майка и законнен представител А. И. Б. – 70 000 лева, представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на уреждането до окончателното изплащане на главниците. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Пловдивският апелативен съд, с решение № 135 от 11.10.2011 г. по внохд № 322/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Апелативният съд не е допуснал посочените от защитата на подсъдимия съществени процесуални нарушения. Втората инстанция изцяло подкрепила фактическите изводи на първостепенния съдебен състав, но извършила това след самостоятелна проверка на доказателствата и доказателствените средства. Подробното обсъждане на доказателствения материал, извършено преди всичко от окръжната инстанция, изключва упрека за необективност и липса на всестранност при провеждане на съдебното производство. Възражението на подсъдимия, че бил нападнат от пострадалия, е отхвърлено с аргументи , базирани на непротиворечива доказателствена основа. В мотивите на предходните съдебни състави подробно е проследено поведението на всеки от участници в инцидента в нощта на 12.10.2009 г., завършил със смъртта на С. В.. Категорично е установено, че пострадалият и свидетелят Л. Н. след пиянска почерпка влезли в двора на подсъдимия около полунощ, вдигайки шум и правейки опити да събудят собственика. Той не ги разпознал, изчакал десетина минути, след което взел кухненски нож и излязъл в двора.Там извикал: ,:Какво правите тук, сега ще ви заколя..:” В. и Н. хукнали да бягат, като последният дори си изгубил обувките при прескачане на оградата. Подсъдимият застигнал другия нощен посетител до ъгъла на къщата и когато той се обърнал към него с вдигната за защита дясна ръка го пробол с ножа в областта на сърцето. Въпреки нанесената рана В. прехвърлил оградата , но минути по-късно починал. Тази обстановка не подкрепя позицията на защитата за непосредствено противоправно нападение по отношение на подсъдимия. Въпреки късния час и неочакваността си посещението на В. и Н. не представлявало реална заплаха за подсъдимия. След като той излязъл в двора, въоръжен с нож, и заплашил неканените гости, че „ще ги заколи”, те хукнали да се спасяват. Опитът да се докаже, че В. останал до оградата, за да нападне подсъдимия, се опровергава от поведението на пострадалия, манифестиращо неговото желание да бяга, а не да се бие. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите, пред които подсъдимият заявил , че „дупнал” едното избягало момче, както и експертното заключение за най-вероятното разположение на лицата в момента на пробождането. При така установените факти инстанциите по същество правилно са стигнали до обобщаващото заключение, че подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана съгласно чл. 12, ал.1 от НК.Той не е нанесъл прободната рана на пострадалия В. с цел да се защити от негово непосредствено противоправно нападение, тъй като такова не е осъществено. В. бягал когато подсъдимият го застигнал и пробол.След като не е налице неизбежна отбрана не подлежат на коментар и доводите за превишаване на нейните предели. Изложената за първи път в хода на настоящия процес теза на прокурора за мнима неизбежна отбрана е доказателствено и правно несъстоятелна. Влизането на две лица през нощта в двора на подсъдимия само по себе си не доказва реална и непосредствена заплаха за нападение извън конкретния социален и битов контекст, установен по делото. Подсъдимият се познавал с пострадалия и със свидетеля Н. без данни за конфликтност. Напротив, контактите им се изразявали в ходене на риба и почерпки. В нощта на престъплението В. и Н. пристигнали шумно, разлаяли кучетата и викали името на подсъдимия т.е. не показали заплашителност или потайност, създаващи представа за нападение. След като стопанинът излязъл в двора и разбрали, че не са желани, двамата посетители побягнали, което също не би могло да заблуди подсъдимия, че срещу него се предприема или ще се предприеме реално непосредствено противоправно поведение. Дори когато пострадалият В. бил застигнат, той не ударил подсъдимия, а вдигнал ръка за отбрана, след което , вече прободен, продължил да тича, докато паднал мъртъв на улицата.За да има мнима неизбежна отбрана би следвало увреждането да е извършено по време на мнимото нападение, а данните по делото сочат друго - пострадалият се отдалечавал от подсъдимия, без да показва с нищо, че се кани да му навреди по какъвто и да било начин. При отсъствието на обективни данни за нападение, субективното допускане или предположение на подсъдимия, че е или би могъл да бъде нападнат, са ирелевантни, тъй като мнимата неизбежна отбрана изисква деецът да е уверен, че се отбранява срещу непосредствено противоправно нападение . Вж.Решение № 700 от 09.12.1996 г. по н.д. № 570/1996 г., ІІ н.о., докладчик съдията Б. П., Съдебна практика , Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн.1-2/1997 г. стр.5 От друга страна подсъдимият имал достатъчно време и разполагал с интелектуален потенциал да възприеме и разбере намеренията на бягащите посетители, поради което е изключена грешка /извинителна или не/ относно действителността на нападението.По тези съображения касационният съдебен състав отхвърля искането на прокуратурата за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 122, ал.1 от НК. Оплакването за несправедливост на наложеното наказание касаторът разглежда във връзка с неправилната квалификация на деянието като убийство по чл. 115 от НК, поради което за неоснователността му важи казаното по-горе относно приложението на материалния закон. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер, а по делото не са събрани доказателства за многобройни или изключителни по характера си обстоятелства, правещи и най-лекото, предвидено в закона наказание несъразмерно тежко, за да е възможно намаляване наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 11.10.2011 г. на Апелативния съд в гр.Пловдив по внохд № 322 / 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.