5 Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 14.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 678 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение от 09.12.2010г. на Районен съд Берковица по гр.д. № 618/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от С. Н. Я. против С. Б. Н. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху входно антре с площ от около * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая от първия жилищен етаж на жилищна сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2. Касационната жалба е подадена от С. Н. Я. чрез пълномощника й адв. И. В.. Тя намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е извършил некоректна преценка на събраните доказателства, пренебрегнал е доказателствената сила на протокола за съдебна спогодба, не се е съобразил със заключението на приетата техническа експертиза, архитектурния проект на сградата и показанията на св. Д. А.. Ответницата С. Б. Н. в писмения си отговор поддържа, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание претендира за справедливо решение. С определение № 947 от 25.10.2011г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса дали когато съдът установи, че ищецът е собственик не на целия имот, а само на част от него, следва да уважи иска за съответната идеална част. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от С. Н. Я. против С. Б. Н.. Ищцата основава собствеността си на наследство, съдебна делба и давност. Тя е единствен наследник на Н. М. А., починал 2004г., който при извършена през 1966г. делба на жилищната сграда чрез съдебна спогодба е получил в свой дял стая/мазе/ от сутерена, а на първия етаж: южна стая и югозападна стая с отделен вход откъм стълбището и половин балкон към южната стая - преграден. Ответницата пък е дъщеря на Б. М. А., който при делбата през 1966г. е получил югоизточната стая на първия етаж с * част от балкона и северната стая с * част от балкона; впоследствие чрез сделки е придобил североизточната стая и южната средна стая. Установено е, че след делбата къщата е била пристроена, така че са се оформили по два апартамента на етаж. С оглед на това през 1985г. наследодателят на ищцата е признат за собственик на първия етаж от западния близнак от сградата, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, килер и едно мазе в сутерена. Съответно, с договор за дарение от 1997г. Боци А. и съпругата му са прехвърлили на дъщеря си С. Б. Н. самостоятелен жилищен обект на първия етаж на сградата, намиращ се в източната част и състоящ се от вестибюл, хол, кухня, две спални и сервизни помещения. Процесното помещение от * кв.м. е означено на скицата на вещото лице под № 1 като “WС” и е безспорно, че понастоящем е преустроено в тоалетна, но се спори дали то представлява самостоятелния вход откъм стълбището към югозападната стая, описан в протокола за съдебна спогодба в дела на Н. М.. В. съд е счел, че спорното помещение не е описано изрично при делбата от 1966г. и не е поставено в дял на никой от съделителите. Изходил е от това, че в делбения протокол сервизни помещения и входно антре изобщо не са посочени като обект на разпределяне между съделителите; поделени са само отделни самостоятелни стаи. Съдът е намерил за несъмнено, че само югозападната стая е имала самостоятелен вход откъм стълбището, но е отрекъл възможността именно спорното помещение от * кв.м. да е представлявало входно антре към тази стая. Мотивирал се е и със събраните гласни доказателства сочещи, че към 1979г. процесното помещение е представлявало тоалетна, ползвана от всички обитатели. При тези констатации съдът е заключил, че помещението е било предназначено за общо ползване и не е могло да бъде придобито от наследодателя на ищцата по давност. Поради това, предвид недоказване активната легитимация на ищцата, е отхвърлил иска. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса дали при предявен иск за собственост съдът може да го уважи само за идеална част от имота, ако установи, че ищецът се легитимира за собственик не на целия имот, а само на част от него. С влязло в сила решение от 21.07.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на Окръжен съд Монтана е уважен иск на ищцата С. Н. Я. относно помещение на втория етаж в същата сграда. Тя е претендирала, че е собственик на самостоятелна стая от около 24 кв.м., а съдът е установил, че е собственик на * ид.ч. и е уважил иска до размера на правата й като е изтъкнал, че според съдебната практика е възможно и частично уважаване на ревандикационен иск, като последица от който се създава съсобственост между страните. Докато при разрешаване на настоящия спор, който е иницииран от също от С. Я. за друго помещение в сградата, съдът е достигнал до извод, че помещението е обща част и следователно ищцата притежава идеална част от него, но е отхвърлил иска изцяло. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 176/2010г, което съответства на утвърдената практика на Върховния касационен съд по исковете за собственост. Когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен или установителен иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, е длъжен да признае това му право. Касае се до частично уважаване на иска, което намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, свързани със съвкупната преценка на доказателствата и необоснованост. Наследодателят на ищцата Н. М. А. е собственик според делбения протокол от 1966г. на югозападна стая със самостоятелен вход откъм стълбището. Това е единствената стая със самостоятелен вход, описана в делбата. Останалите съделители, включително праводателя на ответницата, също са получили при делбата отделни стаи, т.е. сервизни помещения не са поставени в ничий дял. След извършеното пристрояване на къщата, на първия етаж са оформени два апартамента: западен - собственост на наследодателя на ищцата и южен - на праводателите на ответницата. При извършена съпоставка на помещенията, разпределени при делбата и извършеното пристрояване, за което съвпадащи сведения са дали и двете страни, вещото лице е достигнало до извод, че процесното помещение представлява входното антре към югозападната стая, което е поставено в дял на Н. А.. Същото е видно и от приложения архитектурен проект на сградата от октомври 1966г. Според свидетелските показания помещението е било обособено като тоалетна преди 1979г. и тя е била отключена и ползвана от всички обитатели на сградата. Свидетелката Д. А., която живее в имота от 1979г., сочи, че помещението е било собственост на Н., като собствеността му била изрично признавана от баба С., която е сред съделителите в делбата от 1966г. Следователно, съвкупната преценка на доказателствата налага извод, че сега съществуващата тоалетна всъщност е входното антре към югозападната стая, описано в делбата от 1966г. като собственост на Н. М. А., съответно на наследницата му С. Н. Я.. Фактът, че дълги години помещението е ползвано от всички обитатели не води до изгубване на собствеността съгласно чл. 77 ЗС. Не се спори, че понастоящем помещението е присъединено към жилището на ответницата като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията на ответницата. Възражението на ответницата С. Б. Н. за придобиване на помещението по давност е неоснователно. След като помещението е представлявало тоалетна, достъпна от стълбището за общо ползване, то очевидно върху него не е упражнявано самостоятелно владение от ответницата. Затварянето на входната врата откъм стълбището е извършено през 2009г. и от този момент до завеждане на исковата молба през 2010г. не е изтекъл изискуемия от закона срок за придобиване по давност. При горните изводи предявената ревандикационна претенция се явява основателна и подлежи на уважаване. Тъй като въззивният съд с решението си е отхвърлил иска, то решението му следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на иска. Ищцата има право да получи направените разноски по водене на делото в трите инстанции, възлизащи на 985 лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. Н. от [населено място], кв. Д., [жилищен адрес] че С. Н. Я. от [населено място], [улица], №*, ап.* е собственик на входно антре с площ от * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая, понастоящем преустроено в тоалетна, описано като помещение №* и оцветено в зелен цвят на скицата на вещото лице Л. П. И., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, което помещение се намира на първия жилищен етаж с идентификатор * от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2 и ОСЪЖДА С. Б. Н. да предаде на С. Н. Я. владението върху описаното помещение, както и да й заплати сумата 985/деветстотин осемдесет и пет/ лв. разноски по делото за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: