4 Решение по т.д.№ 4/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 16.07.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева пи участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 67 от 02.06.2010 год. по т.д.№ 549/2009 год. на Бургаския окръжен съд. Произнасяйки се по предявен от С. В. Ш. иск с правно основание чл.365 т.3 вр.чл.29 ЗТР, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на А. плюс”Е., че с на 26.06.2009 год. Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство – доклад на ликвидатора с невярно съдържание за липса на задължения, което е довело до заличаването на [фирма]. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.1 ГПК – неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният от С. Ш. установителен иск. Ответникът по касация С. Ш. не изразява становище по жалбата и по поставения правен въпрос. Правният въпрос за произнасяне по който е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК е: „Вписаното на основание чл.273 ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен”. Противоречивата съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е материализирана с Решение № 161 от 13.03.2006 год. по т.д.№ 429/2005 год. на І т.о. на ВКС, постановено при действието на ГПК-1952 год. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на заявените основания за касиране на решението на БАС, настоящият състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.365 т.3 ГПК вр.чл.29 ЗТР. Откриването на ликвидационното производство на [фирма] е вписано на 17.12.2008 год. при 6-месечен срок на ликвидация. Легитимирайки се като кредитор с парично вземане, С. Ш. е предявил на 14.01.2009 год. вземането си към дружеството, чрез връчена на ликвидатора (и едноличен собственик на капитала) Л. К. нотариална покана. Въпреки наличието на своевременно предявено, макар и спорно вземане, в недатиран доклад на ликвидатора К. е посочено липсата на предявени вземания и непогасени задължения. Въз основа на доклада и по заявление на К., Агенцията по вписванията е заличила на 29.06.2009 год. [фирма]. Поради това, че дружеството длъжник е престанало да съществува в правния мир, С. Ш. е предявил иск за установяване порок на вписаното заличаване, а именно – вписване на несъществуващото обстоятелство – липсата на предявени имуществени претенции. Първоинстанционният съд е обявил несъществуването на вписаното обстоятелство, посочено в доклада на ликвидатора (липса на предявени имуществени претенции) и е постановил заличаване на вписването на заличаването на [фирма]. Сезиран с въззивната жалба на дружеството, съставът на БАС е счел, че тя е неоснователна. Потвърдил е първоинстанционния акт, като е изложил съображения относно дейността на ликвидатора, неговите правомощия и предхождащите акта по чл.273 ал.1 ТЗ негови действия, обуславящи валидното заличаване на дружеството от търговския регистър. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос произтича от следното: Заличаване на вписването на дружество в търговския регистър по отношение на което е била открита и приключена процедура по ликвидация, е в резултат на осъществяването на смесен фактически състав, един от елементите на които е представянето на доклада на ликвидатора. Производството е охранително и безспорно. Страна по него е само молителят, действащ чрез оправомощеното лице (в случая чл.15 ал.1 т.3 ЗТР вр.чл.273 ал.1 ТЗ). Предпоставка за вписване на заличаването са удостоверяване на обстоятелствата по чл.273 ал.1 ТЗ, които от своя страна са обусловени от изпълнение на действията и съставяне на документите по чл.268 ТЗ; чл.270 ТЗ; чл.271 и чл.272 ТЗ, както и по чл.272б ТЗ в случай, че по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност, пред каквато хипотеза не сме изправени. Значението на представянето на документите в безспорното охранително производство и тяхното съдържание, има стойност дотолкова, доколкото те материализират твърдението на ликвидатора, че е осъществена предвидената в ТЗ ликвидационна процедура и няма неудовлетворени задължения на дружеството в ликвидация към трети лица, респ. няма останало имущество, или има, но не е разпределено и пр., което би било пречка за заличаването му. В случай, че не са налице предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт – заличаването би се основавало на незавършен фактически състав. От това разбиране произтича и отговорът на поставения правен въпрос: Вписаното на основание чл.273 ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен. По съществото на спора и оттук – по основателността на жалбата, съдебният състав взе предвид следното: По реда на чл.365 т.3 ГПК вр.чл.29 ЗТР подлежи на установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. В случая, подлежащото на вписване обстоятелство е заличаването на [фирма] и със съществуването/несъществуването на дружеството в правния мир и възможността да насочи облигационните си претенции към него, ищецът Ш. обосновава правния си интерес от провеждането на иска. Вменявайки правомощия по чл.30 ал.1 ЗТР на А.., които и без това произтичат от закона, първоинстанционният съд е постановил заличаване именно на това обстоятелство. Видно от диспозитива на решението му, обаче, съдът е приел за установено, че несъществуващото обстоятелство е посочването в доклада на ликвидатора, че не са били предявени имуществени претенции от кредитори към [фирма]. Съдържанието на част от доклада на ликвидатора не е обстоятелство, подлежащо на самостоятелно вписване в регистъра и по отношение на него редът по чл.365 т.3 ГПК е неприложим. Вярно е, че с диспозитива на решението си първоинстанционният съд е възпроизвел заявеният от Ш. с исковата молба петитум и в двете му части (искова и охранителна), но в правомощията му по чл.130 ГПК да извърши констатация за съдържащото се в него вътрешно противоречие, както и противоречие с обстоятелствената част на ИМ. Въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалния закон, а е потвърдил първоинстанционния акт, въвеждащ за А. задължение за заличаване на обстоятелство, за несъществуването на което няма произнасяне с диспозитив. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на основание чл.293 ал.3 ГПК на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл.267 ГПК – оставяне без движение на исковата молба за уточняване на петитума, съобразно т.7 на ТР № 2/2004 год. на ОСГТК на ВКС, което не е загубило значението си в тази част и при действието на ГПК-2007 год. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т.д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.