Р Е Ш Е Н И Е № 24 София , 12.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 171 / 2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба частния обвинител М. Т. Г. чрез повереника ѝ адвокат М. И. Й. против решение № 277/15.11.2016 г. по внохд № 446/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбата съдържа всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Повереникът твърди, че ”съдът неправилно е преценил събраните гласни доказателства, при което погрешно е възприел фактическата обстановка по делото”. Според жалбоподателя починалият пешеходец се е намирал плътно в дясната половина на пътното платно, тъй като тротоарите са били заети от паркирани превозни средства, поради което не е съпричинил произшествието. Наказанието се определя като несправедливо, тъй като съдът е подценил обществената опасност на деянието и подсъдимата, но е отчел несъществуващ принос на пострадалия за настъпилия резултат. Изтъкват се и аргументи за постигане на превантивните цели на наказателната репресия. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и налагане на по-тежко наказание на подсъдимата. Пред касационната инстанция повереникът на частната обвинителка поддържа жалбата по изложените съображения. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Подсъдимата не изразява становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Хасковският окръжен съд с присъда № 36 от 14.07.2016 г. по нохд № 340 / 2016 г. признал подсъдимата М. П. А. за виновна в това, че на 01.05.2015 г. в [населено място], при управление на товарен автомобил ”О. К.”, нарушила правилото за движение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Т. К. К., след което направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл.55, ал. 1, б.”б” и чл. 42а ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК я наказал с пробация със следните пробационни мерки –з адължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимата от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. В нейна тежест били възложени и сторените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с решение № 277 от 15.11.2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Оплакванията на повереника на частната обвинителка за съществени процесуални нарушения във въззивната процедура са напълно несъстоятелни. По същество те целят установяване на обстоятелства относно движението на пострадалия пешеходец, каквито не са посочени в обвинителния акт. Според прокурора пострадалият Т. К., помагайки си с бастун, пресякъл от изток на запад [улица]през кръстовището и продължил на запад, като за да заобиколи контейнера за смет се движел в близост до средата на пътното платно на [улица]и „ малко косо на оста” на улицата. Управляваният от подсъдимата А. автомобил също се движел по средата на платното. На страница трета в обвинителния акт, в контекста на особености на пътната обстановка, е отбелязано, че по платното и тротоарите на улицата е имало паркирани превозни средства. Твърдението на жалбоподателя , че пострадалият се е движел в дясната част на пътното платно / от гледна точка на приближаващия автомобил/ поради невъзможност да използва тротоара, влиза в съществено противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт. Тук е мястото се припомни, че фактическата и правна рамка на обвинението се определят единствено от прокурорската институция съгласно нейните правомощия по чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Частният обвинител като акцесорен субект на наказателния процес подпомага държавното обвинение, но не го измества. Правата му по чл. 79 от НПК не включват намеса във формулирането на обвинителната теза. Наред с тези процесуални постулати настоящият казус налага да се обърне внимание и на процедурата, по която е протекло инстанционното му разглеждане. Пред първата инстанция подсъдимата, при условията на чл. 371, т.2 от НПК, признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тях. Частната обвинителка и нейният повереник адвокат М. Й. също изразили съгласие за този ред на съдебното дирене. Макар становището им да няма обвързващ характер за решението на съда да проведе съкратено съдебно следствие, като страна в процеса те са подчинени на процесуалните ограничения на развилото се диференцирано производство. Ето защо е недопустимо и на това основание да релевират факти , несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт Вж. ТРОСНК 1/2008 г. т.8 и да претендират тяхното установяване. Оплакването за нарушение на материалния закон е заявено единствено като релация на съществените процесуални нарушения, предмет на обсъждане по-горе, поради което настоящият състав ги намира за неоснователни. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба все пак се заслужава да се отбележи , че приносът на пострадалия за настъпилия общественоопасен резултатат не е обективен признак от престъпния състав по чл. 343, ал. 1 от НК . Жалбата на повереника на частните обвинители е основателна единствено в частта й, в която се сочи явна несправедливост на наложените наказания по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Определянето на наказателната санкция при условията на чл. 55, ал. 1 от НК очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и се отклонява от целите по чл.36 от Наказателния кодекс. Предходните инстанции са надценили значението на фактите, характеризиращи положително подсъдимата, при което неубедително са защитили извод за тяхната многобройност. Въззивният съд е причислил към тях и „изразеното съжаление и съдействие в рамките на досъдебното производтво, което е изначално и не е обвързано единствено със засилване на инкриминиращите доказателства”. От цитирания израз не става ясно как и защо съдействието от страна на подсъдимата е улеснило разследването до степен, даваща основание то да се цени допълнително като смекчаващо обстоятелство. Вж.ТРОСНК № 1/2008 г. т.7 Без надлежен анализ са останали редица данни, които характеризират пътно-транспортното произшествие и оказват влияние върху степента на обществена опасност на инкриминираното деяние . Подсъдимата е управлявала товарен автомобил в гъсто населена жилищна част на града, в активен за движение момент - 17.30 часа, при ограничена видимост. Тези обстоятелства са я задължавали да прояви завишено внимание и отговорност, още повече, че е познавала квартала и трафика в него. Не без значение е и фактът, че прегазеният деветдесет и една годишен пешеходец, за когато е прието, че е имал незначителен принос за пътно-транспортното произшествие, се е движел по пътното платно с бастун. т.е. по начин, изключващ изненада за водача от внезапно възникнала опасност. Мотивите на съда, базирани на ограничено изброени смекчаващи обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало, отсъствие на административни наказания и добра професионална реализация, не защитават извод, че обществената опасност на конкретното деяние е значително по-ниска от типичната за този вид престъпления. Приложеното преминаване към по-леко по вид наказание не разполага с достатъчен възпитателен и предупредителен потенциал както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на другите членове на обществото. Това изисква отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 277/15.11.2016 г. по внохд № 446/2016 г. на Пловдивския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.