О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 155   гр.София, 21 април  2009 година     Върховният касационен съд на Република България,  Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                            със секретар    Аврора Караджова и с участието на прокурора    ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ПЛАМЕН  ТОМОВ наказателно  дело под № 125/2009 година   Осъденият турски гражданин Й. Ч. (Iomer Chaglar) е отправил на 11 февруари 2009 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (глава 33 от НПК) за отмяна на част от осъждането му по нохд № 852/2008 год. на Свиленградския районен съд. Делото е решено на 6 октомври 2008 год. със споразумение между съответния прокурор и Ч. за наказателната му отговорност по чл.280 НК (незаконно превеждане през границата с Република Т. на друг турски гражданин), но независимо от тази отговорност (арг. от чл.53 НК) и на основание чл.280, ал.3 НК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство – лек автомобил „А”, което е било използвано за извършване на престъплението. В искането за възобновяване на делото се поддържа, че отнемането в полза на държавата на лекия автомобил противоречи на закона по смисъла на основанието по чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, т.1 НПК, тъй като приложеният от съда чл.280, ал.3 НК изисква отнетата вещ да е собственост на дееца, а Ч. е бил само неин лизингополучател; с искането е представен и договор за лизинг от 29 май 2008 год., според който собственик на автомобила е френско търговско дружество-лизингодател. Поддържа се още, че и без наличието на представения договор е съществувало съмнение относно собственика на отнетия лек автомобил, а съдът не е направил необходимото за изясняването му. В съдебното заседание на ВКС участие е взел единствено прокурорът и според него искането за възобновяване на делото е неоснователно, тъй като районния съд, одобрил споразумението, е бил заблуден относно собствеността на автомобила и това се вижда сега от представения от името на осъдения договор за лизинг. Върховният касационен съд намери искането за възобновяване на делото за процесуално недопустимо и като такова – подлежащо на оставяне без разглеждане (за това правомощие вж. още в опр.509/03-І, Бюл.8/03). Сам осъденият няма право да отправя искане за възобновяване на делото, основано на чл.422, ал.1, т.3 НПК, „когато… се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил… определението” по чл.382, ал.7 НПК за одобряване на споразумението (вж. и чл.419, ал.1 НПК); искане за това основание може да прави само съответният окръжен прокурор (чл.420, ал.1 НПК). Вярно е, че подателят на искането за възобновяване се е позовал не на това основание, а на основанието „нарушение на закона” по чл.422, ал.1, т.5 НПК, но квалификацията е неправилна – районният съд не е нарушил чл.280, ал.3 НК, защото не е приемал нито обстоятелства, нито доказателства, че подсъдимият Ч не е собственик на отнетия автомобил; обратното е било потвърдено от обясненията на Ч. по време на дознанието и от свидетелството за регистрация на автомобила. Друго би било, ако беше вярно, а не само голословно твърдяно, че съдът е пренебрегнал обясненията на подсъдимия за съществуването на договор с него като лизингополучател. Макар в такъв случай няма как основанието за възобновяване да бъде пак претендираното „нарушение на закона”, районният съд би нарушил съществено процесуалните правила по доказването, защото установяването на договора за лизинг би отрекло правото на собственост, изисквано в чл.280, ал.3 НК (вж. и чл.342-347 от Търговския закон). Поради изложеното инициативата от името на осъдения за възобновяване на делото трябва да бъде отхвърлена сега от ВКС; уважаването й в това производство е недопустимо даже с оглед процесуалната незаконосъобразност чл.280, ал.3 НК да е приложен като част от споразумението, а не извън него по реда на чл.306 НПК. Нарушеният ред за отнемане на лекия автомобил-средство на престъплението не е останал сам по себе си причина съдът да не узнае за представения сега договор за лизинг, но по този повод е уместно все пак да бъде обърнато внимание върху разпоредбите на чл.381, ал.5, 383 и 301, ал.1, т.9 НПК, както и върху съотношението между чл.53, ал.1, б.”а” и 283, ал.3 НК на обща към специална норма. Лекият автомобил би могъл да бъде разглеждан наистина като веществено доказателство, разпореждането с което е позволено в чл.381, ал.5, т.6 НПК; районният съд обаче не е съобразил, че и последната разпоредба е специална, този път спрямо чл.112 НПК, който също се прилага в зависимост от чл.53 НК (по въпроса за недопустимостта на споразумението в тази му част вж. и р. 150/05-ІІ, Бюл.11/04). Ръководен от всичко изложено и останалите приложими разпоредби в глава 33 от НПК, ВКС-І наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на нохд № 852/2008 год. на Свиленградския районен съд, отправено на 11 февруари 2009 год. от името на осъдения Й. Ч. Делото да бъде изпратено на Хасковския окръжен прокурор за преценка на искането съобразно чл.422, ал.1, т.3 НПК.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: