Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 27.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3574 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. З., срещу решение № 4942 от 04.07.2014г. по гр.д. № 12892/2013г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав, с което са отменени решение от 23.01.2013г. и решение по чл.250 ГПК от 13.05.2013г., постановени по гр.д. № 20459/2012г. на СРС, ГО, 67 състав и са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 19 558,30 лева, представляваща неизплатена част от дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2012г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3 602,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.07.2010г. до 24.04.2012г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е тълкувал неправилно клаузите на Приложение II „Общи условия към финансираните договори по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия – фаза 3“, като е достигнал до погрешния извод, че предвиденият в чл.13.2 от това приложение срок за одобрение на финалния доклад прекъсва в случай, че договарящият орган изиска разяснения, поправки или допълнителна информация. Счита, че в разпоредбата на чл.13.2, абзац втори от Приложение II е предвидено спиране на срока, като излага подробни съображения в подкрепа на довода си. Твърди, че съдът е приел декларативно, че издаденият на дружеството сертификат „не е бил признат от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, но не е отделил никакво внимание на наведените с исковата молба доводи за невъзможен предмет на договора. Поддържа, че стандарт OHSAS/ISO18 000 не съществува, поради което е и обективно невъзможно да се получи сертификат от упълномощен сертифициращ орган, акредитиран съгласно БДС/ISO/IEC 17021 или от който и да е сертифициращ орган за стандарт, който не съществува, а в същото време отказът на ответникът М. да одобри финалния доклад на дружеството е мотивиран с липса на сертификация по стандарт OHSAS 18001:2007. С оглед на това поддържа, че ответникът отказва одобрение на финалния доклад поради неизпълнение на изискване, различно от тези, договорени между страните при подписване на договора. Твърди, че въззивният съд е игнорирал и довода му, че в насоките за кандидатстване не е посочен коректен стандарт за акредитация, което е видно и от писмо на ИА БСА вх. № 12-00-742/12.07.2010г. по описа на М. и че ответникът е отказал одобрение на финалния доклад и отчети, защото дружеството не притежава сертификат от орган, акредитиран по стандарт, различен от посочения в договора, който сертификат да удостовери въвеждане на изискванията на стандарт, който не съществува /или в най-добрия случай стандарт, който не е международно признат/. Счита, че въззивният съд е тълкувал неправилно и същността на договора, сключен между страните, като е приел, че неизпълнение на елемент „Консултантски услуги“ води до автоматично непризнаване на разходите и относно елемент „Инвестиционна подкрепа“. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като след отхвърляне на твърдението за спиране на срока, не е обсъдил наведените в условие на евентуалност доводи на дружеството за наличие на мълчаливо одобрение на финалния доклад и при прекъсване на срока. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно решение.
Ответникът Министерство на икономиката оспорва касационната жалба. Поддържа, че са несъстоятелни и некоректни твърденията на касатора за невъзможен предмет на договора (нищожна/недействителна клауза на договора) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, доколкото в Приложение I „Формуляр за кандидатстване“, който е подаден на етап кандидатстване от касатора на основание Насоки за кандидатстване по схемата, съдържащи критериите за подбор, във формуляра, превърнал се в неразделна част от договора за безвъзмездна финансова помощ, изрично се посочва предметът на сключения договор, а именно: разработване, внедряване и сертифициране на Система за управление на здравословни и безопасни условия на труд /СУЗБУТ/, съгласно стандарт OHSAS 18001:2007. Относно довода на касатора, че тъй като стандарт OHSAS 18001:2007 не е международно признат, същият не подлежи на международно акредитирана сертификация, поддържа, че Регламент (ЕО) № 765 от 2008г. не ограничава приложното поле на акредитацията само по отношение на дейността по сертификация за съответствието с международно признатите стандарти /ISO/, т.е. тя е приложима за всяка дейност по сертификация за съответствие. Сочи, че самият стандарт за акредитация на стандартизираща организация е наречен международен – EN ISO/IEC 17021:2007, което обаче не означава, че е приложима само акредитация за сертификация за международно признатите стандарти. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че клаузата на чл.13.2 от Общите условия предвижда не спиране, а прекъсване на срока от 60 работни дни, в който договарящият орган следва да възрази срещу постъпилите доклади и придружаващите ги документи. Поддържа, че буквалното тълкуване на касатора на тази клауза е неприложимо съгласно гражданскоправната теория относно смисъла и значението на логическото тълкуване на договора в съответствие с условията, връзката й с други текстове, а в конкретния случай – и с духа, целите и спецификата на Програма ФАР. Счита, че дори и да се приеме, че уведомителното писмо с посочени мотиви, с което не е одобрено изпълнението на договора, е получено от бенефициента след посочения срок, определен според буквалното тълкуване на касатора, счита, че одобрението за плащане на един доказано недопустим разход със средства по Програма ФАР на ЕС би противоречало на морала и принципа на добро финансово управление, заложен в националното и европейското законодателство, с разписани права и задължения на националните органи, администриращи средства от фондове и програми на ЕС, което счита за недопустимо. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 230 от 21.03.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от [фирма] против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 19 558,30 лева, представляваща неизплатена част от дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.11.2008г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 602,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.07.2010г. до 24.04.2012г.. Изложил е съображения, че при преценката на изпълнението на процесния договор следва да се има предвид, че с договорите по програма ФАР на Европейския съюз се цели изпълнение на специфични цели – повишаване на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия чрез насърчаване на инвестициите в нови технологии, подобряване на управлението в бизнеса и повишаване на квалификацията на персонала чрез професионално обучение, като изпълнението на договора трябва да се преценява и с оглед на правилата за безвъзмездно финансиране, одобрени от специално оторизирани органи. Приел е, че одобреният проект на ищеца включва комбинация от елементите „Консултантски услуги“ и „Инвестиционна подкрепа“, като специфичната цел на първия елемент е да предостави достъп на предприятията от производствения сектор до професионални съвети и консултации за постигане на съответствие с изискванията на ЕС, въвеждането на международни стандарти, разработването и изпълнението на стратегии за бизнес развитие. Във връзка с твърдението на ищеца за изпълнение на договора, в това число на елемент „Консултантски услуги“, въззивният съд е приел, че представеният от ищеца сертификат не е бил признат от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, видно от становището й от 02.07.2010г., дадено на основание чл.5а, ал.4 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Посочил е, че доколкото липсват други данни, които да установяват противното, а именно, че органът по сертификация Сертификейшън И. /UK/ L. има акредитация за процесната област на сертификация – OHSAS 18001:2007 – за системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд /каквото е изискването в процесния договор/, следва да се приеме, че отказът на ответника да одобри финалния доклад на ищцовото дружество по смисъла на чл.13.1 от Приложение II към процесния договор се явява основателен.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, въззивният съд е счел, че не е налице хипотеза на мълчаливо одобрение на финалния отчет от страна на ответника, като е посочил, че осъщественото по реда на чл.20 ЗЗД тълкуване на клаузата на чл.13.2 от Приложение II дава основание за извода, че извършването на допълнителни проверки и изискването на разяснения, поправки или допълнителна информация прекъсват срока за одобряване на доклада, предвид изрично уговорените между страните правни последици – „срокът започва да тече отново“.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
В настоящия случай в подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец е поддържал, освен изложените съображения във връзка с тълкуването на клаузата на чл.13, т.2 от Общите условия, и следните доводи: че изпратеното от ответника запитване до ИА „Българска служба за акредитация“ не е основание за спиране на срока за одобрявяване на отчета; че елемент „Инвестиционна подкрепа“ от предмета на договора има своето обособено значение, поради което при неизпълнение на елемент „Консултантски услуги“ не отпада автоматично основанието за признаване на разходите и за елемент „Инвестициона подкрепа“; че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за невъзможност за изпълнение на заявените в постановения отказ условия; че OHSAS 18001:2007 не подлежи на международно акредитирана сертификация, тъй като не е международно признат ISO стандарт; че в насоките за кандидатстване не е посочен коректен стандарт за акредитация. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като не е обсъдил посочените доводи на ищеца, изложени в исковата молба и поддържани в отговора на въззивната жалба.
По основателността на касационната жалба:
Между ответника Министерство на икономиката и енергетиката в качеството му на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, наричано „Договарящ орган“ и ищеца [фирма], наричано „Бенефициент“, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG2006/018-164.05.01/E./G/CSG-3-013 от 21.11.2008г. Съгласно т.1.1 от договора негов предмет е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Договарящия орган за изпълнението на проект: „Насърчаване на устойчивото развитие на [фирма], описан в приложение I към договора. Общият размер на допустимите разходи за изпълнение на проекта възлиза на 100 600 евро, както е посочено в приложение III към договора, а предоставяната от Договарящия орган безвъзмездна финансова помощ е с максимален размер 50 000 евро /от тази сума 37 500 евро е финансиране по Програма ФАР и 12 500 евро е национално съфинансиране/, като окончателната сума се определя при спазване на разпоредбите на чл.15 от приложение II. В чл.4 е предвидено, че исканията за плащане се подкрепят с представяне на технически и финансови доклади в съответствие с чл.2 и чл.13.1 на приложение II към договора, като плащанията ще бъдат извършени в съответствие с чл.13 от приложение II – вариант 1.
Съгласно приложение I – Формуляр за кандидатстване, раздел II Описание на проекта, в проектното предложение са включени елемент „Консултантски услуги” с размер на исканата безвъзмездна финансова помощ 8 946 евро и елемент „Инвестиционна подкрепа” с размер на исканата безвъзмездна финансова помощ 40 754 евро. Елемент „Консултантски услуги” включва дейности за разработване, внедряване и сертификация на СУЗБУТ съгласно стандарт OHSAS 18001:2007, като е предвидено, че след успешно приключване на дейностите по внедряване на тази система бенефициентът ще пристъпи към сертификацията й съгласно международен стандарт OHSAS 18001:2007.
В приложение II – Общи условия са уредени подробно правата и задълженията на страните. Съгласно чл.13.2 всички доклади и придружаващите ги документи, представляващи основание за плащане, се считат за одобрени, ако Договарящият орган не изпрати писмено възражение до Бенефициента в срок от 60 работни дни от получаването им. Договарящият орган може да спре срока за одобряване на даден доклад, като уведоми Бенефициента, че докладът не може да бъде одобрен и намира за необходимо да извърши допълнителни проверки. В такива случаи Договарящият орган може да изиска разяснения, поправки или допълнителна информация, които трябва да бъдат представени в срок от 10 работни дни от получаване на искането от страна на Бенефициента. Предвидено е, че срокът за одобрение на доклада започва да тече отново от датата, на която е получена изискваната информация.
В представените по делото Насоки за кандидатстване по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия – Фаза 3”, в т.2.1.3.4. (1)А е посочено, че по елемент „Консултантски услуги” допустими за финансиране са дейности, свързани с развитие и сертифициране на Системи за здравословни и безопасни условия на труд (OHSAS) ISO 18000, като необходим резултат е сертификат, издаден от упълномощен сертифициращ орган, акредитиран съгласно БДС/ISO/IEC 17021.
На 26.01.2010г. ищецът е подал искане вх. № С-3/013/7 и е представил финален доклад по процесния договор.
На 02.02.2010г. ответникът е поискал да бъдат представени документи – приложение към фактура за закупена машина К. и преведена на български език оферта за тази машина, както и снимки с четири серийни номера, марка, модел, производител и стикери за визуализация на доставеното оборудване на хартиен и електронен носител и снимка с четим текст на материала за визуализация.
На 12.02.2010г. ответникът е получил допълнителните документи към финалния отчет, което е удостоверил с представена по делото обратна разписка.
На 24.02.2010г. ответникът е поискал да бъдат представени допълнително документи, описани в искането. Документите са представени от ищеца на 04.03.2010г., съгласно обратна разписка.
На 27.05.2010г. ответникът е поискал да бъдат предоставени в срок до 11.06.2010г. документи, сред които копие от документ, удостоверяващ акредитацията на сертифициращата организация [фирма] за стандарт OHSAS 18001:2007 към датата на издаване на сертификата. Документите, заедно с пояснително писмо, са представени от ищеца на 10.06.2010г.
С писмо изх. № 12-00-742 от 29.06.2010г. ответникът е поискал от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” информация дали представените от ищеца сертификати за внедряване на СУ на ЗБУТ съгласно изискванията на спецификация OHSAS 18001:2007 отговарят на нормативните изисквания и дали могат да бъдат считани от Изпълнителна агенция по ФАР към М. за валидни, съгласно изискванията в тази област на акредитация, както и дали [фирма], опериращ като ексклузивен представител на „Сертификейшън интернешънъл Великобритания” за Република България отговаря на изискването „упълномощен сертифициращ орган, акредитиран съгласно БДС/ISO/IEC 17021.
С писмо вх. № 12-00-742 от 12.07.2010г. е постъпил отговор от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, в който е посочено, че в насоките за кандидатстване не е посочен коректно стандартът за акредитация, като коректният запис е БДС EN ISO/IEC 17021:2007, както и че [фирма] не е акредитиран от ИА БСА и от UKAS съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17021:2007. Потвърждава се, че „Сертификейшън интернешънъл Великобритания” има акредитация UKAS съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17021:2007 за обхват сертификация на системи за управление на качеството съгласно ISO 9001 и е издал процесния сертификат по OHSAS 18001:2007, без да е акредитиран от ИА БСА или UKAS за тази област на сертификация. В писмото е посочено, че спецификацията под името BS OHSAS 18001:2007 е одобрен като британски национален стандарт, който, независимо че не са приключили процедурите по приемането му от Международната организация по стандартизация (ISO), поради неотложните нужди на бизнеса и администрацията и в условията на липса на други общоприети схеми за сертификация де факто се е наложил в международен мащаб под името OHSAS 18001:2007.
С отговор рег. № С-3/013/8 от 13.09.2010г. ответникът е уведомил ищеца, че не одобрява изпълнените дейности, тъй като представеният сертификат за внедряване на СУЗБУТ съгласно изискванията на OHSAS 18001:2007 не е издаден под акредитация съгласно изискванията на Насоките за кандидатстване. Посочено е, че поради това ИА ФАР М. не признава за изпълнени дейностите по консултантския елемент, което води до непризнаване на дейностите и извършени разходи по договора за безвъзмездна финансова помощ.
Въз основа на така изложените обстоятелства настоящият състав намира, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG2006/018-164.05.01/E./G/CSG-3-013 от 21.11.2008г. Съгласно чл.1.1 от договора негов предмет е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от Договарящия орган за изпълнението на проект: „Насърчаване на устойчивото развитие на [фирма]“, описан в приложение I към договора.
Съгласно приложение I - Формуляр за кандидатстване, раздел II Описание на проекта, в същия са включени елемент „Инвестиционна подкрепа” и елемент „Консултантски услуги”, включващ дейности за разработване, внедряване и сертификация на СУЗБУТ съгласно стандарт OHSAS 18001:2007, като е предвидено, че след успешно приключване на дейностите по внедряване на тази система бенефициентът ще пристъпи към сертификацията й съгласно международен стандарт OHSAS 18001:2007. С оглед на така очертания предмет на договора в приложението, неразделна част от него, е неоснователен доводът на ищеца за нищожност на този договор или тази негова клауза поради невъзможен предмет. Независимо от обстоятелството, че в насоките за кандидатстване, въз основа на които е сключен договорът, във връзка с елемент „Консултански услуги” не са посочени коректно стандартът, съгласно който следва да бъде извършена сертификация, и стандартът за акредитация, тези стандарти са коректно посочени в приложение I, съдържащо съгласно чл.1 от договора описание на проекта, предмет на договора. Поради това следва да се приеме, че за да получи договорената безвъзмездна финансова помощ, ищецът е дължал изпълнение на проекта, описан в приложение I.
Безспорно установено е, че съгласно изискванията на договора ищецът е представил на 26.01.2010г. финален доклад, поради което е започнал да тече предвиденият в чл.13.2 от приложение II – Общи условия срок от 60 работни дни за одобряването му, след изтичането на който, при липса на изпратено в този срок от договарящия орган писмено възражение до бенефициента, докладът се счита одобрен. Тази клауза от общите условия е неразделна част от договора и обвързва страните. Обстоятелството, че предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма ФАР не може да обоснове различен извод. Източникът на финансиране, предоставено със сключен договор, не може да се цени като обстоятелство, годно да освободи някоя от страните от поетите с договора задължения или да обоснове игнориране на включена в договора клауза. Поради това са неоснователни изложените от ответника доводи в тази връзка, от които извежда твърдение, че изплащането на основание мълчаливо одобрение на доклада на доказано недопустим разход със средства по Програма ФАР на ЕС би противоречало на морала и принципа на добро финансово управление, заложен в националното и европейското законодателство, с разписани права и задължения на националните органи, администриращи средства от фондове и програми на ЕС. Националните органи, администриращи средствата, дължат да упражняват контрол за разходването им съобразно изискванията както на националното и европейското право, така и на сключените с бенефициентите договори. Предвиденият в договора срок от 60 работни дни от получаване на финалния доклад и възможността при необходимост от допълнителна информация този срок да бъде спиран, дават достатъчна гаранция за правилното разходване на средствата при надлежно упражняване на правата и изпълнение на задълженията на договарящия орган. От друга страна, уговорката в тази клауза не е индивидуално договорена с ищеца, а е включена в общи условия, като съгласието /волята/ на договарящия орган за включването на такава клауза в договорите за безвъзмездна помощ е видно и от представеното по делото Ръководство на М. – ИА по Програма ФАР за техническо изпълнение на договори за безвъзмездна помощ.
Писменият отговор на ответника, с който е отказано одобряване на изпълнението на проекта – елемент „Консултански услуги”, е изпратен на 13.09.2010г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.13.2 от Общите условия срок от 60 работни дни от получаване на финалния доклад. В тази клауза е предвидено, че договарящият орган може да спре срока за одобряване на даден доклад, като уведоми бенефициента, че докладът не може да бъде одобрен и намира за необходимо да извърши допълнителни проверки. В такива случаи договарящият орган може да изиска разяснения, поправки или допълнителна информация, които трябва да бъдат представени в срок от 10 работни дни от получаване на искането от страна на Бенефициента. Предвидено е, че срокът за одобрение на доклада започва да тече отново от датата, на която е получена изискваната информация. Между страните е налице спор относно действителното съдържание на тази клауза, налагащ съгласно чл.20 ЗЗД тълкуването му. Настоящият състав намира, че волята на страните е да предвидят спиране на срока при направено от договарящия орган искане за допълнителна информация. Този извод следва както от използваната дума „спре”, така и от посочените в клаузата последици от изискването на допълнителна информация – „срокът за одобрение на доклада започва да тече отново от датата, на която е получена изискваната информация”. Страните не са уговорили, че след получаване на изискваната информация започва да тече нов срок, а са посочили, че теклият до този момент срок, спрян с изискването на допълнителна информация, започва да тече отново. Такова тълкуване на обсъжданата клауза следва и при съобразяване с целта на договорения срок – както да гарантира правото на бенефициента да получи договореното финансиране в разумен срок, така и да гарантира възможността договарящият орган да разполага с достатъчно време за извършване на проверка на постъпилите документи, доказващи изпълнение на проекта. При договорен срок от 60 работни дни, който страните са приели като удовлетворяващ интересите им, спирането при необходимост от представяне на допълнителни документи или изискване на допълнителна информация, предоставя възможност на договарящия орган да извърши дължимата проверка, без да накърнява правото на бенефициента да получи своевременно договореното финансиране. Тълкуване, според което с клаузата на чл.13.2 от Общите условия е договорено прекъсване на срока, не удовлетворява изискването за гарантиране на правата и на двете страни, тъй като в този случай договарящият орган, вече извършил проверка на постъпилите документи, в случай на постъпване на дори и един допълнително изискан документ в края на предвидения срок от 60 работни дни, ще разполага отново със същия срок. По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че даденото тълкуване не е в противоречие с духа, целите и спецификата на Програма ФАР.
Настоящият състав, като съобразява датите, на които е постъпил финалният доклад, датите, на които ответникът е изискал допълнителна информация, и датите на които ищецът е предоставил поисканите му допълнително документи, намира, че уговореният в чл.13.2 от Общите условия срок от 60 работни от предаването на финалния отчет е изтекъл на 17.05.2010г. /4 работни в периода от 26.01.2010г., когато е постъпил финалният доклад, до 02.02.2010г., когато ответникът е изискал допълнителна информация; 7 работни дни в периода от 12.02.2010г., когато са постъпили при ответника изисканите документи, до 24.02.2010г., когато отново е поискана от ответника допълнителна информация; 49 работни дни в периода от 04.03.2010г., когато са постъпили при ответника изисканите документи, до 17.05.2010г./. Поради това, с изтичането на срока за одобряване, финалният доклад се счита одобрен и предприетите от ответника последващи действия по изискване на допълнителна информация и отказ да бъде одобрено изпълнението на елемент „Консултантски услуги” са без значение за възникване на правото на ищеца да получи договореното плащане.
Настоящият състав намира, че изтичането на предвидения в Общите условия на договора срок за възражения срещу представения от бенефициента финален доклад, не лишава ответника от правото да релевира възражения за лошо изпълнение на сключения договор - когато са налице недостатъци на изпълненото или непълно изпълнение на договорените работи. В настоящия случай възражението за неизпълнение не се основава на твърдения за такова лошо изпълнение, а се основава на твърдение за липса на изискуемо доказателство за изпълнение на елемент „Консултантски услуги“. Съгласно сключения между страните договор, елемент „Консултантски услуги” включва дейности за разработване, внедряване и сертификация на СУЗБУТ съгласно стандарт OHSAS 18001:2007, като след успешно приключване на дейностите по внедряване на тази система бенефициентът следва да пристъпи към сертификацията й съгласно международен стандарт OHSAS 18001:2007. По делото е установено, че към момента на изпълнение на договора по отношение на стандарт OHSAS 18001:2007, макар същият да е бил одобрен като британски национален стандарт и да е бил наложен в практиката, не са били приключили процедурите по приемането му от Международната организация по стандартизация (ISO). Поради това възраженията на ответника срещу представения от бенефициента сертификат, доколкото посоченият стандарт OHSAS 18001:2007 не е бил приет за международен, каквото е изискването на сключения договор, не могат да обосноват отказ за плащане поради липса на изпълнение на задълженията по елемент „Консултански услуги“. Това възражение срещу представените от бенефициента документи, удостоверяващи изпълнение на посочената част от предмета на договора, ответникът е могъл и е следвало да направи в предвидения в чл.13.2 от договора срок, обезпечавайки по този начин възможност за бенефициента да представи допълнителни документи.
По изложените съображения, предвид липсата на оспорване от страната на ответника, че размерът на обоснованите от ищеца разходи е в рамките на договорения максимален размер на безвъзмездна финансова помощ, настоящият състав приема, че предявеният иск за сумата 19 558,30 лева е основателен.
Съгласно чл.13.1 от Общите условия договарящият орган извършва плащането на остатъка от договорената финансова помощ в срок от 60 дни, след като договарящият орган одобри финалния доклад, като в чл.13.4 е предвидено, че след изтичане на този срок бенефициентът има право да предяви иск за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието. По изложените съображения настоящият състав приема, че финалният доклад е одобрен на 17.05.2010г., поради което срокът за изплащане на финансовата помощ е изтекъл на 15.07.2010г. Следователно ответникът дължи законна лихва върху сумата 19 558,30 лева за периода от 16.07.2010г. до 23.04.2012г., която възлиза на 3 585,95 лева, изчислена от съда чрез електронен калкулатор.
С оглед изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 8 619,65 лева за трите инстанции, от които 3 326,43 лева – разноски за първата инстанция, 2 400 лева – разноски за въззивната инстанция и 2 893,22 лева – разноски за касационната инстанция. С оглед правната и фактическа сложност на спора възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която са отменени решение от 23.01.2013г. и решение по чл.250 ГПК от 13.05.2013г., постановени по гр.д. № 20459/2012г. на СРС, ГО, 67 състав, и са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 19 558,30 лева, представляваща неизплатена част от дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2012г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 585,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2010г. до 24.04.2012г., като бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени за посочения размер. В останалата му част – с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 3 585,95 лева до 3 602,53 лева, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4942 от 04.07.2014г. по гр.д. № 12892/2013г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав в частта, в която са отменени решение от 23.01.2013г. и решение по чл.250 ГПК от 13.05.2013г., постановени по гр.д. № 20459/2012г. на СРС, ГО, 67 състав, и са отхвърлени предявените от [фирма] против Министерство на икономиката, енергетиката и туризма иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 19 558,30 лева, представляваща неизплатена част от дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.11.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2012г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 585,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2010г. до 24.04.2012г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на икономиката, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 19 558,30 лева /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща неизплатена част от дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.11.2008г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2012г. до окончателното й изплащане, да заплати сумата 3 585,95 лева /три хиляди петстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2010г. до 24.04.2012г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и да заплати сумата 8 619,65 лева /осем хиляди шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4942 от 04.07.2014г. по гр.д. № 12892/2013г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав в останалата му част - в която след отмяна на решение по чл.250 ГПК от 13.05.2013г., постановено по гр.д. № 20459/2012г. на СРС, ГО, 67 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 3 585,95 лева до 3 602,53 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|