Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 27 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАПАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Р.Виденова и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2777/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. А. А. срещу въззизвна присъда № 50 от 28 септември 2011г. по внохд № 17/2011г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Поддържа се,че оценката на доказателствата е неправилна,което е довело до неправилно приложение на материалния закон.Авторството на деянието не е доказано,освен това налице е обективна несъставомерност на деянието поради липсата на значителни имуществени вреди, като елемент от състава на престъплението.На последно място се поддържа,че наказанието е явно несправедливо,тъй като не е приложена разпоредбата на чл.55 НК.Иска се отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.249,ал.1 НК.Алтернативно-определяне на наказанието съобразно разпоредбата на чл.55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна.Изводите на съда са верни,няма допуснати нарушения. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Военно-апелативният съд-София е отменил присъда № 105/01.02.2011г. по нохд № 105/2010г. на Варненския военен съд,в частта,с която подсъдимия Н. А. А. от под.26600-Братово е бил призна за невинен и оправдан по обвинението по чл.249,ал.1 пр.1 вр.с чл.26,ал.1 НК и вместо нея ПОСТАНОВИЛ НОВА ПРИСЪДА както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия редник Н. А. А. за ВИНОВЕН в това,че на 20.01.2009г.,за времето от 12:11:58 часа до 12:27:36 часа в гр.Добрич,при продължавано престъпление,на тринадесет пъти е използвал платежен инструмент,без съгласието на титуляра и от това са настъпили значителни имуществени вреди в размер на 5200/пет хиляди и двеста/лева за „Интеркарт Файнанс”-АД-София,поради което и на основание чл.249,ал.1 пр.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000/десет хиляди/ лева. На основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона,е приел,че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин. Изводът на съда почива на доказателствата по делото,събрани проверени и обсъдени по реда на чл.13,14,107 НПК.Извън показанияата на Ж. Д.,Е. Л. Н.,А. А.,Е. А.,М. Д.,П.М. и В. И.,въззивният съд е включил в доказателствения материал и заключението на допълнителна лицево-идентификационна експертиза,назначена и изслушана в проведеното по реда на чл.332 НПК съдебно следствие.Експертизата е имала за задача да конкретизира външните анатомични белези на главата и лицето на подсъдимия,за които е установено сходство между снимките от охранителната камера и тези от следствения експеримент и отговори ,дали е заснето едно и също лице.На л.48 от делото,въззивният съд подробно е обсъдил заключението на експертите,които са посочили,че при съпоставяне чрез координатна мрежа и налагане с помощта на апликация на части от изследваните изображения може да се направи извод,че най-вероятно на охранителната камера и на сравнителния снимков материал е заснето едно и също лице,посочено като Н. А. А..От разпита на експертите в съдебно заседание съдът е установил,че в практиката се работи с четиристепенна скала на вероятните заключения при съпоставката на общите признаци на лицето:”не се изключва вероятността”, „възможно”, „вероятно” и „най вероятно”.Експертите са установили пълно съвпадение във всички общи признаци в изображенията на лицето на подсъдимия,при което съвпадението на толкова голям брой общи признаци,еднакви и в двете изображения,означава,че най-вероятно и в двете изображения е заснето едно и също лице.Уточнено е,че това е най-високата степен на вероятност,която експертите биха могли да дадат по общите признаци.Отхвърлено е съмнението за вероятно заснемане на друго лице.Вещите лица категорично са заявили,че това е възможно единственсо,ако подсъдимият има еднояйчен брат близнак,какъвто Н. А. няма. В мотивите си съдът подробно е обсъдил и показанията на св.Ж.Д.. Преценката,че показанията са достоверни и правдоподобни почиват на обстоятелството,че същите депозирани на досъдебното производство и в съдебно заседание са непротиворечиви,логични и последователни.Установено е също така от показанията на св.Н.-куриер на спедиторската фирма „Ди Ейч Ел Експрес”,че на 14.01.2009г. той е предал на св.Д.-наемател на фризьорски салон функциониращ на същия адрес на който се намирала фирма”Яви” ООД гр.Дорич-която следвало да я получи, пратката с документи. С фирмата представлявана от св.В. И.,акционерното дружество имало договор за разпространение на кредитни карти .Д. била наемател на подс.А.,и предала на него пратката с документи,съдържащи кредитни карти на името на свидетелите А. и Е. А.,с приложени Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Айкард Мастеркард Голд на името на А. И. А. и Протокол за предаване на допълнителна международна карта Айкард Мастеркард Голд към договора,както и инструкции за дейността на дистрибутура,свързана с процедури по активиране на ПИН-кодовете на картите. Картата е била издадена от „Интеркарт Файнанс” АД-София въз основа на заявление подадено по Интернет на 18.12.2008г. от Е. А. от името на съпруга й А. И. А. за международна кредитна карта на негово име и заявление за допълнителна карта за ползване на лимита към основната карта. След като видял какво е съдържанието на пратката,подсъдимият изпратил на 19.01.2009г. подписаните от неустановено лице договор и протокол към него до акционерното дружество „Интеркарт Файнанс” АД-София .Същия ден ПИН-кодовете на картите били активирани. На 20.01.2009г. подсъдимият от два банкомата в гр.Добрич изтеглил общо сумата 5200 лева,без съгласието на титуляра А. А..Шест от транзакциите били осъществени от АТМ устройство на ПИБ-Добрич с адрес улица”Хан Аспарух” № 10 и седем транзакции от АТМ устройство на „Райфайзен банк” с адрес „В.Левски” № 7-магазин „Арт принт”. На 20.01.2009г. св. А. А. получил на мобилния си телефон 13 съобщения,че от кредитната му карта са извършени тегления на обща сума 5200 лева.След сигнал до фирмата за извършени без негово съгласие транзакции,издадените на негово име карти били блокирани. Обсъдени по делото са разпечатката на информационната система на „Интеркарт Файнанс” АД,от която е видно номера на картата издадена на името на А. И. А.,както и извършените с тази карта операции на 20.01.2009г.,CD/компактдиск/ със снимков материал съдържащ кадри от охранителна камера на АТМ устройство на адрес”гр.Добрич, улица ”Хан Аспарух” № 10 ,направени на 20.01.2009г.лицево идентификационните експертизи на досъдебното производствно и тази на съдебното следствие,както и писмените доказателства-копието на листа за доставка на фирмата Ди Ейч Ел Експрес,показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на съвкупната оценка на доказателствата по делото ,изводът на въззивния съд ,че извършител на деянието е подсъдимия Н. А. е обоснован и законосъобразен.Присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.303,ал.2 НПК за доказано по несъмнен начин обвинение срещу подсъдимия. Доводите в жалбата не намират подкрепа в данните по делото. Възражението,че липсва категоричност относно авторството на деянието,тъй като заключението на лицево идентификационната експертиза от 17.06.2011г. е направено по общи признаци,а не по частни такива,е неоснователно.В случая при изследването на изображението заснето на видеозапис и сравнителното изображение не е установено различие в общите признаци,а само сходство,което е дало основание за извод за високата степен на идентичност на двете изображения.Установено е,че съвпадението на толкова голям брой общи признаци ,еднакви и в двете изображения означава,че най-вероятно и в двете изображения е заснето едно и също лице.В случая качеството на изображението позволява единствено ограничаване на общите признаци,тъй като частните признаци не са достатъчно отграничени.Въпреки това,наличието само на общи признаци не внася съмнение в направения извод,че е заснет подсъдимия,а не друго лице. Възражението,че не може да бъде извършител на деянието,тъй като не той е положил подписи в горепосочените документи ,също е обсъдено от въззиния съд.Правилно е прието,че това обстоятелство няма значение,тъй като на 16.01.2009г.,ден след като получил от св.Д. пратката,подсъдимият е правил два опита да изтегли пари в брой,но тъй като картата не била активирана не успял.И двата опита са направени от банкоматите от които впоследствие е била изтеглена инкриминираната сума,като на единия обект подсъдимият е бил заснет в момент на теглене на парите.Правилно е прието,че именно подсъдимият е лицето,което е изпратило документацията за активиране на картите в София и впоследствие използвал и изтегллил на няколко транзакции паричната сума. Доводът за несъставомерност на деянието,поради това,че не са налице значителни инуществени вреди,също е неоснователен. Инкриминираната сума в общ размер 5200 лева надвишава многократно минималната работна заплата от 240 лева към м.януари 2009г. Съгласно реш.№312/08г. на ВКС,за „значителни имуществени вреди” се считат тези вреди,чиято парична равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати. При минимална работна заплата за 2009г. в размер на 240 лева най-ниския праг на това понятие е сумата от 3360 лева.Инкриминираната от 5200 лева очевидно надхвърля същата,поради което деянието се явява от обективна страна съставомерно по повдигнатото обвинение. На последно място касационният състав намира оплакването за явна несправедливост на наказанието също за неоснователно. Преценката на въззивния съд за наказание в атакувания размер е правилна.По реда на чл.301,ал.1 т.3 и т.5 НПК съдът е обсъдил наказанието и неговия размер,както и начина на изтърпяване.Правилно е прието,че при наказание от две до осем години лишаване от свобода съгласно нормата на чл.249,ал.1 НК в санкционната й част,наказанието следва да се отмери при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Взети са предвид всички обстоятелства по чл.54 НК и чл.36 НК за индивидуализиране на наказанието съобразно степента на обществена опасност на деянието и тази на извършителя.Основание за намаляване на наказанието респ.за приложението на чл.55 НК не е налице.Правилно е определено и комулативното наказание ГЛОБА чийто размер по закон е до ДВОЙНИЯ размер на получената сума.Не е допусната явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 и т.2 НПК. При извършената проверка касационният състав не констатира съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,поради което присъдата следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 50 постановена на 28 септември 2011г. по внохд № 17/2011г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: