Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 09.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение , в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2441 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по молба /искане / на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на наказателно дело внохд № 5519/2010 г. по описа на Софийския градски съд. Осъденият чрез защитника си адвокат А. М. претендира възобновяване на делото на две основания – задочното му разглеждане и допуснати от въззивния съд съществени нарушения чл.348, ал.1,т.1-3 от НПК . Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения с уточнението за алтернативност на основанията за отмяна. Гражданският ищец и частен обвинител не изразява становище. Прокурорът пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд , наказателно отделение, 93-ти състав , с присъда № 29 от 26.11.2009 г. по нохд № 2353/2008 г. признал подсъдимия за виновен в това, че на 09.09.2003 г. в гр. София, в сградата на Софийския районен съд, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието се отличило с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал.1 , пр.3 и пр.4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 , ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският градски съд с решение № 218 от 08.03.2011 г. по внохд № 5519/2010 г. по описа на съда потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е основателно единствено в частта , аргументираща явна несправедливост на наказанието. Останалите доводи на искателя следва да се оставят без уважение по следните съображения: На първо място не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство. Настоящият състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие е основна гаранция за справедлив процес. В същото време обаче отбелязва неговия диспозитивен характер, даващ възможност на обвиненото лице да прецени начина , по който да го упражни. Настоящето наказателно производство, предвид тежестта на повдигнатото обвинение , не изисква задължително присъствие на подсъдимия съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.1 от НПК. В искането неправилно се интерпретира указанието на съдията докладчик за лично явяване на подсъдимия, направено с разпореждане по чл. 252 от НПК за насрочване на делото. Това изискване не разширява предметното съдържание на чл. 269 , ал.1 от НПК , а изразява единствено виждането на съда за очаквано процесуално поведение на подсъдимия към определен процесуален момент в началото на наказателния процес. В хода на развитие на делото /с.з на 15.05.2008 г./ съдебният състав отбелязал , че присъствието на подсъдимия не е задължително /което е било ясно още преди това/ , като по този начин преосмислил и предходното разпореждане с основание чл. 269, ал.2 от НПК за личното му явяване. Подсъдимият получил препис от обвинителния акт и бил надлежно информиран за всяко съдебно заседание. Той избрал варианта да не се явява и бил представляван от упълномощения от него адвокат М.. Последният няколкократно изразил волята на подзащитния му за даване ход и разглеждане на делото в негово отсъствие. Следователно процесът няма белезите на задочно производство по чл. 269 , ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е редовно уведомен, присъствието му не е задължително , а защитата му е реално осъществена от избран от него адвокат. Следва да се наблегне на последното обстоятелство , тъй като то обективира съзнателния избор на подсъдимия да бъде представляван от защитник, вместо да се яви лично на съдебния процес. Ето защо осъденият Д. няма качеството на задочно осъден и искането му за възобновяване на наказателното производство на това основание е незаконосъобразно. На следващо място не могат да бъда споделени и оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона , поддържани алтернативно от искателя. Според защитата му въззивният съд е допуснал едностранчивост и непълнота на доказателственото обсъждане на факти , попадащи в предмета на доказване, като при това е игнорирал доводите от въззивната жалба.. Непредубеденият прочит на въззивния акт отхвърля подобни упреци. Решението е съобразено със стандарта на чл. 313 , чл. 314 , ал.1 и чл. 339 , ал.2 от НПК. Защитата на осъдения атакува фактическите изводи на предходните инстанции като резултат на предубеден и превратен анализ на доказателствата , но всъщност изразява неудовлетвореност от тях, противопоставяйки им собствена версия за деянието. Настоящата инстанция не намира , че разсъжденията на въззивния съд при съдебното реконструиране на изследваните обстоятелства са опорочени от грешки с процесуален или логически характер . Напротив, фактическите изводи на предходната инстанция имат непротиворечива и убедителна доказателствена основа .Внимателно е изследвана обстановката , при която е нанесен удар на пострадалата Р. и е установено неговото отражение върху здравето на журналистката и чувствата на присъстващите. Съдът, преди да се ангажира с извод за целенасочен удар , който попаднал върху микрофона на свидетелката К.Р., е обсъдил не само цитираните от защитата гласни доказателствени средства, но и експертния анализ на приложените снимкови кадри .Той не е пропуснал да обясни защо не дава вяра на показанията на цитираните в искането свидетели, че подсъдимият си проправял път с ръце, отново черпейки аргументи от техническата експертиза. На стр.3 и стр.4 от мотивите се съдържат и убедителни контрадоводи срещу тезата на жалбоподателя за субективна несъставомерност поради ментални особености , както и за провокативност на журналистката , което изключва аргументационен дефицит на въззивната проверка. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. При установените факти правната квалификация по чл. 325 , ал.2 от НК е правилна. Действията на осъдения грубо нарушили обществения ред и , изразили явно неуважение към обществото .Те се отличили и с изключителен цинизъм и дързост . Н. Д. публично ударил журналистката в момент ,в който тя се опитала да му зададе въпрос. Насоката на замахването била ориентирана към лицето на св.Р., която държала микрофон.В резултат на удара тя получила частично оголване на първи горен зъб и болезненост при палпация. Тези обстоятелства разкриват особена наглост и изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на поведение . Безспорно е по делото , че св.Р. и другите представители на медиите отразявали наказателен процес, имащ /по тяхна преценка/ , обществено значение. Проявеният интерес към Д. не може да се третира като провокативен и оскърбителен , както поддържа защитата, тъй като влиза в рамките на професионалните им задължения. Въззивният съд е прецизирал правната квалификация на предходната инстанция, приемайки , че деянието е извършено при евентуален умисъл – правна конструкция , която в настоящия случай обединява личния мотив и съзнанието за грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. По този начин установените от съда факти са получили точна юридическа форма , която не съдържа твърдяните от искателя противоречия. При хулиганството съдържанието на умисъла често надхвърля личния мотив и пряко преследваната цел . Атакуваното решение разкрива пълния обем на съзнателните представи на подсъдимия относно възможните общественоопасни последици, които включват не само увреждане на св. Р. , но и засягане на обществените отношения, регулиращи базово социалния живот. Ето защо твърдението за конфликт между мотивите, включващи наличие на личен мотив и осъдителен диспозитив за хулиганство, е израз на превратно възприемане на съдържанието на обсъждания съдебен акт. Той не търпи укор и във връзка с оплакването за пренебрегване на данните за личностовите особености на подсъдимия . Въззивният съд ги е ценил като хвърлящи светлина върху поведението на подсъдимия, но законосъобразно е отказал да свърже с тях изводи за ограничен ментален или волеви капацитет с юридическа стойност. Искането е основателно единствено в частта, в която се релевират доводи за явна несправедливост на наказанието. Въззвният съд принципно правилно се е солидаризирал с преценката на предходната инстанция за относимите към индивидуализацията на наказанието фактори. В този анализ забелязано, но неоценено е останало едно важно обстоятелство – изключително дългият срок на наказателното производство. Деянието е извършено през 2003 г., обвинителният акт срещу подсъдимия е внесен в съда през 2008 г., първоинстационното производство продължило до края на 2009 г. , а въззивното - до м.март 2011 г. Продължителността на процеса не е адекватна на сложността на казуса и не може да се свърже с поведението на подсъдимия. Нарушени са изискванията на чл.22, ал.1 от НПК и чл.6 , т.1 от Европейската конвенция за правата на човека. Прекомерната продължителност на наказателното производство може да бъде компенсирана единствено чрез намаляване на наказанието, поради което настоящата инстанция изменява атакуваното решение по реда на възобновяването на наказателни дела, като редуцира срока на лишаване на свобода , определен на осъдения Н. Д. Д. до шест месеца, а изпитателния срок по чл. 66 , ал.1 от НК – до три години . Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.425,ар.1,т.3 във вр.с чл.422,ал.1,т.5, във вр. с чл.348,ал.1, т.3 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №5519 по описа на Софийския градски съд , изменява постановеното по него решение № 218 от 08.03.2011 г. по описа на съда, като намалява наложеното на Н. Д. Д. наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца , а изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК - от четири на три години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.