1 Р Е Ш Е Н И Е № 714 [населено място], 13.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 16 ноември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №68/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №102/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос от значение за спора: налице ли е основанието по чл.325,т.1 от КТ, на което е прекратено тр. правоотношение с ищцата, при данните за заболяването и поведението й, от една страна и от друга – за качеството на изразилото съгласие за работодателя, като пълномощник на изпълнителния директор лице - е решен в противоречие с представеното решение на ВКС №1865/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма],[населено място] не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу ответника с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ – за отмяна на уволнението й по чл.325,т.1 от КТ от длъжността „хигиенист” при ответника, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1020 лв. Прието е, че страните са се съгласили за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Ищцата е отправила предложението за това с писмена молба, а ответникът го е приел и я е уведомил за приемането в законовия 7-мо дневен срок от получаване на предложението. Така законоустановеното основание за прекратяване на тр. договор по чл.325,т.1 от КТ е налице и исковете за оспорване на уволнението са неоснователни. Въззивното решение, според което взаимното съгласие по чл.325,т.1 от КТ е осъществено при формално налично и прието в срок от другата страна предложение за прекратяване на тр. договор, противоречи на решение на ВКС по гр.д. №1865/06 г. Там е прието, че взаимното съгласие има договорна същност. То следва да е свободно изразено, осъзнато, действително желано и съвпадащо като елементи на предложението и приемането му между страните. ВКС в този състав споделя изразеното в посоченото решение на ВКС разбиране за същността и наличието на взаимно съгласие по чл.325,т.1 от КТ и постановява решението си по делото въз основа на практиката, която счита за правилна – чл.291,т.1 от ГПК. Ищцата, род. през 1963 г., страда от детска церебрална парализа, симптоматична епилепсия със зачестили пристъпи, обикновено след емоционална провокация и органична психоза / ЕР на Т. от 1.12.06 г., епикризи от м.март и май на 2006 г./. Призната й е 91% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Сред противопоказните условия за работа е посочено психическо пренапрежение. Заемала е длъжността „хигиенист” при ответника по тр. договор за неопределено време. Представена е молба на ищцата от 27.11.06 г. с машинописен текст до работодателя, с която го моли да я освободи от заеманата длъжност, считано от датата на молбата. Предложението е прието на същата дата с резолюция „да” върху молбата; тогава на ищцата е връчена и заповед за прекратяване на тр. правоотношение между страните на осн. чл.325,т.1 от КТ. Резолюцията е дадена и заповедта – подписана за работодателя от И. К., като пълномощник на изпълнителния директор – видно от разписка от 4.12.06 г., подписана от същото лице. Пълномощно не е представено, въпреки довода в исковата молба и във въззивната жалба на ищцата, че изразеното за работодателя съгласие не изхожда от представляващия го по закон изп. директор. Договарянето / вкл. за прекратяване на тр. договор/ изисква зряла воля, нормално протекъл познавателен процес и истинска мотивация. В случая – при диагнозата и клиничните симптоми на заболяването на ищцата, и бързината на постигнатото „на четири очи” според твърденията й съгласие за прекратяване, не може да се приеме, че последното е действително осъзнато и желано от нея. Ищцата явно не е съзнавала характера и желала неблагоприятните последици на договореното – че остава без работа и без обезщетение при прекратяването, необходими й при тежкото здравословно, материално и семейно положение / само майка на 87 г./, в което се намира, видно от нейна ръкописна молба от 4.12.06 г. и данните по делото. При това основание за прекратяване не се прилага и предварителната закрила по чл.333 от КТ за трудоустроен, на която се позовава. За работодателя съгласието / в случая приемане/ следва да е изразено в седмодневен срок от предложението чрез доказано представляващо го по закон или пълномощно лице – ако се приеме преобладаващото в практиката разбиране, че работодателски права може да се делегират и извън дисциплинарната власт, изрично посочена в чл.192 от КТ. Доказателства за упълномощаване на взелото становище по молбата на ищцата за прекратяване на тр. договор лице не са представени от работодателя. Това лице е действало без представителна власт, а действията му при преклузивния 7-мо дневен срок за постигане на съгласието могат да се потвърждават само в този срок. Поради изложеното според ВКС между страните не е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на тр. договор, по смисъла и със съдържанието на предвиденото в чл.325, т.1 от КТ. Уволнението на това основание е незаконно, следва да се отмени, като ищцата бъде възстановена на предишната работа и й се изплати обезщетение от 1020 лв. /при брутно възнаграждение по чл.228 от КТ от 160 лв., за шестте месеца, в които е останала без работа поради незаконното уволнение, видно от тр. й книжка/. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново с посочения по-горе смисъл и резултат от спора.. Затова и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №102/08 г. от 25.02.09 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконно, на осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ уволнението на ищцата В. В. Б. от длъжността „хигиенист” при ответника [фирма],[населено място], предприето на осн. чл.325,т.1 от КТ, считано от 28.11.06 г.. ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата В. Б. на посочената предишна работа на осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. В. Б. на осн. чл.225, ал.1 от КТ сумата от 1020 лв. / хиляда и двадесет лв./, обезщетение за оставането й без работа за шестте месеца след незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.02.07 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: