Ключови фрази
Делба на наследство * определяне на квоти * саморъчно завещание * завет * универсално завещание * земеделски земи * съсобственост * възстановяване правото на собственост


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

СОФИЯ, 29.09.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 410/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. П. и адв. Д. Г. в качеството им на пълномощници на З. М. Т. против решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 1490/2010 г. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 22.07.2009 г. по гр.д. № 17738/08 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Н. А., М. Н. А., З. М. Т. и А. А. М. по отношение на следните земеделски имоти: нива с площ 6.423 дка в м. ” Гладно поле”, съставляваща имот № 008008; нива с площ 0.869 дка в м. ”С.”, съставляваща имот № 029055; нива с площ 1.085 дка в м. ”С.”, съставляваща имот № 029091; нива с площ 2.499 дка в м. ”Над село”, съставляваща имот № 037071 и нива от 1.221 дка в м.”Коило”, съставляваща имот № 053054, всички по плана за земеразделяне на@@6@ [населено място], както и на ливада с площ 8.999 дка в м. “Б.”, съставляваща имот № 050035 по плана за земеразделяне на [населено място], при права 1/6 ид. част за В. А., 1/6 ид. част за М. А., 2/6 ид. части за З. М. Т. и 2/6 ид. части за А. А. М., като са изменени на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариални актове № 18/ 07.02.2006 г., № 19/ 07.02.2006 г., № 20/ 07.02.2006 г., № 21/07.02.2006 г., № 21/07.02.2006 г. и № 22/ 07.02.2006 г., всички на нотариус А. И. , с които е признато правото на собственост на З. М. Т. върху процесните имоти за разликата над 1/3 ид. част.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че направеното в негова полза саморъчно завещание има характер на завет, който е недействителен съгласно чл. 19, ал.1 ЗН, тъй като има за предмет земеделски земи, собствеността върху които не е била възстановена при откриване на наследството на завещателя.
Ответникът по касация В. Н. А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
За да допусне съдебна делба на процесните земеделски имоти, въззивният съд е приел, че същите са били собственост на А. З. М., поч. на 24.12.1995 г. Възстановени са с решение № 224 от 03.09.1998 г. и решение № 4203П от 01.11.1999 г. на ПК ”Л.” на нейните наследници. Със саморъчно завещание от 15.09.1994 г. А. З. М. завещала на своя син З. М. Т. цялото си недвижимо имущество, което ще остане след нейната смърт, включително и всичките земеделски земи, а именно: ниви общо 13.5 дка и ливади общо 7 дка, находящи се в землището на [населено място], а една от тях нива и ливада в землището на [населено място] - София. Въззивният съд е приел, че това завещание не е универсално, а има характер на завет, тъй като в него ясно е изразена волята на завещателката е да се разпореди с определено имущество- недвижимите имоти, които ще останат след нейната смърт, а не с цялото или с дробна част от цялото си имущество. Оттук е направил извод, че завещанието няма действие за процесните имоти по аргумент от чл. 19, ал.1 ЗН, тъй като същите са възстановени след смъртта на завещателката. Поради това имотите не са придобити в изключителна собственост от касатора, а се явяват съсобствени между страните по делото, които са наследници по закон на А. М. и следва да се допуснат до делба между тях при посочените в решението права.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали завещанието, което има за предмет цялото недвижимо имущество, в това число и земеделски земи, следва да се приеме за универсално или за частно, ако няма данни към момента на смъртта си завещателят да е притежавал и друго имущество. Констатираното противоречие е с оглед произнасянето по този въпрос в представените с касационната жалба решение № 1490 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 458/08 г. на ВКС, V г.о. и решение № 1152 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 4066/07 г. на ВКС, V г.о. В тях се застъпва разбирането, че ако е завещано конкретно имущество, но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на завещателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН.
По реда на чл. 291 ГПК настоящият състав преценява като правилна цитираната практика на ВКС. От дадените в чл. 16, ал.1 и ал.2 ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и “завет”, е видно, че установеният от законодателя разграничителен критерий между тях е в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Общо е завещанието, което има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество. Законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, съобразно употребените в чл. 16, ал.1 ЗН изрази. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността. Поради това при спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имуществото, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд е приел, че представеното по делото завещание от 15.09.1994 г. по своя характер представлява завет на определено имущество, като в частта за процесните земеделски имоти същото не е произвело правно действие с оглед разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗН, като е тълкувал волята на завещателката формално единствено с оглед употребените в завещанията изрази, без да е изясни дали наследството на А. М. е включвало и друго имущество, извън това, предмет на завещанието. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 1490/2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: