Р Е Ш Е Н И Е № 79 София,10.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№612 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. Л., Д. П. Л., И. П. Л. и П. П. Л. срещу решение №93 от 28.02.2012г. по гр.д.№52/11г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Считат, че предявеният от тях иск за собственост е процесуално допустим и основателен. Ответниците Д. Д. Л. и С. С. Л. оспорват жалбата. С определение №887/16.11.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали предвиденият в чл.10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно – не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В решение №197 от 10.05.2011г. по гр.д.№430/2010г. на ВКС, І ГО, е прието, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например по чл.12, ал.2 З. /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Решението е постановено в производство по чл.290 ГПК и има задължителен характер. В същия смисъл са и други задължителни решения на ВКС - решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на ВКС, І ГО, решение №380/04.08.2010г. по гр.д.№110/09г. на І ГО и др. Настоящият състав счита, че тази практика е правилна и следва да се приложи и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е обезсилено решение №111/06.08.2010г. по гр.д.№162/09г. на Свогенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от З. Л., Д. Л., И. Л. и П. Л. срещу Д. Л. и С. Л. иск за установяване собствеността на ищците върху ½ ид.част от поземлен имот с площ от 1366 кв.м., попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на [населено място], мах.”Р.” и е прекратено производството по този иск. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е било прекратено производството по установителен иск за собственост на другата ½ ид.част от имота, предявен срещу К. С. Х. и И. Г. Х. и вместо него въззивният съд сам е прекратил производството по делото в тази част, приемайки, че искът е по чл.108 ЗС, а не по чл.124, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на П. Д. Л.. П. Д. Л. и ответникът Д. Д. Л. са наследници /синове/ на Д. Л. Д., за когото се твърди, че е бил собственик на спорния имот. Този имот е представлявал земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Следователно той е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ищците обаче не са представили позитивно решение на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ за възстановяване на собствеността. Напротив, те признават, че не са предявили претенции по ЗСПЗЗ, тъй като общият наследодател Д. Л. не е бил член на ТКЗС и земята не е била обобществена. Установено е също, че през 2006г. ответникът Д. Д. Л. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за спорния имот, а през 2008г. той и съпругата му С. Л. са продали имота на К. С. Х.. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел че ищците са пропуснали възможността да искат възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, поради което предявеният от тях иск за собственост е процесуално недопустим. Правата им по отношение на имота са преклудирани и те нямат правен интерес да ги предявяват пред съда. Затова първоинстанционното решение, с което съдът е отхвърлил иска за собственост по отношение на ½ ид.част от имота и срещу ответниците Д. и С. Л., следва да бъде обезсилено. По отношение на иска за собственост на другата ½ ид.част от имота, предявен срещу ответниците К. и И. Х., прекратителното определение на районния съд е процесуално недопустимо. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищците са преминали от установителен в ревандикационен иск срещу тези ответници и районният съд е следвало да се произнесе по този иск, а не по установителен иск, с какъвто вече не е бил сезиран. Затова постановеното от него прекратително определение е лишено от предмет, недопустимо е и следва да се обезсили. Въззивният съд е приел, че сам следва да се произнесе по ревандикационния иск, като прекрати производството по него поради липса на правен интерес. Решението е неправилно. Правният интерес от един иск се определя от твърденията в исковата молба, а не от действителното положение. След като ищецът твърди, че е собственик и че това негово право се оспорва от ответника, той има правен интерес да иска от съда защита на това свое твърдяно право. Дали действително е собственик на имота е въпрос по основателността на предявения иск. В настоящия случай ищците твърдят, че по наследство от общия наследодател Д. Л. са собственици на идеални части от земеделска земя, по отношение на която ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим. Действителната принадлежност на спорното материално право ще се провери при разрешаване на спора по същество. Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е въпрос, свързан с основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост. Отделно от това неправилен е изводът на въззивния съд, че във всички случаи следва да се проведе възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, когато земеделската земя не е била отнемана фактически и юридически, запазила е частния си характер, тя не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото въззивният съд не се е произнесъл по съществото на правния спор, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изложи подробни мотиви по претенцията на ищците и по възраженията на ответниците. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №93 от 28.02.2012г. по гр.д.№52/11г. на Софийския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: