3 Р Е Ш Е Н И Е № 289 [населено място], 14.01. 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1698 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 17.10.2012г., постановено по гр.д.№13332/2012г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 15.08.2011г. по гр.д.№455/2010г. на Софийски районен съд в частта, с която е осъден [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД сумата от 15600лв. и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на СРС по предявения иск. Касационното обжалване е допуснато с определение №818 от 27.06.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по въпроса: „в кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта или неправилността на обжалваното решение” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, по поставения правен въпрос намира: В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В мотивите на Тълкувателно решение №2 от 29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. на ВКС, ОСГТК, принципно е даден отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение съд в частта, с която е осъден [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД сумата от 15600лв. – обезщетение за лишаване от право на ползване в периода 19.09.2010г.-31.12.2011г. на превозно средство – автовишка, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2011г. и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на СРС по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД. В исковата молба е посочено правно основание на иска - чл.45 ЗЗД, но в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че през процесния период ответникът без основание го лишил от ползването на собствената на ищеца вещ – автовишка, заявявайки че упражнява право на задържане, за което според ищеца няма основание. Настоящият съдебен състав намира с оглед трайно установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая съдът неправилно е възприел посоченото в исковата молба основание на иска – чл.45 ЗЗД, въпреки изложените фактически обстоятелства, от които ищецът черпи правата си и които сочат не за отговорност за непозволено увреждане, а за отговорност за неоснователно обогатяване, произтичаща от лишаване на ищеца от ползането на собствена негова вещ от ответника без основание през процесния период. Съдът е задължен да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба. Въведените в исковата молба твърдения са за лишаване от ползването на собствена вещ на ищеца от ответника без правно основание, което обуславя правна квалификация на иска за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане по съображения за неправилна квалификация на спорното материално право, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 17.10.2012г., постановено по гр.д.№13332/2012г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: