6 Р Е Ш Е Н И Е № 434 С., 11.11, 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 387/2010 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Г. Д.-Л. против решение от 04.12.2009г. на С. градски съд,въззивно отделение,ІІ”Д” състав,постановено по гр.д.№2966/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 10.12.2004г. постановено по гр.д.№17025/2003г. по описа на С. районен съд,42 състав,като са отхвърлени предявените от М. Г. Д.-Л. срещу В. Т. П. и М. И. П. искове с правно основание член 108 от ЗС за предаване на владението на недвижим имот:гаражна клетка №26,находяща се в[населено място],в сградата на ЖСК”П.”,със застроена площ от 21,60 кв.м при описани р решението съседи,и иска с правно основание член 59 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 4200 лева-обезщетение за лишаване от ползване на гореописания имот. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба М. И. П. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Ответникът по касационната жалба В. Т. П.,в писменото си възражение,счита че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С определение №655 от 22.06.2010г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване поради наличие на предпоставките по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода на делото се отнася до възможността да се придобива по давност имущество на ЖСК и дали член 31 ал.3 от Закона за кооперациите/отм/ се прилага по отношение на жилищностроителните кооперации,решен в противоречие с произнасянето по този въпрос с решение №183/30.03.2009г. по гр.д.№5032/2007г. по описа на ВКС,ІVгр.отд. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба ,касационният съд взе предвид следното: Въззивният съд е приел,че по отношение на ищцата М. Д.-Л. е доказано възникнало членствено правоотношение в ЖСК”П.”,разпределение в нейния патримониум с окончателен разделителен протокол,приет от ОС на ЖСК на 25.06.1991г.-т.2- за разпределяне в неин дял и придобиване право на собственост върху гараж №26-процесния,за който по реда на член 35 ал.2 от З. се е снабдила с нот.акт №47,т.LXІІІ,дело №3494/2002г. издаден на 16.06.2003г. от съдия по вписванията в КВ при СРС В.С.,поправен с нот.акт №38 от 01.06.2006г.,дело №17808.Съдът обаче е намерил за основателни възраженията на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата на подаване на исковата молба-04.07.2003г.Преди всичко ,съдът е отбелязъл,че по делото безспорно е установено,че ответниците П. упражняват фактическа власт върху процесния имот от момента на снабдяването им с нотариален акт за същия през 1975г.,въз основа на първоначалния разпределителен протокол,който впоследствие е отменен,и така установеното владение е недобросъвестно,което владение с оглед представените писмени доказателства е продължило през периода от 1975г. до завеждане на исковата молба ,като това обстоятелство не е било оспорвано от ищцата до повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция.Във връзка твърдението на ищцата за прекъсване на давността,тъй като владението било изгубено от ответника П. за повече от шест месеца,основаващо се на искова молба подадена от последния от 06.12.1999г. срещу Е. Б. М.,с която е бил предявен граждански иск в наказателния процес срещу нея,съдът е стигнал до извода,че това изявление на ответника представлява извънсъдебно признание за неизгоден за автора му факт,което следва да се цени от съда с оглед останалите доказателства по делото,като е изложил аргументи, че това изявление е направено при упражняване на процесуални права по друго дело,отнася се само до единия от ответниците-В. П. и не обвързва по никакъв начин другата ответница по настоящия иск М. П.,което твърдение също така се опровергава от останалите доказателства по делото,включително от разпитаната като свидетелка Е. М.,чийто показания в тази връзка съдът е оценил като противоречиви.Още повече, съдът е акцентирал на поредицата от нотариални покани изпратени до ответника В. П. от ищцата, с искане да й предаде владението на процесния гараж,съответно от 1991г.,1999г.,също така и искането й до председателя на ЖСК от 1998г.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че е налице втория признак на владението,а именно намерението да се свои вещта.При преценката за наличие на условията за изтекла придобивна давност в полза на ответниците спрямо процесния гараж,съдът е посочил,че последната не може да се обоснове за периода от 1975г. до 1990г.,предвид забраните по член 29 от ЗГС/отм/,но след отмяната му през 1990г- до подаване на исковата молба,са изтекли повече от 10 години,поради което е стигнал до извода, че фактическия състав за придобивната давност се явява завършен с позоваването на ответниците и ищцата е загубила правото на собственост върху същия,с оглед придобиването му от ответниците по този способ.Съдът също така е приел за неоснователни възраженията на ищцата,че имотът не може да бъде придобит по давност,тъй като до снабдяването й с нотариален акт за процесния гараж,последният е бил собственост на ЖСК,а давност по отношение на ЖСК не е текла до 1999г. по силата на член 31 ал.3 от ЗК/отм/,като са изложени доводи за спецификата и режима на който се подчинява ЖСК,поради което е намерил за неприложима спрямо този правен субект горната разпоредба на ЗК от 1991г./отм/. Въпросът ,по който е допуснато касационното обжалване се свежда до възможността да се придобива по давност имущество на ЖСК и дали член 31 ал.3 от Закона за кооперациите/отм/ се прилага и по отношение на жилищностроителните кооперации. По този въпрос настоящия състав приема следното: Съгласно предвиденото в разпоредбите на глава първа-член 1 до член 5 от З.,целта на образуването на ЖСК е за снабдяване на членовете й със собствени жилища,гаражи или ателиета чрез организиране на строителна дейност,чрез доброволно организиране на гражданите в същите,като жилищностроителните кооперации са юридически лица.