Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * мярка за неотклонение * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 451

София, 14 ноември 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Антони Лаков

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 1661/2012 година.

Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия А. О. О. и от частния обвинител Х. М. Г., против решение № 95 от 10.07.2012 год. по внохд № 146/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата на О. е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за проверка на атакувания съдебен акт, развито с довода, че наказанието е завишено, понеже съдът не е съобразил в достатъчна степен изразеното съжаление на дееца към извършеното, тежкото му здравословно и семейно състояние. Прави се искане за изменяване на въззивното решение и намаляване размера на определеното по вид наказание.
В жалбата на частния обвинител Г. се твърди за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които не са подкрепени с каквито и да било конкретни доводи. Като цяло в нея се изразява недоволство от постановения въззивен акт с довода, че не са уважени негови искания за ангажиране наказателната отговорност на други установени по делото лица, които са могли, без опасност за себе си, да окажат необходимата помощ на пострадалия, за да не настъпят последвалите от деянието общественоопасни последици и за липсата на процесуална активност в тази насока от страна на съда.
В саморъчно изготвени писмени бележки, приложени към касационното дело, позовавайки се на жалбата на частния обвинител, подсъдимият прави възражения, че смъртта на пострадалия се дължи не на неговите действия, а на медицинските лица, които не са му оказали своевременна лекарска помощ. Частните обвинители и граждански ищци С. М. Г. и В. М. Г., редовно призовани, не се явяват. Като повереник на Х. Г. пред ВКС се яви нейния син-Ю. М. М., когото касационният състав не допусна като процесуален представител, тъй като в наказателното производство/досъдебно № 115/2010 год. по описа на РПУ-МВР [населено място]- л. 15/ е разпитван в качеството на свидетел и неговите показания като доказателствен източник са били предмет на проверка и анализ, видно от мотивите на първоинстанционната присъда. Съобразно разпоредбата на чл.100, ал. 3, във вр. чл. 91, ал. 3, т. 4 НПК защитник не може да бъде лице, което участвало в производството в друго процесуално качество.
Пред касационната инстанция подсъдимият и служебно назначеният му защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът даде заключение, че двете жалби са неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 8/25.05.2011 год. по нохд № 40/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд подсъдимият А. О. О. е признат за виновен в това, че на 20.09.2010 год. в [населено място], общ. К., обл. К., умишлено умъртвил М. Х. Г. от същото село, поради което и на основание чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, като му определил първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 24.09.2010 г. Подсъдимият е осъден да заплати на Х. М. Г.-съпруга, на В. М. Г. и С. М. Г.-съответно - син и дъщеря на пострадалия, по тридесет и пет хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.09.2010 год. до окончателното им изплащане, както и направените от ищците разноски за адвокат в размер на хиляда и двеста лева.
По реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С решение № 95 от 10.07.2012 год. по внохд № 146/2012 год. на Пловдивския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието на О. е определено при условията на чл. 54 от НК и увеличено на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваната присъда в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Обжалваният по делото съдебен акт е втори въззивен, след отмяна на решение № 158/24.10.2011 год. по внохд на Пловдивския апелативен съд с решение на ВКС-второ н.о. по н.д. № 3133/2011 год., образувано по жалба на частните обвинители с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание като занижено.
По касационната жалба на подсъдимия:
От страна на подсъдимия и защитата му се оспорват установените от двете решаващи по фактите съдилища фактически положения за времето, мястото и авторството на О. в деянието, предмет на обвинението, както и по правната квалификация на деянието.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично от съда и въз основа на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал е установено, че той не се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за него или близките му, още повече, че в основата на възникналото между него и М.Г. стълкновение не е налице първоначално неправомерно поведение на последния.
Въззивният съд е направил законосъобразния извод, че деянието представлява убийство по чл. 115 НК при пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици-смъртта на пострадалия и е искал тяхното настъпване.
В тази насока е обсъдено заключението на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, както и заключението на съдебномедицинската експертиза за установени две проникващи наранявания в тялото на пострадалия-едното в гърба, а другото в долната половина на корема, с прерязване на лявата вътрешна дълбочинна артерия, довело до остра кръвозагуба и последвалия масивен кръвоизлив. Тези увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия за М.Г. летален изход, въпреки предприетите реанимационни действия от пристигналите на местопрестъплението медицински лица.
Затова, макар и обсъдена, хипотезата на чл. 118, във вр. чл. 115 НК не е била възприета, а отхвърлена от въззивния състав.
Определеното на подсъдимия по вид и размер наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК.
Следвайки правилата за индивидуализация на наказанието с оглед на конкретно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхното съотношение, въззивният състав обосновано е приел, че наказанието на касатора следва да се определи при условията на чл. 54 от НК и при превес на смекчаващите обстоятелства.
Споделен от настоящия състав е отказът за определяне на наказанието под задължителния минимум, тъй като наличната доказателствена основа не съдържа обстоятелства, които по тежест или значение да са изключителни или многобройни такива, че да налагат задължително по-ниско от предвидения минимум наказание лишаване от свобода за касатора. Позоваването в касационната жалба на обстоятелства, характеризиращи тежкото му семейно и здравословно състояние са взети предвид при индивидуализацията на наказанието, което е определено при минимума за престъплението. По тежест и значение, обаче, тези обстоятелства не са от категорията на посочените в чл. 55 НК.
Направените изводи се възприемат изцяло от касационния състав, който намира, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, а е съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние и обществената опасност на дееца, съответно е на престъплението, съгласно изискването на чл. 35, ал. 3 от НК и ще бъде достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК. По изложените съображения касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за изменяване на обжалваното въззивно решение в желаната от него насока.
По касационната жалба на частния обвинител Х. М. Г..
Доколкото основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е подкрепено с доводи, касационният състав е обвързан да провери само, дали въззивният съд не е допуснал някое от абсолютните процесуални нарушения визирани в чл. 348, ал. 3 НПК. Такива не бяха установени, поради което жалбата на частния обвинител Х. Г. също се явява неоснователна.
Останалите оплаквания в жалбата, а и в писмените бележки на подсъдимия - за нереализирана наказателна отговорност по отношение на други лица, които с действия или бездействия са съпричинили смъртта на пострадалия, не са относими към предмета на делото и не могат да бъдат разгледани, още повече че предишните две съдебни инстанции са обвързани да се произнесат по отразените в обвинителния акт фактически положения.
В тази насока са указанията дадени с тълк.р. № 2 по т.д. № 2/2002год. на ОСНК на ВКС, съобразно които, съдът се произнася само по очертаните с обвинителния акт рамки по формулираното обвинение, обхващащи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление, неговия автор и вина. На следващо място, съобразно конституционната уредба на страната и нормата на чл. 46 от НПК, правомощието да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер е предоставено на държавното обвинение в лицето на прокуратурата, но не и на съда, който в наказателното производство има други функции.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 10.07.2012 год. по внохд № 146/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: