Ключови фрази
държавна такса * освобождаване от такси и разноски * вписване в имотен регистър * държавна собственост * обжалване отказ на съдия по вписванията

М О Л Б А

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 199

 

София, 08.05.2009 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Второ

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април, две хиляди и девета в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

                                                                                 

                                                                   ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова  

ч. гр. дело №119/2009 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Областна администрация Бургас, срещу определение III-354 от 18.12.2008 г. по ч.гр.дело № 593/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение №310 от 23.09.2008 г. на съдията по вписванията при Службата по вписвания при Бургаския районен съд, с което е отказано вписването на акт №4513/29.07.2008 г. за частна държавна собственост.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата - основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателя Бургаският окръжен съд неправилно е приел, че се дължи държавна такса за исканото вписване поради изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК. В друго свое определение №156 от 28.05.2008 г. по ч. гр. д. №246/2008 г. Бургаският окръжен съд е приел точно обратното.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на производства или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В разглеждания случаи има противоречиво решаване на въпроса дали се дължи държавна такса от държавата за вписване на акт за частна държавна собственост с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК.

С обжалваното определение е прието, че се дължи държавна такса, а с определение №156 от 28.05.2008 г. по ч. гр. д. №246/2008 г. на Бургаския окръжен съд, че не се дължи.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество.

Частната жалба е неоснователна.

Съдията по вписванията при Бургаския районен съд с определение №310 от 23.09.2008г. е отказал да впише акт №4513/29.07.2008 г. за частна държавна собственост, поради това, че не е заплатена дължимата държавна такса. Съобразно разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. По начало искането за издаване на охранителен акт и съответно за извършване на вписване е гражданско дело в широкия смисъл на понятието, но се развива в рамките на охранително производство, а не в исково такова. За охранителните производства обаче се прилагат общите правила на ГПК /чл.1 – чл.102/, където се намира и цитираната разпоредба относно дължимата държавна такса от държавата. В нея като изключение е посочено, че държавата и държавните учреждения дължат държавна такса по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държава собственост.потребеният израз „искове” не визира приложимост на разпоредбата само за исковото производство. Тази разпоредба се намира в общите правила на ГПК, което обуславя извод, че се прилага за всички производства по ГПК, включително и за охранителното производство, независимо от това дали те започват с предявяването на иск или с подаването на молба.

Обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение III-354 от 18.12.2008 г. по ч.гр.дело № 593/2008 г. на Бургаския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.