Р Е Ш Е Н И Е № 60141 гр. София, 24.11.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1720 по описа на Върховния касационен съд за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. И. Д., чрез пълномощника й адв. Ж. Н. от САК, срещу решение № ІІ-162 от 15.01.2021 год. по в. гр. д. № 1044/2019 год. на Бургаския окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 21.03.2019 год. по гр. д. № 8886/2017 год. на Районен съд, гр. Бургас, въззивният съд е постановил друго, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ жилище, апартамент с административен адрес в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6 между А. П. П., Д. И. Д. и Д. Д. П. с дялове по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяването на друго, с което искът за делба на процесния имот бъде отхвърлен. Счита, че са налице достатъчно доказателства за преобръщането на държането на наследодателката й като съсобственик в имота и завладяване на чуждите идеални части, при явно демонстриране на промяната в намерението й да свои целия имот, поради което и същата е придобила изключителна собственост върху него и исканата делба не следва да се допуска. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък. Ответниците по касационната жалба – А. П. П. и Д. Д. П., последният чрез особения му представител адв. Св. С., не са взели становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в определението от 23.07.2021 год. по чл. 288 ГПК е прието, че произнасянето по въпроса за демонстрирането на намерението за своене на упражняващия фактическата власт върху имота съсобственик спрямо друг съсобственик, който е в трайна неизвестност, противоречи на сочената в изложението към жалбата съдебна практика. Така, в решение № 214 от 28.10.2015 год. по гр. д. № 1919/2015 год. на І г. о. на ВКС е прието, че когато невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на действия, обективиращи промененото намерение за своене на владеещия съсобственик е обективно невъзможно. В подобна хипотеза е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. В този смисъл е и другото решение, на което се позовава касаторката - № 1 от 8.05.2019 год. по гр. д. № 231/2018 год. на І г. о. на ВКС, в което се приема, че завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно, като една от възможните такива хипотези е когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В този случай, за да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички – чрез извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае. С тази практика е дадено разяснение по въпроса кога е налице обективна невъзможност за манифестиране на промяната в намерението на един от съсобствениците да свои за себе си целия имот и осъществяване на действия, отблъскващи владението на останалите съсобственици по смисъла на задължителните разяснения в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2012 год. по установяване на т. н. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец, позовавайки се на правните последици на придобивната давност по отношение на чуждите идеални части. Произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос противоречи на горната съдебна практика, с оглед на което въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон – чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗС. Съображенията за този извод са следните: По делото е установено по несъмнен начин, че процесният апартамент е бил собственост на Д. Ц., починала през 1984 год. След смъртта й собствеността е преминала по правилата на наследственото правоприемство при равни права у трите й деца – Д. П., П. П. и А. П., като в имота останала да живее А., заедно със своята дъщеря Д., ответница в производството по делото. Искът срещу нея за делба на спорния имот е предявен от наследницата на П. П., като не е спорно по делото, че техният чичо, братът на родителите им Д. П. е напуснал страната преди много години и роднините му нямат никаква връзка с него и по настоящем. Другият син, наследодателят на ищцата, също е напуснал България /през 1989 год./ и до смъртта си е живял в Америка. Връщал се е редовно в страната ни, като отсядал както в процесния апартамент, така и в друг такъв в [населено място], като е установено по делото, че по време на престоя си в Америка редовно изпращал парични средства на сестра си и племенницата си Д., без да е посочено в представените в тази връзка писмени доказателства основанието за плащане на сумите. Отношенията между тях били добри, като същият подписал нарочна декларация за съгласието си сестра му А. П. да се снабди с документ за собственост на процесния апартамент, което тя осъществила през 2007 год., видно от представения по делото нот. акт № 166. Позовавайки се на установената фактическа власт върху спорния апартамент на майка си А. П. след смъртта на нейната наследодателка, собственик на имота, и на промененото й намерение да свои за себе си целия имот, ответницата, сега касатор е противопоставила възражение за придобивна давност в полза на майка си А. П.. За настъпване на правните последици на давността е представила и констативен нотариален акт от 2007 год. Въззивният съд намерил възражението за неоснователно, като приел, че основният спорен въпрос по делото е манифестирането на промяната в намерението на А. П. да превърне държането на имота във владение, което следва да е демонстирано пред собственика. Позовал се е на цитирана съдебна практика, но последната не отчита специфичната хипотеза на придобиване по давност в отношенията между съсобственици при установена фактическа власт от един от тях и съществуване на обективна невъзможност демонстриране на промяната в намерението да бъде осъществено в случая с оглед трайното отсъствие на единия брат от страната и липсата на връзка с него в продължителен период от време /от около 1980 год./, както и по настоящем. С оглед на това неправилен е изводът на въззивния съд за липса на промяна в намерението на установилата фактическа власт върху имота дъщеря на собственика му, както и на манифестирането на такава промяна едва след снабдяването й с нотариален акт през 2007 год. Съдът приел, че и в този случай обаче придобивната давност не се е осъществила поради липса на необходимия десетгодишен срок на владение до смъртта на А. на 3.12.2015 год., респ. до предявяването на настоящия иск в хипотеза на продължено владение от страна на нейната наследница. С оглед установените от събраните по делото доказателства за фактическа власт върху имота от 1984 год. от страна на А. П., при установеното отсъствие на единия й брат от страната в продължителен период от време и понастоящем, което не е и спорно с оглед становището на ищцата в допълнителните уточнения на исковата й молба по въпроса за упражняваното владение върху имота, демонстрирането на промяната в намерението на А. П. е необходимо да се установи по отношение на другия й брат – П. П.. От представените доказателства се установяват добри отношения по между им, нещо повече – П. П. е подписал декларация, с нотариално заверен подпис, установяваща съгласието му за снабдяването на сестра му с нотариален акт за собственост на апартамента. Същата представлява признание на нейното владение върху наследствената му част, в т. ч. и на такива действия, които по ясен и недвусмислен начин са достигнали до знанието му, както и признаването им като правни последици, което заедно с представения нотариален акт от 2007 год., в който е описана тази декларация, установяват осъществяването на оригинерния придобивен способ в полза на наследодателката на касаторката. Налице е трайно, необезпокоявано и явно владение в продължение на повече от десет години след смъртта на Д. Ц. от страна на дъщеря й А., на което нейният брат П. не се е противопоставял, напротив, изразил е нарочното си съгласие, като оспорването от страна на ищцата не е успешно проведено. От представените писмени доказателства се установява още, че преводите му на парични суми в полза на сестра му и племенницата са правени след снабдяването с нотариалния акт от 2007 год. Упражняваното владение от страна на наследодателката на касаторката в необходимия срок се установява и от показанията на разпитаните свидетели, поради което и процесният имот е изгубил наследствения си характер. Предявеният иск за делбата му е неоснователен и въззивното решение, като неправилно следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяната му искът за делба следва да се отхвърли. С оглед този изход на делото на касаторката, ответник по иска, следва да й се заплатят от ищцата направените по делото в настоящето производство разноски в размер на 955 лв., съгласно представените списък на разноските и договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № ІІ-162 от 15.01.2021 год. по в. гр. д. № 1044/2019 год. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. П. срещу Д. И. Д. и Д. Д. П. иск за делба на апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ 83.34 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, WC и коридор, с прилежащо таванско складово помещение с площ 5.60 кв. м. и избено помещение с площ 7 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в парцел *, кв. 248 по плана на [населено място]. Осъжда А. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. „Н.“, [жилищен адрес] да заплати на Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 4, ап. 10 направените в настоящето производство разноски в размер на сумата от 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: