Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 11 април 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2017/2012 година. Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. На 13.09.2012год. адв. Т. В. от АК-Стара Загора в качеството на защитник на осъдения Г. М. Г. е подал писмено искане до Върховния касационен съд за отмяна по реда на възобновяването на определение от 13.03.2012 год. по нохд № 452/2012 год. на Старозагорския районен съд с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 7 от НК с довода, че за същото престъпление Г. е осъден с присъда на съда в гр.Лион, Република Франция. На досъдебното производство е установено, че Г. е бил задържан от френските власти за идентично престъпление, предмет на обвинението срещу него и от българските власти, но прокуратурата не е извършила делегационна поръчка за изясняване на това обстоятелство, което е от съществено значение за преценката, налице ли са условията за групиране на наложените на осъдения наказания по реда на чл. 25 от НК и приспадане на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията по тях. На следващо място, липсата на яснота по изложените факти води до основателно съмнение, че съдът е допуснал нарушение по чл. 14, т. 7 от Международния пакт за граждански и политически права, въвеждащ правилото „non bis in idem”, по който международен договор са страни Република България и Република Франция и че понастоящем Г. търпи наказание за престъпление, за извършването на което вече е осъден и е изтърпял наказанието в чужбина. Иска се отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определението от 13.03.2012 год. и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Искането е поддържано в съдебното заседание на касационната инстанция от осъдения и защитника му по изложените в него съображения. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното С определение от 13.03.2012 год. по нохд № 452/2012 год., на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Старозагорският районен съд е одобрил постигнато споразумение между прокурор от РП-Стара Загора, Г. М. Г. и неговия защитник, по силата на което осъденият е признат за виновен в това, че през периода 29.05.2009 год. –м.юни 2009 год. в с.Фризенхайм, Федерална Република Германия, в съучастие като съизвършител с Н. П. Н., приел отделно лице-Н. И. В., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й като деянието е извършено чрез използване на принуда, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. ал. 1, предл. четвърто, хипотеза първа, алт. първа, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 и чл. 57 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт и по същество е частично основателно. На базата на писмо изх. № No Ko-09-282-20.08.2012г. от Посолството на Република България в Париж съдържащо сведения за осъждане на Г. М. Г. на 28.10.2011 год. от Съда от висша инстанция на Лион за трафик на хора и сводничество, чрез Националното Бюро на България в Евроджъст-Хага по линията на международно правно сътрудничество, настоящият съдебен състав изиска присъдата на първоинстанционният съд в гр.Лион от 28.10.2011 год. по пр. пр. 09000150028 и на решението на Апелативния съд в Лион от 20.07.2012год., по които наред с останалите подсъдими, подсъдим е и Г. М. Г., роден на 17.04.1975год. в гр.Стара Загора. От заверения превод от лицензирана преводаческа агенция на решението, /което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, е предмет на разглеждане от Върховния касационен съд на Р. Франция/ е видно, че Г. е осъден от Лионския съд на две години лишаване от свобода за това, че: ”В Шамбери, на територията на страната /Р. Франция/ и в Германия, от 01.01.2009 год. до 29.09.2009 год., във всеки случай от неопределен период от време, срещу заплащане на възнаграждение или друга облага, или на обещание за заплащане или облага е наел, превозвал, прехвърлял, подслонявал и приемал няколко лица, включително Н. П., за да ги предостави на разположение на трети лица, дори неидентифицирани, с цел да позволи извършването срещу тях на престъпления, свързани със сводничество, превозвайки между Германия и Франция проститутки, като деянията са извършване срещу няколко лица, извън територията на Републиката”. Така описаното деяние представлява трафик на хора, изпълващо фактическия състав на престъплението и по чл. 159а от българския Наказателен кодекс. Установените съдебни факти опровергават довода, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, защото не е налице идентичност на обвинението по обсъжданите две наказателни дела, тъй като засега съдебната власт на Р. Франция е санкционирала Г. за трафик на отделно лице-Н. П., а определението, с което е сключено споразумението от 13.03.2012год по нохд № 452/2012год. на РС-Стара Загора е за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. ал. 1, предл. четвърто, хипотеза първа, алт. първа, извършено по отношение на Н. И. В., т.е. не е нарушен принципа „non bis in idem„ /”не два пъти за същото”/ и на разпоредбата по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. На следващо място, Районният съд не е допуснал визираните от защитата нарушения по чл. 7 и на чл. 8 от НК, тъй като видно от изисканата и обсъждана документация присъдата и решението на съда в Лион към момента на постановяване на атакуваното определение не са били влезли в сила и поради това Старозагорският районен съд не е могъл да разсъждава на плоскостта за групиране на наказания извършени в съвкупност по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК/поради липсата на признаване на влязла в сила чуждестранна присъда в процедура по гл. ХХХVІ, раздел ІІ от НПК от съответния окръжен съд/, нито за приспадане от наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” предварителното му задържане от съдебните органите в Р. Франция. Ето защо, в тази част искането на осъдения е неоснователно. В частта по отношение допуснатото нарушение от съда при определяне мястото и режима на изтърпяване на наказанието, искането е основателно. От свидетелството за съдимост на Г. Г. се установява, че по нохд № 746/2004 год. с определение за одобряване на споразумение от 13.07.2004 год., РС-Стара Загора е признал Г. за виновен по чл. 170, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. По нохд № 188/2007 год. на РС-Свиленград със споразумение от 29.03.2007 год. за престъпление по чл. 279, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК Г. е осъден на пробация. За престъплението предмет на нохд № 746/2009 год. Г. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в определения изпитателен срок не е извършил друго престъпление, което да налага той да изтърпи отложеното наказание. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НПК ”Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното”. При това положение не са налице условията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС за определяне на затворническото общежитие от „закрит” тип и на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от Г. в „строг”, защото той се явява осъждан на лишаване от свобода за първи път, при което са налице предпоставките на чл 59, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в общежитие от „открит” тип. При одобрение на споразумението съдът не се е съобразил с посочените обстоятелства и не е предложил на страните промяна в представеното му за одобрение споразумение, но допуснатото нарушение на закона е отстранимо от настоящата инстанция, което ще бъде в интерес на осъдения. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването определението от 13.03.2012 год. постановено по нохд № 452/2012 год. на РС-Стара Загора, като го отменя в частта по определения първоначален режим и място за изтърпяване на наложеното на осъдения Г. М. Г. наказание ”лишаване от свобода”, като на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС му определя първоначален „Общ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Г. за възобновяване на нохд № 452/2012 год. на Старозагорския районен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: