Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 11.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова Милена Панева при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1071/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. С. М. против присъда № 116 от 19.04.2016 г. по внохд № 1533/2016 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че присъдата е „неправилна и незаконосъобразна“. Касаторът намира, че процесуално - следственото действие по претърсване и изземване в лек автомобил марка „П.“ с рег. [рег.номер на МПС] е извършено в противоречие с изискванията на закона, поради което и протоколът за претърсване и изземване от 23.04.2012 г. не следва да бъде кредитиран като годно доказателствено средство. Твърди, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви и от тях не може да се изведе категоричен извод за виновността на Д. М.. Отправя се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Изтъква, че в съставения от полицай протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства е отразено, че в джоба на предна дясна седалка на процесния автомобил са намерени пет броя полиетиленови пликчета, а в изготвения час по-късно протокол за претърсване и изземване е отбелязано, че пликчетата са два броя, поради което оспорва годността на последния. Навежда доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският районен съд, наказателно отделение, 14 състав, с присъда от 25.10.2013 г. по нохд № 948/2013 г. признал подсъдимия Д. С. М. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Софийският градски съд, наказателно отделениe, шести въззивен състав, отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановил присъда № 116 от 19.04.2016 г. по внохд № 1533/2016 г., с която признал Д. С. М. за виновен в това, че на 23.04.2012 г. около 9:30-09:35 часа в [населено място], С.о., на [улица], в собствения си лек автомобил – марка „П.“, модел „...“, с рег. [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително, издадено по реда на чл. 73 – чл. 74, вр. чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал пет броя полиетиленови пликчета, съдържащи високорискови наркотични вещества – растителна маса от коноп (марихуана), с общо нетно тегло от 6.577 грама и на обща стойност 39,46 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен съдебен акт е неоснователна поради следните съображения: Въпреки използваната в жалбата формулировка за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, в действителност доводите на защитата са насочени към допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Те обаче не намират подкрепа в данните по делото. Софийски градски съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда, като след обстоен собствен анализ на наличния по делото доказателствен материал е достигнал до различни от първата инстанция фактически и правни изводи. Контролираният съд е подходил критично към доказателствените разсъждения на предходния при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, като наведените в обратния смисъл твърдения на защитата са неоснователни. В действителност основният акцент в жалбата на касатора е поставен върху опорочения според него протокол за претърсване и изземване от 23.04.2012 г., като по този начин се атакува несъмнеността на изводите за авторството на деянието. Това негово твърдение обаче не се споделя от настоящата инстанция. На 23.04.2012 г. Д. М. управлявал собствения си лек автомобил марка „П.“ с рег. [рег.номер на МПС] , като около 9:35 часа бил спрян за проверка от полицейските служители Г. Г. и Г. П., изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол върху пътното движение. Провокирани от констатираната от справка чрез ОДЧ-80 криминална регистрация на подсъдимия, както и на неговия спътник - свидетеля Е., полицаите направили проверка на процесния лек автомобил и установили в джоба на предната дясна седалка 5 броя полиетиленови пликчета с тревиста маса. При спазване на процедурните правила от тяхна страна веднага бил съставен протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства, в който било записано именно че „при проверка се установи: в джоба на предна дясна седалка 5 бр. полиетиленови пликчета с тревиста маса“. Полицейските служители незабавно създали организация за запазване мястото на проверката, като докладвали на ОДЧ-80 и изчакали идването на дежурната оперативна група от 08-РУП-СДВР. След пристигането й, последната извършила претърсване на лекия автомобил и изземване на 5-те пликчета, като така посоченото процесуално-следствено действие е било извършено от компетентен орган, в присъствието на поемни лица (свидетелите Н. К. и О. А.­) и на подсъдимия и бил съставен съответен протокол, съдържащ изискуемите по чл. 129 от НПК реквизити, който впоследствие бил одобрен и от съда. С оглед изложеното ВКС не намери при осъщественото претърсване и изземване да са били допуснати процесуални нарушения, поради което оспорваният от касатора протокол за последното се явява годно доказателствено средство, въз основа на което предходните съдебни инстанции са можели да формират вътрешното си убеждение по релевантните факти. Настоящият състав не констатира да е налице и соченото от защитата несъответствие между отразеното в протокола за проверка на лични вещи на лица и превозни средства и в протокола за претърсване и изземване с оглед броя на намерените пликчета с тревна маса в процесния автомобил. В протокола за претърсване и изземване е било записано, че „в заден джоб на предна дясна седалка се намериха два броя бели полиетиленови пликове поставени един в друг, като в единия се намериха четири броя прозрачни самозапалващи се полиетиленови пликчета, съдържащи тревна маса, а в другия бял плик се намери един брой прозрачно самозапалващо се пликче съдържащо тревна маса“. Сравнявайки така отразеното в последния с цитираното по-горе съдържание на първоначално съставения от полицейските служители протокол по реда на чл. 69 от ЗМВР, ВКС счете, че между двата е налице пълно съответствие по отношение броя на намерените пликчета, съдържащи тревна маса. Обстоятелството, че последните са били именно пет, се подкрепя освен това, както от показания на поемното лица О. А., така и от показанията на полицаите Г. Г. и Г. П., всичките дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК. Тук е мястото настоящият съдебен състав да обърне внимание на твърде лаконично заявеното и необосновано възражение на касатора, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви и от тях не може да се изведе категоричен извод за виновността на Д. М.. В принципен план преценката за достоверността, достатъчността и надеждността на доказателствените източници да обусловят един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин е била направена. Противно на заявеното от жалбоподателя, видно от страници 4, 5 и 6 на мотивите към обжалваната присъда, въззивната инстанция е установила наличието на противоречия единствено между показанията на свидетеля И. Е., дадени на досъдебното производство, и тези, изложени от него в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като СГС е отказал да се довери именно на последните. Контролираната инстанция е изпълнила задължението си да изложи съображения защо не кредитира казаното от Е. пред Софийски районен съд, като, от една страна, е акцентирала върху непълнотата, житейската нелогичност, непоследователност, тенденциозност и заинтересованост в показанията му, а от друга страна, е констатирала явното им несъответствие с цялата останала доказателствена съвкупност. Обратно, по отношение всички други доказателствени източници, изследвани самостоятелно и в тяхната съвкупност, а именно – показанията на свидетеля Е. от досъдебното производство (надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), показанията на поемните лица и на полицейските служители, заключението на физико-химичната експертиза, и писмените доказателства, въззивният съд е констатирал последователност, логичност, хармоничност и взаимна непротиворечива и допълваща се връзка. Така, след извършен прецизен и задълбочен сравнителен анализ на доказателствената съвкупност, Софийски градски съд е достигнал до категоричен извод за авторството на престъплението именно в лицето на подсъдимия Д. М.. Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Върховният касационен съд не дължи отговор на релевираното за първи път в съдебното заседание пред настоящата инстанция касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, тъй като това е сторено извън срока по чл. 350, ал. 1 от НПК. Пределите на касационната проверка са ограничени до ревизията на атакувания съдебен акт само в обжалваната му част, по отношение на обжалвалите лица и на посочените в касационната жалба основания и данните, които ги подкрепят. Разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от НПК дава възможност да се правят допълнения/възражения до съдебното заседание на делото само по отношение на вече заявени касационни основания, но не и за първи път да се навеждат такива. С оглед на което за ВКС не съществува задължение да се произнесе по законосъобразността на наложеното на подсъдимия наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 116 от 19.04.2016 г. по внохд № 1533/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.