Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
Гр. София, 19 юли 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
БОНКА ЯНКОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП М. БЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 266/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. П. Н. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата В. В. А. срещу въззивно решение № 250/15.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 451/2022 г.
В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Защитата счита, че въззивното решение е постановено без извършване на дължимия собствен доказателствен анализ от страна на САС, като е възприета фактическата обстановка от първоинстанционната присъда, без проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Твърди, че показанията на свидетеля М. са превратно оценени и неправилно използвани за установяване на факта, че цигарата, която подсъдимата му е предложила да изпушат е била от марихуана, а не от друг вид вещество. Отделно, счита, че са игнорирани показанията на свидетеля К. Н., собственик на автомобила, в който подсъдимата е задържана, за това, че тя не е разполагала със собствен ключ от колата, както и че той го е предоставял и на други лица. В заключение се посочва, че при липсата на данни за виновно поведение, същата е следвало да бъде оправдана. Наложеното наказание оценява като прекомерно тежко и несъответно на тежестта на деянието. Счита, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК относно малозначителност на извършеното от подсъдимата деяние, поради което тя следва да се оправдае и на това основание. В подкрепа на горното се позовава на изтеклия продължителен период от извършване на деянието и на положителните данни за личността на А., както и на обстоятелството, че към процесната дата е била в млада възраст.
В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата А., адв. Н. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за оправдаване на подзащитната му, като се приложи чл.9, ал.2 от НК, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Акцентира върху младата възраст на подсъдимата и положителната оценка на личността й, както и на изминалия период от време от деянието, които обстоятелства цени в подкрепа на тезата за малозначителност на деянието.
Подсъдимата А. в последната си дума пред настоящата инстанция моли да бъде оправдана, за да продължи да упражнява своята професия.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимата за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно както в частта относно квалификацията на деянията, така и относно размера на наложената санкция. Сочи, че въззивният съд е постановил решението си при стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон, без да допуска съществени процесуални нарушения във всички етапи от неговата дейност по проверка на присъдата на първата инстанция. Сочи, че наказанието е правилно индивидуализирано, като неговият размер е съобразен с всички касаещи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства и е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК и с целите на наказанието по чл.36 от НК.
Намира, че искането на защитата за прилагане на чл.9, ал.2 от НК е неоснователно, предвид високата обществена опасност на деянието, с оглед неговата актуална разпространеност като посегателство срещу обществените отношения по опазване на здравето на гражданите и тежките последици от употребата на наркотични вещества.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 904137/27.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, НО, 9 с. подсъдимата В. В. А. е призната за виновна в това, че на 30.11.2018 г. в [населено място], на паркинг, находящ се в ж.к. /жилищен комплекс/ срещу бл./блок/ без надлежно разрешително е направила опит да разпространи на Н. И. М. високорисково наркотично вещество, марихуана с нето тегло 0,41 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 26,5 %, на стойност 2, 46 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1 изр.1, пр.5 оот НК / в присъдата не е посочен чл.18, ал.1 от НК/ и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца.Със същата присъда подсъдимата А. е призната за виновна в това, че по същото време и място в лек автомобил /марка и модел/ с рег. [рег.номер на МПС] без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, марихуана с нето тегло 6,29 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23,9 %, на стойност 37,74 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три месеца, като е оправдана по обвинението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата А. е определено общо най-тежко наказание за така извършените деяния в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила
На осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъпленията е отнето в полза на държавата и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото от досъдебната и съдебна фаза, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
С въззивно решение № 250/15.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав по в.н.о.х.д. № 451/2022 г. присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимата А., чрез упълномощения защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна, макар и не по наведените в жалбата съображения.
Наведените в цялост касационни основания изискват първоначално да се даде отговор на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което при констатиране на неговата основателност има за последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията, които са изложени в подкрепа на това оплакване се отнасят до неправилна оценка на доказателствата в подкрепа на обвинението и за възприемане от контролираните инстанции на доказателствено необезпечени факти. Последното твърдение е отнесено до обстоятелството,че подсъдимата е държала наркотичните вещества, иззети при претърсването на лекия автомобил, при положение, че до него са имали достъп и други лица, както и относно целта на срещата й със свидетеля М., като се сочи, че липсват убедителни доказателства в насока приетата съвместна употреба на наркотични вещества, обещани му от подсъдимата в разговора по телефона. В подкрепа на същото оплакване се излагат и аргументи за липса на собствен доказателствен анализ от страна на въззивния съд по доказаността на обвинението.
Възраженията са неоснователни.
В решението на апелативната инстанция се съдържа подробен анализ на доказателствата от значение за предявеното на подсъдимата обвинение, като тяхната обективност е разгледана в контекста на направените от защитата възражения срещу кредитирането на определени гласни доказателствени средства. На първо място следва да се посочи, че в случаите когато възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първата инстанция, въззивният съд не е задължен да излага подробни съображения по доказателствената й обезпеченост и да подлага на самостоятелен анализ и проверка всеки един доказателствен източник относно неговата достоверност и взаимна подкрепеност с останалите кредитирани доказателства. Съдебната практика е последователна в разбирането, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда е достатъчно да изложи в концентриран вид фактите по делото и доказателствата, които ги подкрепят, като разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК го задължава да отговори на възраженията на страните срещу нейната правилност, което апелативният съд е изпълнил.
Напълно неоснователен е упрекът към контролираните съдилища за превратна оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите М. и Н.. По отношение на първия свидетел възражението е срещу фактическия извод на САС, че поканата от страна на подсъдимата е била за прием на наркотични вещества под формата на цигара за пушене с марихуана. Прегледът на показанията на цитирания свидетел показва, че същите са последователни и еднопосочни по въпроса за това, че срещата с подсъдимата е била с цел да го снабди с наркотично вещество, марихуана, което да приеме преди работа. В цитираните показания М. недвусмислено е заявил, че се касае за цигара с марихуана, а не за друг вид цигара, като е уточнил, че двамата са се снабдявали взаимно с наркотици и че срещите между тях са били предимно по повод съвместна употреба на марихуана. Както и че той не е заплащал на подсъдимата определена цена за наркотичното вещество, което тя му е предоставяла.
Относно показанията на свидетеля Н. също не се отчита неправилна интерпретация на тяхното съдържание. Решаващите съдилища са оценили като обективно дадени показанията на свидетеля от досъдебното производство, в които той е заявил, че е предоставил на подсъдимата един от двата контактни ключа за собствения му автомобил и че тя използва колата, за да пуши в нея марихуана и не са дали кредит на доверие на депозираните пред съда, като са отчели близките му отношения с подсъдимата и заинтересоваността му от изхода на делото. Становището на контролираните инстанции е надлежно аргументирано и обосновано, като дава възможност да се проследи процеса на формиране на вътрешното им убеждение по релевантните факти, поради което не се констатират нарушения в доказателствената им дейност по възприемане на фактическата обстановка по делото. Коментираните гласни доказателствени средства не са разглеждани изолирано, а са преценявани в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като са съпоставени с показанията на полицейските служители, които са присъствали на срещата между свидетеля М. и подсъдимата А. за личните им възприятия от поведението на двете лица. Както и като контролни факти в частта, в която са свидетелствали, че при първоначалната проверка А. е заявила, че на седалката до нея има марихуана, която е за личен прием, тъй като тя употребява наркотични вещества. В същата насока са разгледани и данните от претърсването на лекия автомобил, при което са иззети наркотичните вещества и електронна везна, която се е намирала пред седалката на подсъдимата.
Предвид изложените данни ВКС намира, че апелативният съд е изпълнил задълженията си за цялостен обективен прочит на доказателствената съвкупност и за оценка на събраните доказателства съобразно действителното им съдържание и процесуална тежест, поради което претенцията на защитата за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена.
В рамките на приетите от инстанциите по същество факти, материалният закон не е приложен съвсем коректно, доколкото окръжният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимата държане без надлежно разрешително на наркотични вещества и опита за разпространение на наркотични вещества като две отделни престъпления, като за всяко от тях е наложил самостоятелно наказание и по реда на чл. 23, ал.1 от НК е определил на подсъдимата едно общо най-тежко наказание измежду тях, като я е оправдал за това, че е държала наркотичните вещества с цел разпространение.
В случая са налице предпоставките на продължаваното престъпление, тъй като се касае за две деяния, които са извършени по едно и също време и място, квалифицират се по различни състави на едно и също престъпление, като опитът за разпространение на наркотични вещества без надлежно разрешително осъществява престъпния състав на чл.354а, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, а държането на наркотични вещества без надлежно разрешително осъществява фактическия състав на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и е налице съответната връзка между тях. В правомощията на ВКС е да извърши посочената преквалификация на деянието, която е в полза на подсъдимата, доколкото единната престъпна дейност препятства приложението на чл.24 от НК и в този смисъл се явява по-благоприятен закон.
С оглед горното, деянието на подсъдимата следва да се преквалифицира по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 и 4 от НК. Съпоставката между тежестта на двете деяния налага извода, че престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е със значително по-голяма тежест от това по чл.354а, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.26, ал.4 от НК и цялостната продължавана престъпна дейност да се квалифицира по по-лекия престъпен състав по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а тежестта на квалифициращите обстоятелства да се отчете при определяне на наказанието.
В случая не може да се приложи текста на чл.26, ал.5 от НК и деянието да се накаже като за извършен опит, с оглед по-ниската тежест на недовършената престъпна дейност в сравнение с противозаконното държане на наркотичните вещества.
Искането от жалбата на защитата за оправдаване на подсъдимата, поради малозначителност на деянието, също не може да бъде удовлетворено. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК намира приложение в случаите когато едно деяние формално осъществява състав на престъпление, но поради своята незначителна обществена опасност или поради липсата изобщо на обществена опасност не е налице елемента противоправност и същото не е престъпно, респективно деецът не се признава за виновен относно неговото извършване. Анализът на фактическият състав на тази разпоредба разкрива наличие на две възможни хипотези, като в случая първата – липса на обществена опасност е неприложима, тъй като се касае за продължавана престъпна дейност, с предмет немалко количество наркотично вещество, около 7 грама, което е с различен активен компонент, като една част от същото е предмет на опит за разпространение на друго лице, който е останал недовършен единствено поради намесата на полицейските служители, които са задържали подсъдимата и свидетеля М. при извършената полицейска проверка.
ВКС не намира за правилно и становището, че деянието може да бъде оценено като такова с незначителна обществена опасност, която характеристика инкриминираната престъпна дейност не разкрива. Престъплението включва във фактическия си състав две форми на изпълнително деяние, като разпространението на наркотичните вещества се осъществява на общодостъпно място, в жилищен квартал и видно от фактите по делото е станало достояние на живущите в квартала, което завишава обществената му опасност.В принципен план приложението на чл.9, ал.2 от НК е допустимо и по отношение на продължаваните престъпления, но в тези случаи следва да се преценява обществената опасност на цялостната престъпна дейност, а не самостоятелно тази на отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление – ТР № 3/71 г. на ОСНК на ВС, съгласно което продължавано престъпление може да има и само от малозначителни деяния, ако те преценени като цяло не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление.
Отнесени към настоящия случай критериите от задължителната съдебна практика налагат извода, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не може да намери приложение спрямо извършеното от подсъдимата продължавано престъпление, с оглед сравнително високата обществена опасност на цялостната престъпна дейност, оценена в нейната комплексност и свързаност на деянията.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е наведено в контекста на искането за приложението на чл.9, ал.2 от НК, като резултат от неправилното приложение на материалния закон, което не е налице и не може да се уважи на това основание.
Независимо от това изменението на въззивното решение в частта относно правната квалификация на деянието, което е за по-леко наказуемо престъпление и е в полза на подсъдимата, следва да се отчете в подкрепа на основателността на релевираното оплакване по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Преквалификацията на престъпната дейност като престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 и 4 от НК налага нова оценка на наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като санкцията за това престъпление е значително по-ниска – от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв до 10 000 лв.
Следва да се отчете, че САС е потвърдил присъдата на окръжния съд и в частта относно наказателната отговорност на подсъдимата, която е реализирана при условията на чл.55 от НК, като е отчел наличието на множество смекчаващи обстоятелства, както и е приел, че е налице и втората изискуема предпоставка за прилагането на този текст – относно прекомерната тежест на най-ниското предвидено наказание и за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е наложил наказание под минимума на санкцията на основното наказание, в размер на три месеца лишаване от свобода. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. и независимо от неправилната квалификация на деянието като съвкупност от две отделни престъпления, а не като продължавано престъпление, принципът на забрана за влошаване положението на дееца следва да се спази и за извършеното престъпление на подсъдимата да се определи наказание от три месеца лишаване от свобода, като не се наложи допълнителното по-леко наказание глоба в полза на държавата, на осн. чл.55, ал.3 от НК. В частта относно приложението на чл.66, ал.1 от НК решението на САС следва да се остави в сила.
По изложените съображения относно неправилна квалификация на единното продължавано престъпление, извършено от подсъдимата А. като две отделни престъпления, за които са определени самостоятелни наказания и общо най-тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК решението на САС следва да се измени в тази му част като се преквалифицира извършеното от подсъдимата деяние като едно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 и 4 от НК и за извършването му се наложи едно наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, като не се налага по-лекото наказание глоба и се отмени приложението на чл.23, ал.1 от НК.
В останалата част решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 250/15.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, по в.н.о.х.д. № 451/2022 г., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпната дейност на подсъдимата В. В. А. от две отделни престъпления по чл.354а, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в едно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 и 4 от НК, за извършването на което й налага наказание от три месеца лишаване от свобода, на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Отменя въззивното решение в частта по приложението на чл.23, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |