Р Е Ш Е Н И Е №50 Гр. С., 04.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 5163 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Х. Р. и Д. А. М. срещу Решение № 16 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 4458/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 319 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 588/10 г. на Софийския окръжен съд, както следва: в частта, с която са отхвърлени предявените от първоначалната ищца Е. Г. М. против Г. Х. Р. и Р. Х. С. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС- за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва идеалната си част от съсобствения между страните недвижим имот- първи етаж с действащ ресторант със застроена площ от 241,60 кв.м. заедно с източната част от сутерена с площ от 54,05 кв.м., включващ гардеробна за ски, пералня със склад, санитарен възел и антре от вилната сграда с площ 253 кв.м., състояща се от сутерен и три етажа, находяща се в кв.21 по плана на к.к.”Б.”, за периода 21.11.2006 г.- 15.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /10.03.2010 г./, до размера на сумата 35 080,32 лв., вместо което е постановено осъждане на ответниците да заплатят на правоприемника на ищцата- Д. А. М., посочената сума; в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Г. М. против Г. Х. Р., Р. Х. С. и В. Л. Р. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответниците да заплатят на Д. А. М. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва собствения си недвижим имот, описан по-горе, за периода от 16.07.2009 г. до завеждане на исковата молба /10.03.2010 г./, вместо което е постановено уважаване на исковите претенции за пълния размер на претендираната сума от 4 000 лв. в полза на новоконституирания ищец Д. А. М.; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която са уважени предявените от Е. Г. М. против Г. Х. Р., Р. Х. С. и В. Л. Р. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване собствеността на ищцата и осъждане на ответниците да й предадат владението на описания недвижим имот; уважен е предявеният от ответника Г. Х. Р. против ищцата насрещен иск с правна квалификация чл.61, ал.2 ЗЗД до размера на сумата 13 750 лв., като същият е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 44 860 лв.; отхвърлено е предявеното от ответника възражение за право на задържане върху процесния имот до заплащане на присъдените му подобрения от 13 750 лв. Ответникът Г. Х. Р. е обжалвал решението на въззивния съд в частта, с която срещу него е уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 17 540,16 лв. /половината от общо присъдената в тежест на ответниците Г. Р. и Р. С. сума от 35 080,32 лв./; в частта, с която е уважена исковата претенция на ищцата Е. М. по чл.59 ЗЗД за сумата 4 000 лв.; и в частта, с която насрещният иск на ответника по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв. Ответницата В. Л. Р. е обжалвала въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 35 080,32 лв.; в частта, с която е уважена исковата претенция на ищеца Д. М. по чл.59 ЗЗД за сумата 4 000 лв. Ищецът Д. А. М. е обжалвал въззивното решение в частта, с която исковата му претенция по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлена за разликата от 35 080,32 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция по чл.108 ЗС, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. С Определение № 5/ 06.01.2016 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, са допуснати до разглеждане, както следва: касационната жалба на ищеца Д. М.- срещу въззивното решение в частта, с която исковата му претенция по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлена за разликата от 35 080,32 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.; касационната жалба на ответника Г. Р.- в частта, с която срещу него е уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 17 540,16 лв. /половината от общо присъдената в тежест на ответниците Г. Р. и Р. С. сума от 35 080,32 лв./, и в частта, с която насрещният му иск по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв. В частта, обективираща произнасяне по исковата претенция с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС на ищеца Д. М., касационното обжалване е допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо поради разглеждането на непредявен иск- доколкото с исковата молба се претендира обезщетение в размер на 50 000 лв. за лишаването на ищеца от възможността да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от цялата вилна сграда в кв.21 на к.к.”Б.”, докато въззивният съд е разгледал и уважил иск относно ползването на първи етаж с действащ ресторант заедно с източната част от сутерена. В частта, с която насрещният иск на ответника Г. Р. по чл.61, ал.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв., касационното обжалване е допуснато предвид вероятността решението да е недопустимо поради формирана сила на пресъдено нещо по спорния предмет /с оглед релевираното от ищцовата страна възражение от 18.05.2011 г., останало необсъдено по делото, че част от претендираните подобрения са били предмет на втората фаза на делбеното производство по гр.д.№ 566/03 г. на Софийски окръжен съд/, както и поради несъобразяването му със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК относно необходимостта за надлежно мотивиране на решението. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл. 293, ал.4 във връзка чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното: С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното Решение № 319/ 09.07.2012 г. по гр.д.№ 588/2010 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от първоначалната ищца Е. Г. М. /заместена по реда на чл.227 ГПК от наследника си по закон Д. А. М./ против Г. Х. Р. и Р. Х. С. пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС- за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за невъзможността да ползва идеалната си част от съсобствения между страните недвижим имот- първи етаж с действащ ресторант със застроена площ от 241,60 кв.м. заедно с източната част от сутерена с площ от 54,05 кв.м., включващ гардеробна за ски, пералня със склад, санитарен възел и антре от вилната сграда с площ 253 кв.м., състояща се от сутерен и три етажа, находяща се в кв.21 по плана на к.к.”Б.”, за периода 21.11.2006 г.- 15.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /10.03.2010 г./, до размера на сумата 35 080,32 лв., вместо което е постановено осъждане на ответниците да заплатят на правоприемника на ищцата- Д. А. М., посочената сума, като за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 50 000 лв. първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено. Същевременно, видно от исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 588/2010 г. на Софийския окръжен съд и уточняващата молба от 30.03.2010 г., първоначалната ищца Е. М. е предявила срещу Г. Р. и Р. С. претенция за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за лишаването й от възможността да ползва през посочения период целия съсобствен имот, представляващ вилна сграда на три етажа в к.к. „Б.”. Действително, в исковата молба е заявено, че с решение на делбения съд по гр.д.№ 566/03 г. на Софийския окръжен съд съсобствеността върху сградата е прекратена и ищцата е получила в дял и изключителна собственост целият първи етаж от сградата, зает от действащ ресторант със застроена площ от 241,60 кв.м., но е посочено изрично, че периодът, за който се претендира обезщетението, предшества влизането в сила на решението за извършване на делбата и в този смисъл е несъмнено, че претенцията има за предмет припадащата се на ищцата идеална част от обезщетението за ползване на целия съсобствен имот, а не на получения пред делбата реален дял /така е разгледан иска и от първоинстанционния съд/. По изложените съображения следва да се приеме, че в частта, с която въззивният съд е разгледал исковете по чл.31, ал.2 ЗС на Д. М. срещу Г. Р. и Р. С., решението на Софийския апелативен съд е недопустимо като постановено по непредявен иск /чл.270, ал.3, предл.3 във връзка с чл.293, ал.4 ГПК/, което е основание за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по действително предявения иск. В частта, с която Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск на ответника Г. Р. по чл.61, ал.2 ЗЗД за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв., следва да се приеме, че обжалваното решение не е недопустимо поради незачитане на формирана сила на пресъдено нещо, независимо от основанието за допускане на касационното обжалване, а именно вероятна недопустимост на акта на въззивния съд. Предмет на насрещната претенция е вземане за обезщетение за извършени в съсобствения имот ремонтни работи в периода 01.03.2005 г.- 12.02.2010 г., докато, видно от мотивите на Решение № 231 от 11.07.2007 г. по гр.д.№ 566/03 г. на Софийския окръжен съд, предмет на разглеждане във втората фаза на делбеното производство са били претенции по сметки на съделителите Л. Р., Р. С. и Г. Р. за извършени от тях подобрения в делбения имот, извършени преди първото по делото заседание след допускане на делбата, в което са предявени тези претенции /26.10.2000 г./. На това основание следва да се приеме, че предявеният от ответника Р. насрещен иск няма за предмет претенции, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение за извършване на делбата, поради което обжалваното въззивно решение, обективиращо произнасяне по този иск, не е недопустимо. Същото обаче се явява постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото решението не съдържа каквито и да са фактически и правни съображения, въз основа на които да се прецени правилността на формирания краен извод за неоснователност на исковата претенция за разликата над присъдената сума от 13 750 лв. до пълния претендиран размер от 44 860 лв. Същевременно, доколкото въззивната жалба на Г. Р. съдържа оплаквания за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд досежно тази претенция, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по тези доводи, да извърши анализ на събраните по делото доказателства и да формира собствени фактически изводи, въз основа на които да прецени наличието на елементите на фактическия състав, от който според приложимия материален закон произтича предявеното право. Действително, при условията на ограничен въззив разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК не позволява на въззивния съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, но не и в хипотезата, в която въззивната жалба обективира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването /т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК/. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, доколкото касационната инстанция, като такава по правото, а не по фактите, не е в състояние да поправи допуснатия порок при постановяване на въззивното решение /Решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/12 г. на ІІ г.о./. По така изложените съображения обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск на ответника Г. Р. по чл.61, ал.2 ЗЗД за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв., следва да бъде отменено и делото- върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с указания за надлежно мотивиране на решението. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 16 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 4458/12 г. на Софийския апелативен съд в частта, обективираща произнасяне по предявения от Д. А. М. против Г. Х. Р. и Р. Х. С. иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за сумата 50 000 лв. ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за произнасяне по предявения иск съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. ОТМЕНЯ Решение № 16 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 4458/12 г. на Софийския апелативен съд в частта, обективираща произнасяне по насрещния иск по чл.61, ал.2 ЗЗД на ответника Г. Х. Р. против димитър А. М. за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв. ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при изпълнение на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: