Р Е Ш Е Н И Е №350 гр. София, 12 октомври 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Ивайло Симов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 812 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от частните обвинители Д. Й. Д. и П. С. Д. срещу въззивно решение № 87/ 17.03.2015г. по ВНОХД № 60/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда от 06.12.2013г. по НОХД № 3456/2013г. по описа на Софийски градски съд,10-ти състав, н.о. В жалбата се релевират доводи за неизпълнение на указания, дадени с решение № 456/19.01.2014г. по н.д.№ 1552/2014г. на ВКС,1-во н.о. Това били указания относно дистанцията на автомобила на подсъдимия и други два автомобила,превратно тълкуване на показанията на свидетеля С. и погрешност на изводите на съда. В жалбата се твърди, че съдът от въззивната инстанция при повторното разглеждан на делото бил повторил абсурдни изводи на първостепенния , като направил и принос в абсурда, като обсъждал наличието на „камион“, управляван от подсъдимия. Сочи се, че с първоначална експертиза разстоянието между автомобила на подсъдимия и светофарна уредба било определено на 50 м., при повторната разстоянието било определено на 200м., а пък жалбоподателите считали, че това разстояние било от 400м. Промяната от 50 на 200 метра опорочавала повторната експертиза и доказвала съмненията в нейната обективност. Според жалбоподателите добрата видимост била нарушена от други превозни средства, които се били движели в лентите, където се опитвал да направи обратен завой подсъдимия. В атакуваното решение не се обсъждали показанията на св.Г., според когото звука от мотора бил много силен, като указанията на касационната инстанция били в тази насока. В жалбата се твърди, че в първата експертиза по делото скоростта на мотоциклетиста била определена като такава от 50-60 км/ч., а в повторната била вече 60-95 км/ч. Изправянето на мотоциклет на задното си колело можело да се извърши и при скорост от 15-20 км/ч. Съдът бил възприел скорост от 60-95 км/ч., без да изслуша различни експерти извън опорочената и противоречаща си експертиза. Съдът не бил допуснал и експертиза с цел да установи каква е била хоризонталната маркировка на този участък от пътя, бил възприел като достатъчна скица от Столична община, вместо да изиска ясна и достоверна справка по настояване на жалбоподателите. Последните се позовават на противоречието между изводите на съда и възприетата факти за пътната обстановка от една страна, и обясненията на дееца- от друга, като от тези обяснения за липсата на други превозни средства жалбоподателите правят извод за липсата на наблюдение от страна на подсъдимия и съответно за действията у по непредпазливо извършване на нарушение на правилата за движени, довели до настъпване на смъртта на пострадалия. В жалбата се иска отмяна на решението и, като подсъдимия бъде осъден за причинената смърт по непредпазливост. Прокурорът от ВКП в заключение дава становище, че следвало да се положат усилия за детайлно изясняване на обстоятелствата по делото и най-вече с оглед резултата от произшествието-настъпилата смърт. За неизяснените факти се позовава на становището на частните обвинители и тяхната жалба. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане. Частните обвинители по делото, редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник. Последният пледира за отмяна на решението на въззивната инстанция, тъй като не бил направен и опит да се изпълнят указанията на предишен касационен състав. Експертизата по делото била изпълнена с противоречия относно това, как се правела маневрата. Никой не бил поискал от Столична община или „Пътна полиция“ по прекъснатостта или непрекъснатост на линията. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на справедливо такова. Подс. Н. се явява, представлява се от защитник, който пледира, че извършената маневра е правомерна и в съответствие с изискванията на закона. Скоростта на мотоциклета е била над 50 см/ч. съгласно всички експертизи, с движение на задно колело се е придвижил за 3 секунди до подсъдимия, като подсъдимият не бил могъл да възприеме движението без задна гума и без фар. Шумът не бил силен, скоростта била превишена, пострадалият бил без каска. Настоява за наличието на случайно деяние и моли да се остави в сила решението на апелативната инстанция. Подс.Н. в лична защита заявява ,че предприел маневрата сравнително бавно, направил бил всичко възможно, но когато се извършвала маневра, следвало да се съобразява с това, което вижда и следвало да се очаква от останалите участници в движението да спазват правилата. Имало неправоспособен участник, с превишена скорост, като подсъдимият риторично задава въпрос как е можел да види това нещо и как да съобрази, че ще излезе оттам с такава скорост. Твърди, че фактите по делото били изяснени,моли да се потвърди атакуваното решение. При последната си дума подс.Н. желае да се потвърди решението. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 06.12.2013 г. по НОХД № 3456/2013 г. на СГС, 10-ти състав,н.о., подс.Н. И. Н. е признат за невинен в това, на 14.09.2011 г. в София, по [улица]при управление на товарен автомобил в посока към Околовръстен път да е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП (съдържащи задължения за водач на ППС преди започване и по време на извършване на маневра и за пропускане при обратен завой на движещите се попътно и вляво от маневриращия), с което по непредпазливост е причинил смъртта на 18-годишния Е. Д. от София, като е бил съответно оправдан по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Приложен е чл. 190 от НПК, като е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата. Тази присъда е бил обжалвана в законен срок само от частните обвинители по делото, като е било потвърдена с решение по ВНОХД № 148/2014 г. на САС. С решение № 456/19.01.2014г. по н.д.№ 1552/2014г. на ВКС,1-во н.о., е било отменено това на апелативната инстанция е делото е върнато за ново разглеждане. Основното касационно основание, което се претендира и което се извлича от оплакванията, се свежда до допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило процесуалните права на частното обвинение. Настоящата касационна инстанция намери за необходимо на първо място да отбележи, че е проведено изчерпателно първоинстанционно съдебно следствие, като то е в необходимата и възможна степен допълнено с проведеното въззивно следствие при първото разглеждане на делото. Атакуваното въззивно решение се основава на събраните до този момент доказателства, което не е недопустимо, извлечено от разпоредбите на чл.чл.315,316,327 и 332 от НПК. По делото по безспорен начин е установена пътната обстановка, мястото на удара, настъпилите вредни последици. Следва да се отбележи изрично, че по време на съдебното производство по един еднопосочен начин е установено наличието на маркировка М-3, тоест единична прекъсната линия към момента непосредствено след произшествието- в този смисъл протокол на оглед на местопроизшествие ,л.7-9, с приложена скица-л.10 и фотоалбум – л.11-18 от дос.п-во, като конкретно маркировката личи видимо от л.15. Възраженията в тази връзка за допуснато нарушение на процесуалните правила при установяване на това обстоятелство са изцяло неоснователни. Изискването на каквито и да било справки от службите за пътната сигнализация не биха могли да установят по по-непосредствен начин състоянието на маркировката от извършения оглед. След като е установено състоянието на пътя, по делото също така е установено и разположението на превозните средства – автобус с ограничени габарити в лявата част на платното за движение в посока към Околовръстен път, преминаващ покрай него от дясната му страна лек автомобил марка„Опел“, модел „К.“, управляван от св.Г.. Пред тях в дясната част на това полуплатно за движение се е намирал подс.Н., който изчаквал момент, за да извърши маневрата обратен завой в посока на [улица]. В насрещното полуплатно за движение се е придвижвала св.С.С.. Необходимо е да се направи уточнението, че точно това разположение не е намерило отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт по делото. С помощта на експертните познания е изяснено по делото, че подс.Н. не е имал техническата възможност да изпълни предписанията на чл.38 ал.1 от ЗДвП и да започне извършването на маневрата наляво от най-лявата пътна лента – така отговор № 6 от допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза – 119, този въпрос по делото не е спорен. Едно от оплакванията е, че е надценено заключението на повторната и разширена автотехническа експертиза, назначена по време на първото по ред въззивно съдебно следствие, че тя съдържала в себе си противоречия. Повторната експертиза обаче визира разстояние от 247 метра преди ориентира, и тъй като това следва да се разчита по възприетата посока на огледа към Околовръстен път, то в тази посока предшестващата светофарна уредба няма никакво правно или фактическо движение, тъй като е пропускала идващите зад подс.Н. автомобили, включително и пострадалия мотоциклетист. След тази уредба следва автобусна спирка без уширение, след това следва ляв и плавен завой ( с голям радиус) , в чийто край платното се разширява от първоначалните девет метра до 14.50м. Тази ширина се запазва и към мястото на произшествието, и удара. Всъщност от касационната жалба не става ясно дали за наличието на тази уредба се акцентира ,или пък за следваща такава на Околовръстен път, от която посока (обратна на тази на огледа ) се придвижва св.С.. Предвид на това касационната инстанция не намери претендираното противоречие и от там обосноваването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила възприе като неоснователно. Относно възраженията за установяване на скоростта и противоречия в отделните експертни заключения касационната инстанция също не ги намери за основателни. В повторната автотехническа експертиза експертите по делото добросъвестно са разяснили начина на движение на мотоциклетиста, при каква скорост е възможно управлението само със задното двигателно колело на превозното средство, без да бъдат използвани акробатични умения – от 50 км/ч. нагоре, че показанията на свидетелите установяват движение с по-висока скорост от 50 км/ч.- така св.Г. и св.З., нараняванията са от такъв характер, че предполагат движение не с 50 см/ч., а поне 60/ч. Експертите добросъвестно са декларирали невъзможността си да установят в по-стеснен диапазон скоростта на движение, но са я ограничили на не повече от 85-90 км/ч., тъй като кинетичната енергия при удара не е успяла да отмести лекотоварния автомобил, управляван от подс.Н., и да прекъсне, да промени в цялост траекторията на предприеманата маневра. Това са разяснения, които допълват експертните изводи като цяло, а не им противоречат и настоящият касационен състав не прие, че е налице претендираното оплакване за противоречие като цяло, още повече, които да е налагало специално да бъдат обсъждани. Експертите са отговорили , че водачът е имал възможност да възприеме мотоциклетиста на 70.47 метра, или на около 68 метра преди лявото странично огледало на спрелия автомобил. В заключението си те са обсъждали ускоряване до скорост от 17.68 км/ч. Разбира се, те са допълнили това свое заключение след обсъждане на показанията на св.Г. относно наличието на автобус, като са заявили, че видимостта на подс.Н. е била ограничена. Тези обстоятелства не се убягнали в нито един момент от полезрението на втората поред въззивна инстанция и те са обсъдени детайлно, задълбочено и с необходимото процесуално внимание. Касационната инстанция по отношение на установените факти не намира основание за критика на това решение. Няма основание за критика и по отношение на доводите относно слуховите възприятия – това, което е чул св.Г., не е възприето например от св.С., относителността на разстоянията и шумовия фон през оживената част на деня пречи да се направи един-единствен и категоричен извод за несъобразяване с възприятията на едно от сетивата на подс.Н.. Обясненията на този подсъдим носят силно субективен характер, но при всички случаи възражението на защитата относно фактологията, която е възможно да се установи чрез тях, а и да се оцени възприемането на пътната обстановка от страна на подсъдимия, има своето основание. Подсъдимият Н. далеч не е бил сам на пътното платно, срещу него се е движел св.С., зад него са се движели св.Г. и водач на автобус вдясно от него, като свидетеля Г. е бил с по-висока скорост от автобуса, тоест пътното платно е било заето от моторни превозни средства в движение, наистина, намиращи се на разстояние от предприемащия маневра обратен завой подсъдим. Основният въпрос по делото според касационната инстанция е начина на движение на пострадалия, неговата видимост към мястото на произшествието и обратно- видимостта на подс.Н. към него. Направените възражения от подсъдимия по начало имат своето основание в хипотезата на правомерно развитие на обществените отношения, когато се изисква и се предполага социализираните членове на обществото да се съобразяват и само с правомерното поведение на останалите , и също така от своя страна да предполагат само такова поведение. В нито един момент обаче извън скоростта на мотоциклетиста не се установява несъмнено негово неправомерно поведение. Св.Г. е чул шума от мотоциклета, като е разпознал неговият вид – ендуро, предназначен предимно за движение извън пътя, т.н. „off – road”, тъй като е бил привлечен от подобен род мотоциклети. Не го е видял, тъй като разбираемо, движещият се от лявата му страна автобус му е попречил. Ударът е настъпил на разделителната линия, но липсва доказателствена индикация за неправомерно поведение, ширината на пътя очевидно е позволявала да се предприеме изпреварване на този автобус, което пострадалият е и сторил- per argumentum a contrario (аргумент за противното) на чл.43 от ЗДвП. Движението на задното колело е затруднявало маневрирането, в някаква степен е ограничавала собствената видимост на мотоциклетиста ( като в никакъв случай не може да се възприеме изцяло, пълно ограничаване на видимостта ), също така спирането е било значително затруднено, но това са все обстоятелства, които се отнасят към собствените възможности на пострадалия да се движи и възприема пътната обстановка, неговото присъствие обаче на пътното платно не може да се определи като неправомерно- например движение в насрещното движение при изрична забрана ( такава тук на мястото на произшествието при установената маркировка липсва), неспазване на забранителен знак и т.н. Габаритите на този мотоциклет са позволявали да изпревари автобуса и е вероятно това да може да се извърши без навлизане в насрещното платно за движение, при възможността точно в този участък да е имало надлъжна пътна маркировка с непрекъсната осева линия, каквито данни по делото има. Този въпрос обаче е останал неизяснен от експертите по делото, тъй като такъв въпрос не им е бил задаван. При това положение възражението за неправомерно поведение на пострадалия е само частично основателно и следва да се ограничи до скоростта. Разбира се, ограничената видимост е обстоятелство, което следва да се съобразява както от пострадалия, така и от подсъдимия, тъй като и двамата са участници в движението, но със сигурност подобно несъобразяване не попада в категорията на обстоятелства, които изключват отговорността на дееца изцяло и личното задължение да се съобрази с ограничената видимост – както би изисквал чл.15 от НК. Ограничаването на видимостта е обективно препятствие в случая, то е еднакво валидно и за пострадалия, но и за подсъдимия, то е съществувало и следва да се възприема като влияещ на пътната обстановка фактор. Съгласно задължението си по чл.25 ал.1 от ЗДвП подс.Н. е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се зад него.участници в движението. Това обективно не е могъл да стори, тъй като в дясната лента за движение в неговото полуплатно, зад него, е имало автобус, чиито габарити със сигурност са пречели да види наличието или не на превозно средство зад този автобус или успоредно нему. Участници в движението не са само водачите на леки автомобили, на товарни автомобили , тоест на четириколесни моторни превозни средства. Двуколесните такива се управляват от на общо основание също участници в движението и това не е било непредвидимо обстоятелство. С положителност при започване на маневрата е имало участък от пътя, встрани и зад автобуса, който водачът не е можел да наблюдава и това е следвало да го задължи да започне и/или завърши маневрата само в момента, в който е имал пълна видимост и в тази зона. Показанията на св.Г. могат и следва да бъдат ориентир за разстоянията – л.3 от съдебния протокол от съдебно заседание от 15.04.2014г.,стр.68 от първо по ред въззивно производство, те трябва да са отправна точка за разсъжденията както на съда, така и на експерти, ако са необходими специални познания – при установеното движение и скорост на св.Г., на пострадалия, местонахождението на подс.Н., неговата траектория на движение и мястото на удара и соченото от този свидетел между него и удара разстояние от не повече от 10 метра. Втората поред въззивна инстанция е пренебрегнала свидетелстването на самия св.Г.,л.14 от мотивите, трети абзац, обсъждайки липсата на обективна възможност чрез свидетели на точна надлъжна дистанция. Такъв процесуален подход не съставлява пълен, цялостен анализ на доказателствата и освен, че ограничава правата на частното обвинение, които се позовават на неправомерно поведение на подс.Н. като водач на моторно превозно средство, пропуска установяването на факти, които чрез съответното експертно изследване, а и не само чрез него, да доведат до различен извод за изпълнението на задълженията на подс.Н. като участник в движението при извършване на предприетата маневра обратен завой. Вярно е, че освен всичко друго има и нормативна забрана по смисъла на чл.39 от ЗДвП, която не е възведена като конкретно обвинение в бланкетната норма, но при всички случаи поведението на водача трябва да се обсъжда в цялост, като в рамките на съществуващото обвинение може да бъде дадена оценка на съобразяването му с пътната обстановка, което е иманентно негово задължение във всеки един момент от дейността му като участник в движението. Нормативно установеното разстояние от 50 м. в чл.39 от ЗДвП несъмнено дава отражение, проекция върху цялостните задължения и съответно поведение на водача на пътното превозно средство, в случая на подс.Н., които следва да бъдат преценявани, дори и това да става само в светлината на общата норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП, която изисква водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението преди извършване на маневрата. Касационната инстанция намира също така, че изложените съображения за видимостта на мотоциклетиста от подсъдимия не могат да бъдат споделени, тъй като на видимостта в дълбочина , предвид разположението на превозните средства, участващи в инцидента, едно зад друго , управлението на мотоциклета на задно двигателно колело не може и не следва да попречи, като напротив, видимостта се увеличава във височина – поне в двуизмерно отношение. Това обстоятелство в крайна сметка не е от толкова съществено значение. Липсата на доводи относно посочените по-горе обстоятелства води до съществена непълнота в дадените отговори на обвинителната теза. Тази непълнота не дава възможност и за пълноценната защита на частното обвинение, което несъмнено е довело до ограничаване на неговите процесуални права. Ето защо касационната инстанция намери, че жалбата се явява основателна, въззивното решение следва да се отмени повторно и делото се върне за ново, последно разглеждане от въззивната инстанция. Независимо от липсата на процесуална възможност за корекция на обвинителния акт относно разположението на превозните средства, касационната инстанция намира, че в рамките на съществуващите факти, не е процесуално недопустимо за съдебните инстанция по същество да възприемат обективната истина по делото чрез цялостно интерпретиране на събраните по делото доказателства. При новото разглеждане на делото наред с всички възражения на жалбоподателите отговор следва да намерят въпросите, поставени в настоящето касационно решение, за да може въззивното решение да съответства на изискванията на чл.13 от НПК. С оглед на това и на основание чл.354 ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 87/17.03.2015г. по ВНОХД № 60/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло оправдателна присъда от 06.12.2013г. по НОХД № 3456/2013г. по описа на Софийски градски съд, 10-ти състав,н.о. ВРЪЩА делото за окончателно решаване по същество от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: