1 Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. С., 03.08. 2011г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: А. С. Е. Т. при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1529/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на С. М. С. от [населено място] чрез назначения от съда служебен защитник адв. Е.П. от САК срещу решение от 12.02.2010г по гр.дело № 1508/2008г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 06.03.2008г по гр.д. №3673/2005г на Софийски районен съд ,е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД , задето след постановен между страните развод и предоставяне на съсобственото след прекратяване на брака семейно жилище за ползване на ищцата , през исковия период е лишил последната от ползване . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон във връзка с квалификацията и основанието на иска, игнориране на необходимостта от покана и необоснованост по отношение на извода , че ответникът лишава от ползването другия съсобственик, при положение, че разпределеното при развода ползване се явява прекратено след като децата са навършили пълнолетие. Съображения по същество са развити и в съдебно заседание от адв. П. , назначен служебно защитник на касатора. . Претендира се присъждането на възнаграждение за процесуалното представителство. Ответницата по касационната жалба Д. П. Б. не е заявила отговор . С определение №335 от 23.03.20110г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане във връзка с предпоставките на чл. 31 ал.2 от ЗС и необходимостта от изрична покана , при отграничение от основанието по чл. 59 ал.1 от ЗЗД , където покана не е необходима, по въпроса дали постановения от съда режим относно ползването на семейното жилище между съпрузи –съсобственици след развода е от значение за основанието на иска при лишаване от ползване и неговата правна квалификация за случай, при който ищцата обстоятелствено е изтъкнала съсобствеността в имота , но не е основала иска си на писмена покана до ответника в качеството му на съсобственик ,а въззивният съд решаващо е изтъкнал , че постановеното по бракоразводното решение ползване на семейното жилище обуславя квалификация на вземането по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, т.е покана не е необходима . По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Неправилно е съдът да произнесе при квалификацията на чл. 59 ал.1 от ЗЗД иска , с който единият съсобственик претендира от други съсобственик обезщетение поради това , че не е бил допуснат до ползването на съсобствения имот, независимо дали в обстоятелствата на исковата молба се изтъква наличието на отправена писмена покана . В случай , че с бракоразводното решение съдът е разпределил ползването на придобития през време на брака имот на единия от съпрузите и непълнолетните деца от брака съгласно чл.107 ал.6 от СК (отм) и първият се явява ищец като твърди, че не е бил допуснат да ползва за конкретен период, за предпоставките на отговорността по чл. 31 ал.2 от ЗС са от решаващо значение материалните предпоставки , при които законът допуска съдебното решение по чл. 107 ал.6 от СК да администрира ползването на бившето семейно жилище за определен период.Ако децата вече са навършили пълнолетие и режимът на ползване е бил съобразен с тях, то съпругът с предоставено по съдебен ред ползване, което не е упражнявано , няма основание да изтъква съдебното решение като факт , изключващ необходимостта от покана до другия съсобственик по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС . Касационната жалба е основателна . Като не е съобразил своето решение с гореизложеното и е игнорирал необходимостта от писмена покана в конкретния случай , отправена до ползващия съсобственик , Софийски градски съд е постановил неправилно решение , което следва да бъде отменено . До незаконосъобразно решение се е стигнало поради неправилното разбиране на въззивния съд , че ако с бракоразводното решение е разпределено ползването на жилище на единия бивш съпруг с оглед предоставянето на родителските права , но без посочване на срок или условие за действие на решението по чл. 107 ал.6 от СК (отм) , то режимът на предоставяне ползва този бивш съпруг като съсобственик ,независимо от факта ,че децата са навършили пълнолетие. С решението от 08.06.1995г по д.№1567/1993г на СРС ползването е било предоставено на ищцата и непълнолетните тогава две деца по реда на чл. 107 ал.6 от СК (отм), предвид предоставеното упражняване на родителските права до навършване на пълнолетие. Въззивният съд неправилно е приел ,че допустимата възможност жилището да се предостави за ползване на единия съпруг и без да има непълнолетни деца от брака , обуславя тълкуване на решението в смисъл , че постановеният от съда режим е безусловно и безсрочно определен между съсобствениците , както и че същият може да представлява материалноправното основание на предявения понастоящем иск , по претенцията за обезщетение при лишаване от ползване за периода от 19.05.2002 до 19.05.2005г. Налага се отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция . Квалификацията на иска в случая се привързва към заявения с исковата молба факт на съсобственост и лишаването от ползване до размера на участието в нея , а не към съображенията на ищцовата страната,че при наличие конкретното съдебно решение не следва да се отправя покана . Администрирането при ползването на семейно жилище е ограничено в действието си от законовите предпоставки за съдебна намеса , поради това с факта на навършване на пълнолетие на децата, служебно постановеният режим на тези отношения по чл. 107 ал.6 от СК (отм) се прекратява без да е необходимо настъпването на друг факт .От този момент насетне отношенията между съсобствениците се уреждат по общите правила , а те са регламентирани в чл. 31 ал.2 от ЗС Поради това искът следва да се отхвърли , като неоснователен . Безспорно не е отправена покана до ответника – съсобственик по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС с което не е изпълнено условието на закона , позволяващо на ищцата като съсобственик , който не ползва имота съобразно правата си , да претендира обезщетение . Възнаграждение в полза на адв. Е. П. от САК, назначена да представлява ответника по иска ,следва да бъде определено по предвидения в закона ред . Съгласно чл. 39 от ЗПП заплащането на предоставената правна помощ по чл. 25 вр. чл. 21 от ЗПП се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета на адвоката по чл. 38 от Закона ,същият заверен от Адвокатския съвет и след решение на НБПП следва присъждането му. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение от 12.02.2010г по гр.дело № 1508/2008г. на Софийски градски съд и вместо това постановява : Отхвърля иска , предявен от Д. П. Б. ЕГН 5412186430от [населено място] , ж.к. Надежда – ІV бл. 401 ет.2 ап.№6 срещу С. М. С. от [населено място] ,представляван от служебно назначената адв. адв. Е. П. от САК, за сумата 2880(две хиляди осемстотин и осемдесет ) лева , представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 66 в [жк], ул. № 303 ,бл. 302 в [населено място] ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: