Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 22.07.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при секретаря Петя Петрова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 832 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] чрез адв. Н. Д. срещу решение № 2015/28.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 3651/2016 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд /БлОС/. С решението на БлОС са признати за неистински /неавтентични/ следните частни свидетелстващи документи: протокол за проведен авторски надзор от 02.11.1995 г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител и на акт № 4 за предаване на строителна площадка от 03.11.1995 г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител; протокол без дата за изпълнени видове СМР на път "с. Конарско – [населено място]" на л. 288 - 289 по отношение на подписите за проверил на С. П. и на П. Г.; на документ с рег. индекс № 92.00.273 от 30.11.2004 г. по описа на община Якоруда по отношение на подписа за „проектант“ на мястото за П. Д. Г. и на подписа за „С. Б. П.“, за „президент“; анализ на пътя [населено място] – [населено място], включващ Анализи, Номенклатура на труда, Номенклатура на механизацията, Номенклатура на материалите и Номенклатура на видовете СМР - лист 271-287 по отношение на подписа за „проверил,, на С. П. и са отхвърлени предявените искове от ЕТ „Мак-комплект М. М.“ против община Якоруда за заплащане на сумата от 1091661 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 1191661 лв. - незаплатена стойност на извършени СМР по обект местен път IV-84025 "с. Конаре – [населено място]", община Якоруда /при заявен и уважен частичен иск в размер на 100000 лв./, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане; за заплащане на сумата от 737015.59 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 804131.50 лв. - начислена мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2004 г. до датата на предявяване на частичния иск - 23.11.2009 г. /при заявен и уважен частичен иск в размер на 67115.91 лв./ и за заплащане на сумата от 406968.77 лв., представляваща незаплатена и дължима мораторна лихва върху сумата от 1091661 лв., считано от 23.11.2009 г. - датата на подаване на исковата молба по предявения частичен иск до 28.08.2013 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдени са разноски. С определение № 409/24.07.2019 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС за проверка съответствието на даденото с него разрешение с приетото в т.2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“ Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, свързани с изводите на съда, че не може да се установят изпълнените видове СМР и тяхното приемане от възложителя, въпреки, че тези факти по предявения частичен иск са установени с влязлото в сила решение на БлОС по т.д. № 505/2009 г., уважаващо този иск. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, която се поддържа в о.с.з. на 30.01.2020 г. и 11.06.2020 г. и писмено становище от 30.01.2020 г. Ответникът по касационната жалба община Якоруда оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, който поддържа в о.с.з. на 30.01.2020 г. и 11.06.2020 г. и в писмени бележки от 06.02.2020 г. Третото лице помагач на ищеца, сега касатор, А. В. не взима становище по касационната жалба. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: С решение № 204/25.11.2010 г. на БлОС по т.д. № 505/2009 г., потвърдено от САС с решение № 939/04.06.2012 г. по т.д. 1586/2011 г. Община Якоруда е осъдена да заплати на ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] сумата от 100000 лв. – част от дължимото възнаграждение по договор за изработка на стойност 1191661 лв., както и сумата от 67115.91лв. – част от дължима лихва за забава в пълен размер от 804131.50 лв. за периода 30.11.2004 г. – 23.11.2009 г. ведно със законната лихва от 23.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата от 100000 лв. с направени разноски. Претенциите са за възнаграждение и лихва за забава по сключен между страните договор на 31.10.1995 г., по силата на който общината е възложила на настоящия касатор изпълнение на обект „изграждане на път [населено място] – [населено място]“. С решение № 2319/29.04.2016 г. по т.д. № 379/2013 г. на БлОС, потвърдено с решение № 2015/28.10.2016 г. на САС по гр.д. № 3651/2016 г., предмет на касационната жалба, са признати за неистински /неавтентични/ посочени свидетелстващи документи и е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу община Якоруда за сумата 1091661 лв. - разлика до пълния размер на иска от 1191661 лв. – незаплатена стойност на извършени СМР по обект местен път ІV-84025 „с. Конарско – [населено място]“ /при заявен и уважен частичен иск в размер на 100000 лв./, ведно със законната лихва; за заплащане на сумата от 737015.59 лв. – разлика до пълния иск в размер на 804131.50 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2004 г. до датата на предявяването на частичния иск 23.11.2009 г. /при предявен и уважен частичен иск в размер на 67115.91 лв./ и за заплащане на сумата от 406968.77 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1091661 лв., считано от 23.11.2009 г. до 28.08.2013 г. За да потвърди отхвърлителното решение на БлОС, САС е приел, че на 31.10.1995 г. страните по делото са сключили договор за строителство, по силата на който общината е възложила на настоящия касатор изпълнение на обект „изграждане на път [населено място] – [населено място]“. Цената на договорените СМР и срока на изпълнение са били предмет на предоговаряне с пет броя анекси. Във връзка със спора по делото налице ли е изпълнение от страна на настоящия касатор на описаните в исковата му молба СМР и приети ли са те от възложителя с протокол обр.19 от 30.11.2014 г., както и приемане с конклудентни действия и с оглед възражение за неавтентичност на представения протокол, САС е приел, че представените по делото два протокола обр.19 с идентично съдържание и при оспорване на тяхната автентичност не установяват приемане на процесните СМР, доколкото не съдържат всички реквизити на документ /дата, подпис, вкл. посочване, че са съставени и подписани от кмета на общината/. Гласните доказателства по делото установяват извършване на СМР в много ранен период, не и извършването и надлежното им приемане след 2004 г. до 2009 г., както се претендира по настоящото дело. Според САС не е осъществено приемане с конклудентни действия на описаните в исковата молба СМР /конкретизирани в 37 пункта/. С оглед липсата на надлежно изпълнение на претендираните СМР от страна на изпълнителя и настоящ касатор и тяхното приемане от страна на възложителя изрично или с конклудентни действия няма основания, според САС, да се приеме, че възложителят дължи заплащане стойността на тези СМР. Относно уважения частичен иск от БлОС с решение № 204/25.11.2010 г. по т.д. № 505/2009 г., потвърдено от САС с решение № 939/04.06.2012 г. по т.д. 1586/2011 г. с идентичен предмет на иска, предявен по настоящото дело, САС е приел, че силата на пресъдено нещо по уважения частичен иск се разпростира единствено върху онази част на спорното право, която е била въведена в исковата молба като предмет на частичния иск. За останалата непредявена част за спорното право не е налице влязъл в сила съдебен акт и ищецът дължи установяване на своите твърдения, като не би могъл да се позове на силата на пресъдено нещо в частичния иск. Посочено е, че признание за приемане на изпълнените СМР не се съдържа и в представената по гр.д. № 505/2009 г. на БлОС генерална сметка, която е подписана от кмета на община Якоруда, но от доказателствата по делото не се установява същата да е приложена към сключения между страните договор или друг, съпътстващ договора документ. Обстоятелството, че същата не е подписана от изпълнителя обосновава извод, че документът не представлява неразделна част от договора. В сметката е посочена стойност на неразплатени СМР от 1197253 лв., но същата не препраща към процесния протокол обр.19 и описаните в него СМР, поради което е невъзможен извод за наличие на връзка между двата документа. По обуславящия изхода на спора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, отговор е даден в т.2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС: Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Приетото разрешение относно липсата на приемане на извършената от възложителя работа в решението на САС е в отклонение на приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в случая претенцията е за дължимо възнаграждение по договор за изработка и конкретните правопораждащи факти на спорното субективно материално право, въз основа на които се претендира възнаграждението включват сключения между страните договор, извършените от изпълнителя дейности по договора и приемането им от възложителя. В решението на БлОС, уважаващо частичния иск е прието наличие на сключен между страните договор на 31.10.1995 г. и последващи анекси към него, извършени СМР по този договор, приети с протокол обр.19, заведен в Община Якоруда с № 92-00-273 на 30.11.2004 г. В съответствие с приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно конкретните правопораждащи факти на спорното субективно материално право, въз основа на които се претендира възнаграждението – относно сключения договор, извършените СМР по него и приемането им при уважен частичен иск е налице сила на пресъдено нещо и в отклонение на дадения отговор на обуславящият изхода на спора въпрос САС е приел, че не е установено приемане на извършените СМР с протокола обр.19, заведен в Община Якоруда с № 92-00-273 на 30.11.2004 г. Но крайният извод за неоснователност на претенциите за дължимо възнаграждение /главница и лихва/ като разлика между уважения частичен иск и цялостния такъв за претендирани възнаграждения е правилен по други съображения - погасяване по давност на претенциите. Такова възражение е направено от Община Якоруда още при предявяване на частичния иск пред БлОС, при предявяване пред БлОС на исковете за разликата между уважения частичен иск до пълния размер на паричните вземания, поддържано е и пред ВКС. В исковата молба по частичния иск и цялостния такъв ищецът се позовава на приемане от Общината на извършените работи на дата 30.11.2004 г. с Акт обр.19, заведен при нея с вх. № 92-00-273 на 30.11.2004 г., така е прието и в решението на БлОС по т.д. № 505/2009 г. по уважения частичен иск. Възражението за погасяване по давност по частичния иск е прието за неоснователно от БлОС и САС с оглед неизтекъл петгодишен срок от изискуемостта на вземането, считано от 30.11.2004 г., когато процесните СМР са приети с посочения по-горе Акт обр.19 и предявяване на исковата молба по частичния иск на 23.11.2009 г. Този иск е уважен, но доколкото вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част – чл.116а ЗЗД. Спиране и прекъсване на давността за разликата от уважения частичен иск до пълния предявен такъв не е налице с предявяване и уважаване с исковата молба по частичния иск. Искът за разликата от уважения частичен иск до цялостния такъв по т.д. № 379/2013 г. на БлОС е предявен на 29.08.2013 г. при твърдения, че изискуемостта на вземането за извършените и приети СМР е настъпила на 30.11.2004 г., датата на приемане на СМР и в решението на БлОС по уважения частичен иск. От тази дата, съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече и петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която към предявяване на исковата молба по т.д. № 379/2013 г. на БлОС на 29.08.2013 г. е изтекла. С оглед неоснователността на претендираната главница като погасена по давност, неоснователна е и акцесорната претенция за претендирана лихва за минало време върху същата. По тези съображения решението на САС като обосновано и правилно следва да се остави в сила на основание чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК. На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 7200 лв. адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, пълномощно и извлечение от разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“/. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2015/28.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 3651/2016 г. ОСЪЖДА ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място], представлявано от М. А. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Якоруда сумата от 7200 лв. /седем хиляди и двеста лева/, направени разноски пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.