С постигането на тази цел обаче,за се прекрати ЖСК,като юридическо лице,е необходимо съгласно предвиденото в член 35 ал.3 от З. всички нейни членове да бъдат снабдени с нотариални актове,поради което правото на собственост възниква първоначално в нейния патримониум,а член кооператорите имат само членствено правоотношение с нея.При това положение обекта е собственост на ЖСК до прекратяваното й съобразно предвиденото в З.,а единствено по силата на член 38 а от З. всеки неин член може само да предяви иск за изваждане на всеки,който се намира без основание в определеното му жилище.При това положение,с оглед на съдържанието на З.,така образуваните юридически лица-жилищностроителни кооперации,се правни субекти които възникват по силата на този специален закон,уреждат се възникналите правоотношения по предвиденото в този закон и приключват пак съобразно предвиденото в този закон.Не е налице препращане в предвиденото в преходните разпоредби на З. за прилагане по отношение на трайно уредените отношения,предмет на този закон, на други законови разпоредби. Във връзка с позоваването за разпростиране действието на разпоредбата на член 31 ал.3 от Закона за кооперациите /отм/ и по отношение на жилищностроителните кооперации,не може да се приеме,че същата намира приложение,защото тя се отнася до други правни субекти,които представляват съгласно член 1 от ЗК/отм/ доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове,които чрез сътрудничество и взаимопомощ осъществяват търговска дейност и са юридически лица,за които този специален закон изрично регламентира начин на учредяване,вписване възникване,заличаване,урежда членствените правоотношения,органите,правомощията,имуществото,начина на прекратяване и ликвидацията,както и възможността за обединяването им.Очевидно в случая се касае до различни обществени отношения,които са регламентирани с тези два нормативни акта-З. и ЗК/отм/,както и до различни правни субекти.Употребата на наименованието”кооперация” е различно в смисъла на употребеното „жилищностроителна кооперация”,оттам и различие в имуществото на тези два различни правни субекта ,съответно начина му на защита.Ето защо, разпоредбата на член 31 ал.3 от ЗК/отм/,действала за периода от 03.08.1991г. до 03.01.2000г.,съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация ,не намира приложение към имотите,придобити от ЖСК,тъй като с оглед гореизложеното целта,средствата за постигането й,функционирането и прекратяването на ЖСК са уредени в отделен специален закон,който дерогира приложението на ЗК/отм/,в каквато връзка е трайната практика на ВКС,съгласно посоченото в Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГТК-т.2,обективирана в решение №527/16.06.2010г. на Върховен касационен съд по гр.д.№1136/2009г. по описа на ВКС,Іг.о.,постановено в производство по член 290 от ГПК. Ето защо, въззивният съд е дал правилен отговор на този въпрос.Наред с това,с доказателствата по делото,безспорно се установява,че фактическата власт върху процесния гараж се упражнява от ответниците П. 1975г.,когато са се снабдили с нотариален акт №41 от 17.12.1975г. за собственост върху гаражна клетка построена върху държавно място от ЖСК”П.”,м.”Б.”,гр.С.,след което през целия период до завеждане на исковата молба през 2003г. са демонстрирали явно и трайно това свое владение.Правилно въззивният съд е преценил,че при отмяната на първоначалния разпределителен протокол на Общото събрание на ЖСК от 14.07.1975г.,е отпаднало основанието ,поради което упражняваното от ответниците владение е недобросъвестно,с оглед на което са преценени доказателствата по делото относно действията и намеренията на ответниците,изразяващи се в своене на процесния имот и изтичане на горепосочения срок в периода след отмяната на ЗСГ от 1990г. до предявяване на иска пред 2003г.,довели до крайни извод на въззивния съд за придобиване правото на собственост върху процесния гараж от ответници в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност в изискуемия от закона срок. Във връзка с твърдението за прекъсване на давността,с прекъсване на упражняване на фактическата власт от една страна ,за периода 1991г. до 1999г.,както и за наличие на висящ спор между страните от 1992г.,за което и било образувано гр.д.№5147/1992г. по описа на СРС,Ірайон,по иск с правно основание член 38 а З. предявен от М. Д.-настоящата ищца против В. П.-един от настоящите ответници,като се позоват на член 116 б.”б” от ЗЗД,същите се неоснователни.Преди всичко до снабдяването на ищцата с нотариален акт за процесния гараж през 2003г.,последният се е намирал в патримониума на ЖСК,която не е прекратена,въпреки приложените писмени доказателства в тази връзка,защото безспорно до този момент не са били изпълнени изискванията на член 35 ал.3 от З..Следователно, упражняваното владение от ответниците върху процесния обект в този период е насочено по отношение на юридическото лице-ЖСК и както вече бе посочено по-горе,такова е допустимо и предвидения в закона срок за придобиването му по давност е изтекъл до момента на завеждане на настоящия иск.Във връзка с позоваването на разпоредбата на член 116 б.б” от ЗЗД,с оглед предявяване на иск по член 38 а З.,същия е отхвърлен с влязло в законна сила решение на 29.03.2009г.,поради което давността не се смята прекъсната/предложение две на б.”б” на член 116 от ЗЗД/. По изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.12.2009г. на С. градски съд,въззивно отделение,ІІ”Д” състав,постановено по гр.д.№2966/2008г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА М. Г. Д.-Л. да заплати на М. И. П. сумата 400 лева/четиристотин лева/ разноски по делото за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: