Ключови фрази
нередовност на исковата молба * Непозволено увреждане * допустимост на иск * указания на съда * обективно съединяване на искове * насрещен иск

____? ? ? ? ? ? ?

О  П   Р   Е   Д   Е  Л   Е  Н   И   Е

 

324

 

   гр. София, 25.06. 2010 година

 

 

        ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

                                                        Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА

                                                                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря                      и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова                                    ч.гр.д. № 282 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение на Варненския окръжен съд № 775/04.03.2010 г. по ч.гр.д. № 366/2010 г., с което е потвърдено определение № 17819/23.11.2009 г. по гр.д. № 2091/2009 г. на Варненския районен съд, ІХ с-в, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е прекратено производството по предявения насрещен иск от Ж. П. М. срещу П. Я. П., с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Недоволна от определението на ВОС е жалбоподателката Ж. П. М. от гр. В., представлявана от адв. М от АК-Варна. С подадената в срок частна жалба счита, че съдът се е произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно въпросът за конкретизиране на размера на щетите по жилището е ли въпрос по допустимостта на иска, или е въпрос свързан с неговата основателност. Доводите на жалбоподателката очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е прекратено производството по предявения насрещен иск, поради неотстраняване в срок на нередовностите на насрещната искова молба, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата П. Я. П. от гр. В. оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

След преценка доводите на жалбоподателя и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, но не на основанията релевирани от касаторката и по въпроса, поставен от нея, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото, т.е. и във фазата по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения за съвместно разглеждане насрещен иск, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК.

За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения насрещен иск e правилно, тъй като насрещният иск е останал неуточнен и в указания срок не са отстранени нередовностите му според дадените от първоинстанционния съд указания.

Обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закона.

Гр.д. № 2091/2009 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове на П. Я. П. от гр. В. срещу Ж. П. М. от гр. В., за заплащане на обезщетения за причинените му от непозволено увреждане имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД. По реда и в срока на чл. 211, ал. 1 ГПК ответницата е предявила насрещен осъдителен иск на същото правно основание. Поради неотстраняване в указания срок недостатъците на насрещната искова молба първоинстанционният съд с определение от 23.11.2009 г. е прекратил производството по насрещния иск, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. Това определение е обжалвано от ответницата-ищца по насрещния иск и с атакуваното определение въззивният съд го е потвърдил. Въззивното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, в случая не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението за връщане на насрещния иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск и в нормата на чл. 211 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведени искове, по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред.

Освен това прилагането на чл. 129, вр. с чл. 127 ГПК, на което се позовава касаторката, по отношение на насрещната искова молба е специфично. Възможността, предвидена в чл. 129 ГПК за отстраняване на недостатъци действително би била приложима по отношение на насрещната искова молба, но ако тя е нередовна, не следва да бъде оставена без движение и да се дава възможност на страната в последващ първото заседание по делото момент да ги отстрани – чл. 133 ГПК. При констатирана нередовност, съдът би следвало да даде възможност за поправянето й най-късно в рамките на същото съдебно заседание, ако естеството й позволява това. Ако в рамките на същото заседание такова отстраняване е невъзможно, той следва да постанови определение, с което да остави без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск. Нещо повече, законът е дал възможност на съда, когато прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той да постанови отделянето му – чл. 211, ал. 2, предл. 2 ГПК.

По изложените по горе съображения, настоящата инстанция намира, че въззивното определение като постановено по недопустима жалба е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на жалбата срещу определението на първоинстанционния съд. Последната като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненския окръжен съд № 775/04.03.2010 г. по ч.гр.д. № 366/2010 г., с което е потвърдено определение № 17819/23.11.2009 г. по гр.д. № 2091/2009 г. на Варненския районен съд, ІХ с-в, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е прекратено производството по предявения насрещен иск от Ж. П. М. срещу П. Я. П., с правно основание чл. 45 ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА определение на Варненския окръжен съд № 775/04.03.2010 г. по ч.гр.д. № 366/2010 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ж. П. М. от гр. В. срещу определение № 17819/23.11.2009 г. по гр.д. № 2091/2009 г. на Варненския районен съд, ІХ с-в, с което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е прекратено производството по предявения насрещен иск от Ж. П. М. срещу П. Я. П., с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :