Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 89   София, 25 февруари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на единадесети февруари 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                     ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Ив. Илиева...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 763/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. А. Д. за възобновяване на ВНОХД № 268/2009 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и НОХД № 703/2008 г. по описа на Районен съд - Шумен и отмяна на постановените по тях съответно решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. В контекста на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК се излагат аргументи за това, че липсват отговори във въззивното решение на всички доводи, направени с въззивната жалба, че са игнорирани показания на свидетели, свидетелствали против обвинението, че съдът не се е произнесъл по твърдението за неправилно конституирани страни по делото, че е предприел съществено изменение на обвинението, по което не се е защитил, че инкриминираните неистини са редактирани от прокурора, а не са цитирани, както са вписани в протоколите, че в обвинителния акт е вписано, че обвинението по чл. 290 от НК касае неистина по отношение на лицето Н. Г. , а в присъдата е бил признат за виновен за потвърждаване на неистина за лицето Г. Г. , че делото е разгледано от незаконен състав във въззивния съд, както и че изявленията на страните по делото неправилно са обсъждани като свидетелски показания. По отношение на твърдението за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се излага довод за това, че не е взето предвид обстоятелството, че отдалечеността във времето на деянието не е било отчетено като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, предопределящо налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Прави се искане за възобновяване на производството по делото, прилагане на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК и оправдаване на молителя, а алтернативно се иска отмяна и връщане на делото на първата инстанция или изменение на наказанието с определяне на такова при условията на чл. 55 от НК. Пред касационния съд защитникът на осъдения Д. поддържа искането и всички изложени в него съображения, като акцентира върху невиновността на дееца, предвид обстоятелството, че деянието му е несъставомерно. Иска оправдаването на молителя. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че решението на въззивния съд отговаря на критериите на чл. 339 от НПК, а с оправдаването на дееца по чл. 286 от НК е дадена пълна гаранция за защита на процесуалните му права. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 498/31.03.2009 г. по НОХД № 703/2008 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Л. А. Д. за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 290 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и на осн. чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл. 286 ал.1 от НК. С въззивно решение № 84 от 12.06.2009 г., постановено от Шуменски окръжен съд по ВНОХД № 268/2009 г., присъдата е била потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6- месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.   Разгледано по същество, искането на осъдения е частично основателно.   Прегледът на материалите по делото сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при формулиране на обвинението, касаещо осъденото лице. В рамките на обвинението по чл. 290 от НК /единственото, което е предмет на настоящето производство/ е налице изключително противоречие във неговата формулировка в трите процесуални акта, с които обвинението се повдига, формулира се с оглед внасянето му в съда и с което се обективира волята на съда по отношение виновността на дееца. Помежду си тези три акта не следва да си противоречат по начин, че подсъдимият в крайна сметка да се окаже осъден по обвинение, което никога не му е било повдигано и предявявано, което означава, че по него той не е могъл и да се защити. Видно от постановлението за привличане на обвиняем /л. 90 от сл. д. № 269/04 по описа на ОСС- Шумен/ Д. е бил обвинен в това, че е осъществил престъплението по чл. 290 ал.1 от НК двукратно „чрез посочване на лицата М. М. и Н. С. Г. като извършители на престъплението „кражба”. В обвинителния акт /обстоятелствена част и диспозитив/ са посочени извадки от протоколите за разпит на обв. Д. в качеството му на свидетел по дознание № 500/2003 г. на РПУ – Велики П. , от които е видно, че се споменава освен името на М. М. като извършител на кражбата и това на „Георгиев”. Начинът на изготвяне на обвинителния акт логически насочва, че това би следвало да е Н. Г. , без обаче това да е изрично споменато. С присъдата си първоинстанционният съд е признал подс. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 290 от НК с оглед на това, че е потвърдил неистина относно участие в престъпление „кражба” на лицата М. М. и Г. С. Г. В същото време по делото в качеството на свидетели са разпитвани три лица с фамилни имена „Георгиев” – Н. Г. /л.91/, Георги С. Г. /л. 97/ и Г. С. Г. /л.148/. Всички те биха могли да бъдат обект на обвинението по чл. 290 от НК по начина, по който е бил изготвен обвинителния акт. Използвайки тази празнота в обвинението, първоинстанционният съд е счел, че е възможно да го индивидуализира, като конкретизира в присъдата си, че всъщност неистината е потвърдена не за Н. Г. , а за Г. Г. В хода на съдебното производство никъде прокурорът не се е възползвал от процесуалната техника на чл. 287 от НПК, за да измени обвинението. Като е изменил сам обвинението, първоинстанционният съд всъщност е предприел съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като е въвел в него нов факт /че неистинското твърдение на подсъдимия касае Г. С. Г. /, по който до този момент подсъдимият не се е защитавал. Такова изменение съдът не може да предприеме сам без намесата на прокурора по реда на чл. 287 от НПК /ТР № 54/1984 на ОСНК/. Като краен резултат подс. Д. се явява осъден за престъпление, което никога не му е било предявявано и по което не се е защитил. С това е допуснато особено съществено нарушение на правото му на защита по см. на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК. То е безусловно основание за отмяна на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид посочената вече лаконичност на обвинителния акт по отношение на елемент от състава на престъплението по чл. 290 от НК, а именно едно от лицата, по отношение на които е потвърдена неистина – „Георгиев” и с оглед конкретиката на обстоятелствата по делото, се налага да бъде изяснен въпроса кое измежду трите лица с такава фамилия е лицето, за което се отнасят показанията на подсъдимия, предмет на обвинението по чл. 290 от НК. Това обстоятелство налага възобновяването на производството и връщането му на прокурора, който да изготви обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК, както и да прецени необходимостта от повдигане на ново обвинение спрямо Д. В тези два процесуални документа е необходимо да е налице достатъчно пълно, точно и ясно конкретизирано обвинение, което да не затруднява защитата на обвиняемия в хода на процеса /ТР №2/2002г на ОСНК на ВКС/. Тъй като по конкретното дело е било допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 вр. ал.3 т.1 от НПК, което е отстранимо чрез връщане на делото за ново разглеждане, е налице основание за възобновяване на наказателното производство по делото, отмяна на постановените по него решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. С оглед този изход на производството не е необходимо произнасяне по останалите доводи, съдържащи се в твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане процесуалният недостатък на обвинителния акт следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ на данните по делото, като прокурорът следва да извърши преценка дали не се налага и ново привличане на обвиняемия. Съдът следва да разгледа делото в рамките на фактическите обстоятелства на новоизготвения обвинителен акт, без да предприема съществено изменение на същите. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 268/2009 г. по описа на Шуменския окръжен съд и по НОХД № 703/2008 г. по описа на Шуменския районен съд. ОТМЕНЯ постановените по него въззивно решение № 84 от 12.06.2009 г. и присъда № 498 от 31.03.2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор от Шуменската районна прокуратура. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.