О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 гр. София, 18.01.2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3293 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 3696 от 22.05.2019 год., поправено с допълнително решение № 3306 от 2.06.2020 год., двете постановени по гр. д. № 9978/2018 год., Софийският градски съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение от 1.02.2018 год. по гр. д. № 12229/2015 год. на Софийския районен съд в частта по възлагане на делбения апартамент в [населено място] на съделителя Х. Н. П. и постановеното парично уравнение на дяловете на другите двама съделители, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която Х. Й. Д. е осъден да заплати на Х. Н. П. и на Р. Н. П. по 7 491.33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния апартамент в периода 1.03.2012 год. – 1.03.2017 год., ведно със законната лихва от 7.03.2017 год., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по 731.01 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата, като вместо това е постановил друго, с което делбеният имот, представляващ апартамент в [населено място] , [улица], вх. „А”, ет. 3, със застроена площ 66.5 кв. м. е изнесен на публична продан и са отхвърлени предявените от Х. Н. П. и Р. Н. П. срещу Х. Й. Д. искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на по 7 491.33 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесния апартамент в периода 1.03.2012 год. – 1.03.2017 год., ведно със законната лихва от 7.03.2017 год., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по 731.01 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата. С горното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното в частта му, с която е изнесен на публична продан вторият делбен имот – двуетажна жилищна сграда с търговски обекти, със застроена площ 170 кв. м., с идентификатор ****, находяща се в [населено място], при посочените в решението квоти за съделителите. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Х. Н. П. и Р. Н. П., чрез адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с молба за отмяната му и вместо това съдебната делба се извърши чрез възлагане на апартамента в дял на съделителя Х. П., а делът на ответника Х. Д. се уравни с поставяне в дял на другия делбен имот и последният бъде осъден да заплати на касаторите обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС в размерите, установени от приетата експертиза. В касационната жалба се съдържа позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните въпроси относно приложението на принципа по чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите при възможност следва да получи дял в натура и за доказателствената тежест при предявена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, като касаторите поддържат противоречие в произнасянето по тях с цитираната и приложена съдебна практика. Релевират и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна непранилност на въззивното решение по изложените в жалбата съображения. Съделителят Х. Й. Д., чрез адвокат Хр. К., оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по съображения в писмения му отговор. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Производството е във фазата по извършване на делбата на два имота – апартамент в [населено място] и двуетажна жилищна сграда с търговски обекти в [населено място]. За да постанови изнасянето на публична продан и на двата делбени имоти като способ за извършване на делбата им въззивният съд се е позовал на т. 5б от ППВС № 7/73 год., приложима и при действащия ГПК, за невъзможността да се тегли жребий в случаите, в които делбените имоти се различават съществено по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите в тях са неравни. Недопустимо е също да се извърши разпределение по реда на чл. 353 ГПК, тъй като е налице неудобство по смисъла на същото ППВС. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд приел, че не е налице една от предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК, по искането на Х. П., а именно – не е установил, че към момента на откриване на наследството същият е живял в имота, поради което и съдът приел, че единственият способ за извършване на делбата е изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан. Съображения относно възлагателната претенция на съделителя Х. Д. не са изложени. Следователно, въпросът за спазване на основния принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите при възможност да получи своя дял в натура, е относим към направения извод във въззивното решение, с което делбените имоти са изнесени на публична продан, без изложени конкретни съображения относно невъзможността същият да се спази. Както е разяснено в представеното решение № 60 от 26.07.2010 год. по гр. д. № 534/2009 год. на І г. о. на ВКС, този принцип намира приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък на броя на допуснатите имоти, а ако същите са поделяеми - на обособените дялове от тях, т. е. предполага излагане на съображения в този смисъл. Както е посочено в същото решение, принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни с пари. В същия смисъл е и решение № 224 от 21.11.2016 год. по гр. д. № 2378/2016 год. на І г. о. на ВКС. Произнасянето на въззивния съд при липса на съображения относно невъзможността да се спази принципа за реален дял при данните по делото, противоречи на цитираната практика на ВКС, което обосновава наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. И по вторият поставен въпрос в изложението на касаторите е налице същото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта по претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС. В обжалваното решение съдът приел, че не е налице втората предпоставка, обуславяща правото на обезщетение за ползване – препятстване на ползването от страна на ответника, като не е кредитирал свидетелските показания, събрани по искане на ищците. Липсват съображения относно другите представени доказателства, с оглед на което въпросът за доказателствената тежест при заявено желание на съсобственика да ползва съсобствения имот е относим, а произнасянето по него противоречи на съдебната практика, в която е прието, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване. /Р 133 от 18.02.2019 год. по гр. д. № 692/18 год. ІІ г. о., Р № 820 от 20.09.2011 год. по гр. д. № 1009/2009 год. І г.о. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3696 от 22.05.2019 год., поправено с допълнително решение № 3306 от 2.06.2020 год., двете постановени по гр. д. № 9978/2018 год. на Софийски градски съд по подадената от Х. Н. П. и Р. Н. П., чрез адв. М . М. от САК, касационна жалба. Указва на касаторите, чрез адв. М., в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно разглеждане на делото в общ размер 2 235.42 /две хиляди двеста тридесет и пет лева и 42 ст./ лв. и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: