Р Е Ш Е Н И Е   № 305   гр. София, 25.05.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3772 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. дружество “З”, представлявано от А. Б. К. , ч. процесуалния му представител адв. О, против въззивното решение № 218 от 18 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 35 от 11 март 2007 г., постановено по гр.д. № 326 по описа на районния съд в гр. Ч. б. за 2006 г. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос за тълкуването на §7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и § 10 от ПЗР на ЗОбС и противоречието им с чл. 68 ал. 2 от ЗДС. По поставения въпрос касаторът сочи, че посочените разпоредби в ЗМСМА и ЗОбС трябва да се съобразят с обстоятелството, че процесният имот попада в държавния горски фонд, поради което държавата е негов единствен легитимен собственик към момента на прехвърлянето му на касатора. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. По поставения правен въпрос съдът намира, че не е налице противоречие между разпоредбите на §7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, § 10 от ПЗР на ЗОбС и чл. 68 ал. 2 (изм. 2005 г.) от ЗДС. До влизането в сила на съответните разпоредби за разделянето на държавната собственост на държавна и общинска с приемането на Конституцията от 1991 г., както сградите, така и терените, използвани за нуждите на населението от дадена община и имащи местно значение, са били държавна собственост. С текстове в ЗМСМА и ЗОбС се определят кои обекти преминават в собственост на общините по силата на закона с оглед предназначението им да задоволяват нужди на жителите на общините, а не на населението на страната като цяло. Така § 7 ал. 1 т. 6 от ЗМСМА сочи, че с влизането в сила на закона в собственост на общините преминават обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението, стига да не е налице отрицателната предпоставка на ал. 2 от същия текст – съответното имущество да е включено в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. § 10 ал. 1 от ЗОбС разширява допълнително обхвата на общинската собственост, като включва още и обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети или с доброволен труд и средства на населението, например ч. самооблагане. Текстът на ал. 2 на чл. 68 от Закона за държавната собственост преди изменението му от 2005 г. определя, че актове за държавна собственост се издават и за сградите, намиращи се в държавния горски фонд, заедно с прилежащите им терени. Актът за държавна собственост обаче от една страна няма правопораждащо действие (чл. 5 ал. 3 от ЗДС), а от друга разпоредбите на ЗДС в глава пета относно процедурата по актуване на имотите – държавна собственост, не допълват разпоредбите, определящи обхвата на публичната и частна държавна собственост, установен в чл. 2 и 3 от ЗДС, тъй като законодателно възприетият критерий за разделяне на собствеността на държавна и общинска е видът и значимостта на задоволяваните обществени потребности. Сграда, намираща се в рамките на държавния горски фонд, би подлежала на актуване като държавна в случай, че не може да бъде определена като общинска по белезите, дадени в ЗМСМА и ЗОбС. Касационната жалба е неоснователна. В исковата си молба ответникът О. Ч. б. сочи, че процесната хижа е станала общинска собственост по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в доразвитие на която по-късно е приета и разпоредбата на § 10 ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, още преди разпоредителната сделка в полза на касатора от страна на държавата, а актуването на земите в държавния горски фонд не означава, че всички сгради в него са държавни. С решението си по искове по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) и по чл. 108 от Закона за собствеността съдът приел, че процесната хижа е обект от общинската инфраструктура с местно значение и по силата на ЗМСМА тя е станала общински имот, независимо, че е построена върху земя от държавния горски фонд; освен това собствеността е могла да премине у общината и по силата на § 10 ал. 1 от ПЗР на Закона за общинската собственост, а колизия между посоченият параграф и чл. 68 ал. 2 от Закона за държавната собственост не съществува; извършеното от несобственик разпореждане със сградата не е породило правни последици, след като държавата не е била неин собственик. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът е допуснал нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост на атакуваното решение – съдът не е определил цената на иска и дължимата държавна такса, ищецът не е доказал собствеността си и че имотът се владее без основание от касатора, сделката между М съвет и касатора е действителна, поради което имотът е придобит на правно основание. Процесната масивна двуетажна хижа е актувана като държавна през 1971 г. като построена със средства от самооблагане и други държавни средства. Имотът е предоставен за оперативно управление на общинския народен съвет в Ч. бряг. Според съдебната експертиза, изслушана от първостепенния съд, хижата е изградена и пусната в експлоатация през 1964-1965 г.; за изграждането на имота са използвани средства от самооблагане на населението и други държавни средства – от ГОНС гр. Ч. б. и от ОНС гр. П.. При тези данни следва да се приеме, че общината е придобила собствеността върху имота по силата на § 10 ал. 1 от ПЗР на ЗОбС. С решение на Министерския съвет от 1999 г. собствеността върху хижата е прехвърлена на касатора безвъзмездно на основание чл. 54 от ЗДС и областният у. сключил с касатора съответния договор. По силата на посочената разпоредба безвъзмездно могат да бъдат прехвърляни имоти – частна държавна собственост. Към датата на решението на МС обаче имотът не е имал такъв характер, поради което сделката не е могла да породи транслативния си вещно-правен ефект в полза на приобретателя по нея, тъй като приобретателят не може да придобие повече права от праводателя си. Затова липсва правно основание, което касаторът да може да противопостави на собственическата претенция на общината. Макар към момента сградата да е в неизползваемо състояние, не е спорно, че касаторът упражнява фактическа власт върху нея. При тези данни следва да се приеме, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие със закона. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 218 от 18 април 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: