РЕШЕНИЕ № 41 София, 02.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1540/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №989/18.7.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №198/15.4.2010 г. по гр.д.№1055/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадена от ищците А. Ю. Г. и Ш. Ш. Г., и двамата от [населено място], касационна жалба, вх.№1655/25.5.2010 г., по процесуалния въпрос за допустимостта на въззивно решение. С въззивното решение Благоевградският окръжен съд е приел, че исковата молба по предявения иск е нередовна, като тази нередовност, въпреки указанията на първата инстанция не е изправена, а това не е сторено от ищците и във въззивната инстанция, въпреки указанията на последната. Поради това първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и нищожно, тъй като е постановено в нарушение на чл.150 ГПК. Сочи се, че по въззивното дело не е съставен протокол от съдебното заседание на 15.4.2010 г. съгласно изискванията на посочената норма, а решението е отделен съдебен акт и се постановява по предвидения от съдебната практика образец, а не както е сторено в процесния случай, поради което атакуваното решение е нищожно. Моли се за обезсилване на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за постановяване на допустим съдебен акт. Ответникът по касация Г. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. Ш., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, както и писмена защита. В хода на касационното производство на мястото на починалия касационен жалбоподател – ищец, Ш. Г. е конституиран законният му наследник А. С. Г.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба взе предвид отговора на ответника по касация, писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Поставеният от жалбоподателят въпрос за допустимостта на съдебното решение следва да се разгледа в контекста на действуващата правна норма на чл.293, ал.4 ГПК. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато се касае до относителна процесуална предпоставка, решението е недопустимо, само ако заинтересуваната страна се позовала на липсата на процесуалната предпоставка, но въпреки това то е било постановено. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която е била поправена след дадения за това срок постановеното решение не е недопустимо, тъй като са отстранени пречките за постановяване на допустимо решение. Недопустимо е и решението когато въззивната и касационната инстанции са постановили решението по същество, макар, че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане като недопустими, като например при просрочване на жалбата, Същото се отнася, ако тя е била оттеглена. По основателността на касационната жалба. Предвид наведените в касационната жалба оплаквания за недопустимост и нищожност на въззивното решение, настоящата съдебна инстанция намира, че то е валидно и допустимо. С оглед отговора на поставения от касационните жалбоподатели въпрос, наведените в жалбата доводи за недопустимост са неоснователни. Налице порок на исковата молба, който не е бил поправен от ищците, въпреки указанията на първата и въззивната инстанция. Поради това този довод е неоснователен. Неоснователно е и оплакването, че решението е нищожно. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно решението трябва да бъде постановено от надлежен орган - съд, функциониращ в надлежен състав. Нищожно е решение, изходящо от съд, когато е постановено от незаконен състав; еднолично съдия вместо от съдебен състав; с участието на лице, което е било избрано за съдебен заседател, само от съдебни заседатели без участието на съдия и др. Друго изискване за валидност на решението е то да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Не са нищожни решенията, постановени в нарушение на правилата за подсъдността, но когато решението е постановено по отношение на лица, които не се подчиняват на правораздавателната власт на българските съдилища решението е нищожно. За да е валидно, решението трябва да е изготвено в писмена форма и да е подписано, поради което устното, неподписаното или нередовно подписаното решение е нищожно. Наведеното оплакване, както за нищожност на обжалваното решение, е неоснователно, тъй като то се основава на твърдението на жалбоподателите, че по въззивното дело не е съставен протокол, както и че решението е отделен съдебен акт. Действително ГПК съдържа отделни разпоредби относно съдебния протокол/чл.150 ГПК/ и съдебното решение/чл.236 ГПК/. Липсва обаче законова забрана протоколът и решението да бъда инкорпорирани в един и същи акт, както е в процесния случай. Единственото условие е този акт да отговаря на изискванията на двете посочени по-горе правни норми. В конкретния случай това изискване е спазено, поради което оплакването е неоснователно. Пред вид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от горните съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №198/15.4.2010 г. по гр.д.№1055/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението в тази част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: