Р Е Ш Е Н И Е № 493 София, 23 април 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1528/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения А. Р. А. за възобновяване на нохд № 34/12г. по описа на РС-Гоце Делчев. В искането се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че в производството пред ОС-Благоевград са се събрали достатъчно писмени и гласни доказателства, относно авторството на деянието. Счита, че не е нарушен материалният закон и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Адвокат Г., защитник на осъдения А., поддържа искането за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Представя писмени бележки. Осъденият А. А., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 1423 от 18.04.2012г., постановена по нохд №34/12г., Районен съд- Гоце Делчев е признал подсъдимия А. Р. А. за виновен в това, че на 31.12.2010г. в дискотека „име” в [населено място], област, по хулигански подбуди е причинил средна телесна повреда на К. Х., изразяваща се в избиване на първи горен ляв резец и първи горен десет резец, без които се е затруднило дъвченето за около три месеца и говореното за около два месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е бил осъден да заплати на К. Х. сумата от 2 950лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и сумата от 1600лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски, направените от гражданския ищец и частен обвинител, както и дължимите се държавни такси. С въззивно решение № 519 от 11.01.2013г., постановено по внохд № 462/12г., ОС- Благоевград е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането за възобновяване се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в подкрепа на които се развиват доводи. Част от съображенията обаче сочат на необоснованост на въззивния съдебен акт, което не е касационно основание, поради което тази аргументация не подлежи на обсъждане в настоящия акт. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения могат да бъдат систематизирани в две групи. Първата е свързана с наложеното на подсъдимия с влязло в сила решение административно наказание по УБДХ/нахд № 909/10г. по описа на РС- Гоце Делчев/, което е във връзка с процесния случая, както и с показанията на част от свидетелите, които също са били наказани с административно наказание. Подробната аргументация в искането, касаеща показанията на свидетелите Л. С., Д. Я., К. Х., включително с цитираната в искането конкретика, дадени в административните производства и съпоставката им с тези, депозирани в наказателното производство, не може да бъде предмет на обсъждане, не само в производството по възобновяване, но в рамките на цялото наказателно производство, проведено срещу подсъдимия А.. Противното би довело до нарушаване на основен принцип в правораздаването, а именно за непосредственост-съдът, прокурорът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материални, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Доказателствата, установени с гласни доказателствени средства в друго производство, не могат да бъдат приобщавани към доказателствената съвкупност, нито да бъдат предмет на оценка в това производство. Доводите в искането и подкрепящата ги пространна аргументация, относно доказателствената обезпеченост в административните производства, са неотносими към настоящото дело, поради което този състав на касационния съд не дължи произнасяне по съществото им. Още повече, че решаващите инстанции са извършили надлежни разпити, в рамките на наказателното производство, на свидетели/посочени по-горе/, които са имали това качество в административнонаказателните производства и на които се позовава осъденият в искането си. Във връзка с производството по УБДХ се релевира още един довод, а именно, че се е стигнало до двойна наказуемост на А., което е в разрез с основен принцип на наказателния процес- забраната едно лице да бъде осъдено два пъти за едно и също деяние/non bis idem/. В тази връзка от значение е да се посочат няколко принципни разбирания, застъпени до момента в практиката на ВКС по въпросите за съотношението между административнонаказателната и наказателната отговорности, тогава когато фактическите констатации относно осъщественото деяния покриват признаците както на административно нарушение, така и на престъпление. От една страна в практиката си ЕСПЧ и в частност в Решението по делото Ц. срещу България, приема за нарушение на чл.4 от Протокол №7/ратифициран от Р.България/ провеждането на наказателно производство и налагането на наказание на лице, което вече е било наказано по административен ред, с влязло в сила решение за същото деяние, като отправна точка единствено могат да бъдат фактите, а не правната им квалификация и обществените отношения, които те засягат. От друга страна практиката на ЕСПЧ не дава разрешение на въпроса как следва да се преодолее това двойно ангажиране отговорността на едно лице, за осъщественото от него едно деяние, поради което това следва да бъде сторено по правилата на вътрешното законодателство. В разпоредбите на ЗАНН и по-точно в чл.33 се забранява образуваното на административнонаказателно производство, ако за деянието вече е възбудено наказателно производство, както и задължава административнонаказващият орган във всички случаи, когато установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство съставлява престъпление да прекрати това производство и изпрати материалите на прокуратурата. Също така ЗАНН визира възможност за иницииране на извънредния способ за контрол на влязлото в сила наказателно постановление, когато с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административно наказание съставлява престъпление. При тази законова база и предвид константната към настоящият момент съдебна практика, че при идентичност на фактическите състави, обуславящи ангажирането на двата вида отговорност, приоритет има реализацията на наказателната, доводите от страна на осъдения в насока на горното са неоснователни. Изложеното визира възможност за преодоляване на двойната наказуемост при идентичност на фактическите констатации, според вътрешното ни законодателство. Следващо процесуално нарушение, което се релевира в искането за възобновяване е във връзка с неспазване на сроковете по чл.234 от НПК и незаконосъобразност на извършените извън тези срокове процесуално-следствени действия по разследване. В частност се сочи провеждането на разпознаване на 16.12.2011г. и приобщаването на веществени доказателства-два броя рентгенови снимки.Тези твърдения не могат да бъдат приети за основателни, както не са приети за такива и от въззивната инстанция. Последната правилно е констатирала, че действията на органите на досъдебното производство по удължаване сроковете на разследване не подлежат на съдебен контрол, поради което въпросите за тяхната основателност не могат да бъдат предмет на коментар в актовете на съдебните инстанции, разглеждащи делото по същество. В настоящият случай от значение е факта, че посочените процесуални действия не са опорочени, тъй като са извършени в законоустановените срокове, надлежно удължени на основание чл.234, ал.3 от НПК - окръжният прокурор на Благоевград е удължил срока на разследването, водено срещу А. А. с два месеца, считано от 25.10.2011г., а досъдебното производство е приключило на 20.12.2011г., видно от писменото мнение на разследващия полицай, изготвено по реда на чл.235 от НПК. Това сочи на валидно събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Предвид горното, този състав на касационния съд намира за неоснователни твърденията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Същите са само по отношение на квалифициращия признак на престъплението, а именно “хулиганските подбуди”, като се твърди налична незаконосъобразност на правните изводи на съдилищата в тази им част. Неоснователно е позоваването в искането на липсата на доказателства, установяващи хулигански подбуди за извършване на деянието. По този въпрос, въззивният съд е изложил убедителни аргументи, които се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им. Сочените в искането обстоятелства за това, че заведението е продължило да работи и след инцидента, като в него е имало хора, които са продължили да се веселят, както и, че музиката не е спирана дори по време побоя, са факти, които не са относими при преценката за наличието на непристойни действия, изразяващи демонстративно неуважение към установения ред, в случая публично/публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението/.Хулиганските действия е необходимо да са предшестващи или съпровождащи причиняването на телесното увреждане. Ето защо, не може да се приеме, че съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон, квалифицирайки деянието, осъществено от подсъдимия А. като средна телесна повреда по хулигански подбуди. Твърденията в искането за явна несправедливост на наказанието са декларативни и не са подкрепени с аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане в настоящото решение. Предвид изложеното, касационният съд намира, че не са налице основания за уважаване искането на осъдения А. Р. А. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. А. за възобновяване на производството по нохд №34/12г. по описа на РС-Гоце Делчев. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: