Р Е Ш Е Н И Е №28 гр. София, 06.06.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2887 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 173 от 27.05.2015г. по гр.д. № 131/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение № 116 от 02.11.2014г. на Каварненски районен съд по гр.д. № 329/2012г. в частта на постановената отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], проведено на 1.06.2012г., по т.7, 8 и 23 от протокола, по исковете на [фирма] и [фирма] и вместо това исковете на двете дружества за отмяна на посочените решения на Общото събрание на Етажната собственост, са отхвърлени; 2/ потвърдено е решението на Каварненски районен съд в частта по постановената отмяна на решенията на ОС на ЕС по т.7 и 8 от протокола по иска на [фирма]; 3/ отменено е решението на Каварненски районен съд досежно постановената отмяна на решението на ОС на ЕС по т.23 и вместо това искът на [фирма] за отмяна на това решение е отхвърлен; 4/ потвърдено е решението на районния съд за отхвърляне исковете на „К. Е. и [фирма] за отмяна на решенията по т.1-6 вкл. и по т.9-22 вкл. като процесуално незаконосъобразни, а на решенията по т.3, 9, 10 11, 15, 16 18 и 22 и като материално незаконосъобразни; 5/ отменено е решението на Каварненски районен съд за отхвърляне на иска на [фирма] за отмяна като процесуално незаконосъобразни на решенията пот.1-6 и 9-22 от протокола и вместо това е постановена отмяна на тези решения като процесуално незаконосъобразни; 6/ потвърдено е решението на районния съд за отхвърляне исковете по чл. 40 ЗУЕС на [фирма] за отмяна като материално незаконосъобразни на решенията по т.3, 9, 10, 11, 15, 16 , 17, и 22 от протокола; 7/ по отношение на разноските: осъдени са [фирма] и [фирма] да заплатят на Етажната собственост, представлявана от управителя Р. Б. по 4 441,56 лв., а [фирма] 3416,58лв. разноски за първоинстанционното производство; отхвърлено е искането на Етажната собственост за присъждане на разноски за въззивното производство. Касационна жалба е подадена от трите дружества ищци - [фирма], [фирма] и [фирма], всички чрез пълномощника адв. Я.. Жалбата обхваща отхвърлянето на исковете на [фирма] и [фирма] изцяло поради липса на материална легитимация, както и отхвърлянето на иска на [фирма] за отмяна на решенията по т.23 от протокола. Това са единствените части, които касаторите имат интерес да обжалват. В жалбата е посочено, че се обжалва решението и относно приетата от съда материална законосъобразност на решенията по т. 3, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 18 и 22. Доколкото обаче тези решения са отменени като процесуално незаконосъобразни, то касационно обжалване в тази част е лишено от интерес. Поддържа се на първо място в жалбата, че дружествата [фирма] и [фирма], макар и придобили право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата след провеждане на общото събрание, имат право да оспорват законосъобразността на взетите решения, тъй като към момента на предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС те имат качеството на собственици на самостоятелни обекти. Останалата част от съображенията са свързани с обосноваността на изводите на съда досежно законосъобразността на отделните решения на Общото събрание. Отговор на касационната жалба е представен от Р. Б., който е управител на Етажната собственост и от още 17 етажни собственици, всички представлявани от адв. В. Д.. Изложени са съображения за правилност на обжалвания акт. С определение № 442 от 01.12.2016г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по два правни въпроса: 1/ на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: разполага ли с материалноправна легитимация да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС лице, което е придобило самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост, след провеждане на общото събрание, чийто решения се атакуват и 2/ на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: по какви критерии се преценява дали определен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част по предназначение и компетентно ли е общото събрание на етажните собственици да решава този въпрос. Към настоящето дело е присъединено за общо разглеждане ч.гр.д. № 2886/2016г., образувано по частна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 913 от 21.10.2015г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на дружествата за изменение на решението в частта за разноските; оставено е без разглеждане искането на [фирма] за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените от дружеството разноски за първоинстанционното производство. Ответниците по частната жалба - управителят на Етажната собственост и участващите в делото етажни собственици, представлявани от адв. Д., я оспорват. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, изградена в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], проведено на 01.06.2012г. Искът е предявен от три дружества [фирма], [фирма] и [фирма]. По отношение на второто и третото дружество е установено, че те са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата въз основа на договори за продажба, сключени с [фирма] на 02.07.2012г., т.е. след провеждане на общото събрание, но в рамките на срока за отмяна на решенията, в който срок са предявили и исковете си. Въззивният съд е приел, че двете дружества не са материалноправно легитимирани да оспорват законосъобразността на взетите решения, тъй като придобивните актове следват провеждането на общото събрание. Затова е отхвърлил техните искове. В подкрепа на този извод съдът се позовал на Определение № 238 от 21.04.2011г. по ч.гр.д. № 131/2011г. на ІVг.о. на ВКС, което се отнася до допустимостта на иск по чл. 39 ЗЖСК, предявен от лица, които не са член-кооператори. Досежно иска на [фирма] съдът на първо място е приел, че етажната собственост е възникнала чрез сделки на прехвърляне на обекти в построената от това дружество сграда, които сделки са сключени преди 1.05.2009г. когато влиза в сила Закона за управление на етажната собственост. Затова приложимият правен режим при възникване на етажната собственост е този на ПУРНЕС /отм./, а този режим не предвижда регламентация за „жилищен комплекс от затворен тип”, каквато има в ЗУЕС. След приемането на ЗУЕС е следвало в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да се свика от етажните собственици общо събрание, което да избере управителни органи /§2 ПЗР ЗУЕС/. С пропускането на този срок правото на етажните собственици да свикат събрание е преклудирано и това може да бъде сторено само от кмета на общината или района /§3 ПЗР ЗУЕС/. В случая Общото събрание на 01.06.2012г. е свикано от 20 етажни собственици и е в нарушение на посочената разпоредба на §3 ПЗР ЗУЕС. Това обстоятелство, според Добрички окръжен съд, е достатъчно за отмяна на решенията като процесуално незаконосъобразни. Като краен извод съдът приема, че подлежат на отмяна като процесуално незаконосъобразни на това основание само решенията по т.1-6 и 9-22 от протокола. Решенията по останалите точки: 7, 8 и 23 са били отменени от първоинстанционния съд като материално незаконосъобразни и Добрички окръжен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба на ответника доводи за неправилност на първоинстанционния акт в тази част. Намерил е, че действително подлежат на отмяна решенията по т.7 и 8 и е потвърдил отмяната им като материално незаконосъобразни. Единствено по отношение на решението по т.23 е счел, че искът е неоснователен и е отменил първоинстанционното решение, с което това решение е било отменено като материално незаконосъобразно; вместо това е отхвърлил иска на [фирма] за отмяна на решението по тази точка. Именно срещу тази част от решението е насочена касационната жалба на [фирма]. Визираното решение по т.23 съдържа седем подточки и е насочено към премахване на пречките пред етажните собственици да ползват общи части, за каквито са посочени басейн, рецепция и барове, магазин и фитнес-център. Решението е да бъдат сменени всички ключалки на входни и изходни врати на сградата и общите части на сградата; да се накаже с глоба [фирма] за отказа му да предостави достъп до сградата и общите части, което се явява причина за смяната на ключалките; да се упълномощи управителя да наказва всеки, който създава пречки за нормален достъп до общите части, включително басейни, рецепция и барове. Установено е, че фитнес център, магазин, рецепция с лоби бар, склад и обществени тоалетни представляват самостоятелни обекти в сградата, заснети с отделни идентификатори, като според приложените нотариални актове са собственост на [фирма]. По т.8 от Протокола на ОС е взето решение за размера на вноските, дължими от собствениците на нежилищните обекти, за управлението и поддръжката на етажната собственост. Установено е от техническата експертиза, че басейнът представлява съоръжение в УПИ, извън сградата, което по архитектурен проект е за лични нужди на собствениците на жилища; към него е втората сграда в имота, тази с идентификатор 050009.501.101.2, която е допълващо застрояване и има предназначение да обслужва басейна. При тези данни Добрички окръжен съд е приел, че в сградата освен жилищни обекти има и обекти с обслужващо предназначение спрямо жилищните. Всички те съставляват общи части по предназначение. Те са елементи на допълващо застрояване и съоръжения на техническата инфраструктура, притежавани в съсобственост от етажните собственици и подлежат на общо ползване. Поради това етажните собственици следва да имат достъп до тези обекти, а сключените от ищцовото дружество договори за предоставяне на услуги в тези обекти са непротивопоставими на етажните собственици. Въз основа на тези изводи е отхвърлен иска за отмяна на горепосочените решения по т. 23. По основанията за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос: Разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му. Съгласно чл. 11, ал.4 ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и нови собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата. С оглед на това, в хипотеза на прехвърляне на самостоятелния обект след провеждане на общото събрание, но преди изтичане срока за отмяната му по чл. 40, ал.2 ЗУЕС, то и за приобретателя съществува интерес да иска отмяна на решенията. В този случай може да се предположи, че с отчуждаването на имота досегашният собственик е дезинтересиран и не би упражнил правото да оспори решенията на Общото събрание, а същевременно правоприемникът му, който следва да изпълнява тези решения, има интерес да ги атакува, ако ги счита за незаконосъобразни. Визираната в чл.40, ал.1 ЗУЕС незаконосъобразност на решението на Общото събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението като юридически факт, т.нар. процедурни нарушения и в несъобразяване със закона на съдържанието на решението, т.нар. материална незаконосъобразност. Лицата, придобили обекти в етажната собственост в периода след провеждане на Общото събрание и до изтичане на срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС имат правен интерес да предявят иск за отмяна на решения само поради тяхната материална незаконосъобразност. Тези лица нямат право на участие в Общото събрание и затова оспорването им не може да обхваща нарушения на реда за свикване и провеждане на общото събрание, каквито спрямо тях няма как да са допуснати. Наред с това, обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. По втория въпрос касационното обжалване е допуснато поради противоречие с практика по чл. 290 ГПК. Според решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ІІ г.о., постановено от настоящия състав, при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент, към който се преценява статутът, е този на възникване на етажната собственост. Обстоятелството, че обектът е заснет като самостоятелен кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти /например посоченото в чл.38, ал.1 ЗС портиерско жилище/ могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че всички нежилищни обекти в сградата - рецепция и лоби бар, фитнес център, магазин за промишлени стоки, склад и обществена тоалетна, басейн с мокър бар, представляват общи части на сградата по предназначение, без да обсъди горните критерии, без задълбочена преценка на събраните доказателства /техническата експертиза/ и без да изходи от особеностите и различното предназначение на всеки един от тези от тези самостоятелни обекти, на които щщецът [фирма] претендира да е самостоятелен собственик. По касационната жалба. С оглед отговора на първия въпрос следва да се приеме, че [фирма] и [фирма] имат правен интерес да искат отмяна на решенията на Общото събрание от 01.06.2012г., които рефлектират в правната им сфера и то само поради тяхната материална незаконосъобразност. Видно е, че първоначално всяко от дружествата е предявило отделна искова молба, по която са образувани три отделни дела, впоследствие съединени за съвместно разглеждане и решаване. Исковите молби са с идентично съдържание, като наведените в тях нарушения са както такива по свикване на събранието, така и такива по съдържанието на взетите решения. Доколкото голяма част от решенията, атакувани като материално незаконосъобразни, са такива подлежащи на изпълнение и засягат двете дружества приобретатели, то следва да се приеме, че те са материалноправно легитимирани да претендират отмяната. От значение е в случая, че са подадени искания за отмяна от три лица, едното от които има право да участва в събранието, съответно и да атакува решенията изцяло, и са въведени едни и същи основания за незаконосъобразност. Отмяната има действие по отношение на всички етажни собственици, включително и по отношение на всички ищци. Поради това на настоящия етап на развитие на производството не се налага разграничаване интереса на всяко от дружествата приобретатели спрямо всяко едно от атакуваните решения. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по иска на [фирма] решенията на Общото събрание, с изключение на това по т.23 от протокола, са отменени. Решаващото съображение за отмяната е приетото от въззивния съд нарушение в процедурата по свикването на Общото събрание. Извършеното от Добрички окръжен съд отхвърляне на иска за отмяна на едно от решенията по дневния ред, при наличие на порок при формиране на Общото събрание, е в нарушение на закона. Независимо колко отделни основания за незаконосъобразност на решението са посочени в исковата молба, искът по чл. 40 ЗУЕС е един /в този смисъл са Определение №588 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 4046/ 2014 г. на ВКС, 4 г.о., Решение № 37 от 20.04.2016г. по гр.д. № 4432/2015г. на І г.о./ Когато решението е засегнато от порок при свикване на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна подлежи само тази част. Следователно, при извод за нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на това Общо събрание. Безпредметно е в такава хипотеза да се разглеждат съображенията за материална незаконосъобразност на всяко едно от отделните решения и е напълно нелогично едни от тях да се отменят като процедурно незаконосъобразни, а други като материално незаконосъобразни, както е постъпил въззивния съд. Той е счел, че е обвързан от оплакванията в жалбите /чл. 269 ГПК/, което по принцип е вярно, но в случая съдът е бил сезиран с жалби от всички страни по делото и пред него е стоял за разрешаване спора изцяло, при което той е свободен да направи свои правни изводи. След като за разлика от първата инстанция въззивният съд е приел, че Общото събрание е свикано в нарушение на закона - §3 ПЗР ЗУЕС, неясно защо обаче е счел, че на това основание следва да се отменят само решенията по т.1 - 6 и по т.9 - 22, а за решенията по т.7, т.8 и т.23 е извършвал преценка на материалната им законосъобразност и е отменил първите две, а за последното е отхвърлил иска. Предвид приетото от въззивния съд наличие на процедурно нарушение, то на отмяна подлежат всички решения. Въпросът дали е налице приетото от въззивния съд нарушение не може да бъде преразглеждан в настоящето производство, тъй като жалба от страна на Етажната собственост не е подадена и извършената отмяна на решенията е влязла в сила. В тази ситуация разрешението, което се налага за настоящата инстанция, е да бъде отменено и единственото останало неотменено решение - това по т.23, което също е опорочено от нарушението на реда за свикване. При този извод не е необходимо и е безпредметно да се разглеждат изложените съображения за материалната незаконосъобразност на решенията по точка 23. По частната жалба и по разноските. Частната жалба касае разноските за първоинстанционното и за въззивното производство. С въззивното решение Добрички окръжен съд е преразгледал изцяло присъдените от първата инстанция разноски. Приел е, че дружествата [фирма] и [фирма], чийто искове са отхвърлени, дължат на Етажната собственост по 4 441,56лв., а [фирма], предявило 13 иска, от които 10 са отхвърлени, дължи 3 416,58лв. По отношение на въззивното производство съдът е приел, че страните не си дължат разноски за държавни такси, а други разноски не са доказани. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК съдът е отказал да измени решението в посока намаляване сумите, които ищците дължат на ответника и същевременно е оставил без разглеждане искането на [фирма] за допълване на решението чрез присъждане на направени от него разноски в първоинстанционното производство, по които няма произнасяне. Молбата на „Б. инвестмънт О. по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените в негова тежест разноски е била основателна към момента на подаването й. Неправилен е подходът на въззивния съд при определяне разноските за първата инстанция. Съдът не е взел предвид изхода на спора в резултат на своето решение, а е изходил от начина на приключване на спора пред първата инстанция. След като въззивната инстанция е намерила за неоснователно само едно от поддържаните от ищеца основания за незаконосъобразност, то разноските следва да се присъдят въз основа на този извод, а не с оглед отхвърлянето на иска от районния съд. Понастоящем, предвид крайния изход на правния спор, оформен с касационното решение, а именно - отмяна на всички атакувани от тримата ищци решения на Общото събрание на Етажната собственост от 01.06.2012г., то право на разноски имат само ищците. С първоинстанционното решение в тяхна полза са присъдени 490,34 лв. и в тази част решението не е отменено от въззивния съд. За въззивното производство трите дружества са направили по 40 лв. разноски за държавни такси, а за касационното - разноските са по 70 лв. също за държавни такси. Извършване на други разноски не е доказано. С оглед на това решението на възззивния съд в частта за разноските, с което се осъждат ищците да заплатят разноски на ответника, следва да бъде отменено. В полза на ищците следва да се присъдят горепосочените разноски по 110 лв. за въззивната и касационната инстанция. Частната жалба срещу определението от 21.10.2015г. по реда на чл. 248 ГПК, в частта му за оставяне без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, остава лишена от предмет след отмяната на поставените в тежест на частните жалбоподатели разноски. Тя следва да се остави без разглеждане. Частната жалба на [фирма] срещу определението от 21.10.2015г. в частта, с която е оставено без разглеждане искането на дружеството за присъждане на разноски пред първата инстанция които са пропуснати, следва да се остави в сила. Страната не е представила списък на разноските нито пред първата, нито пред следващите инстанции. Районният съд е присъдил разноски и страната няма право да иска изменение, без наличие на списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 173 от 27.05.2015г. по гр.д. № 131/2015г. на Добрички окръжен съд в обжалваните части, с които са отхвърлени исковете по чл. 40 ЗУЕС, предявени от К.” Е. и [фирма], поради липса на материалноправна легитимация и е отхвърлен иска на [фирма] за отмяна на решението по т.23 от протокола за проведено Общо събрание на 01.06.2012г., както и изцяло в частта за разноските и вместо него постановява: ОТМЕНЯ на основание чл. 40 ЗУЕС по искове на [фирма], ЕИК[ЕИК], К.” Е. ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], решенията на Общото събрание на Етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], проведено на 1.06.2012г., по точка 23 от протокола. В останалата част, с която са отменени решенията на същото Общо събрание по останалите точки, решението е влязло в сила. ОСЪЖДА Етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда”, състояща се от секции А, В и С, в УПИ ІІ-101 в кв.1 по плана на [населено място], представлявана от управителя Р. Б., да заплати на [фирма], [фирма] и [фирма] разноски за въззивната и касационна инстанция в размер на 110 /сто и десет/ лв. на всяко от тях. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 913 от 21.10.2015г., постановено горепосоченото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на дружествата за изменение на решението в частта за разноските. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] срещу определение № 913 от 21.10.2015г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените от дружеството разноски за първоинстанционното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: