О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 152 София, 03,02,2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети  януари през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2447/5.VІ.2009 г. на Н. Я. М., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. А. от АК-Кюстендил, против въззивното определение на Кюстендилския ОС от 28.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 299/09 г., с което той е бил осъден да заплати сума в размер на 1000лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени от противната страна в пр-во по издаване на заповед за изпълнение и е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на РС-Кюстендил от 30 юни 2008 г. по ч. гр. д. № 918/08 г.: за осъждането му да заплати на Н. А. С. от София сума в размер на 25 000 лв. по издаденият на 31.V.2006 г. запис на заповед с падеж на датата 5 юни 2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 19.VІ.2008 г. и до окончателното й изплащане, както и 500 лв. разноски, представляващи платената при подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК държавна такса. Единственото оплакване на частния касатор М. е за недопустимост на атакуваното въззивно определение в неговата цялост, поради което той претендира обезсилването му. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор Н. Я. М. изтъква, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за дължимостта на разноски без обаче да зачете факта на обезсилване на първоначално издадената в полза на заявителя С. заповед за изпълнение, в който случай, поради прекратяване на заповедното пр-во, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, евентуално поискани разноски се присъждат в полза на ответника /длъжника/. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба Н. А. С. от София писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Д от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването в жалбата на М. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Кюстендилския ОС, частната касационна жалба на Н. Я. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: С частната касационна жалба на М. се атакува въззивно определение на Кюстендилския ОС в неговата цялост. Видно от изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е, че предмет на оплакването му за недопустимост на този съдебен акт е както частта му, отнасяща се до присъдените в негова тежест разноски в размер на 1 000 лв., но така също и потвърждаването на първоинстанционно разпореждане по чл. 417, т. 9 ГПК от дата 30.VІ.2008 г. по ч.гр.д. № 918/08 г., издадените в изпълнение на което заповед за изпълнение и изп. лист за сумата 25 000 /ведно с лихва и разноски в р-р на 500 лв. платена д.т./ са били междувременно вече надлежно обезсилени от първостепенния съд: това е станало с определението му от 13.І.2009 г., постановено по същото ч.гр. дело № 918/08 г. Налице е посочената в изложението на частния касатор предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, но също и за развитие на правото, е този за съотношението между производството по чл. 419 ГПК, от една страна, и това, което се развива при подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК – от друга, т.е. за точното прилагане на чл. 419, ал. 2 ГПК, а оттам в крайна сметка и досежно това коя от страните в заповедното производство следва да понесе отговорността за разноски /в частност за възнаграждението на един адвокат/, когато то приключва безрезултатно. Разгледана по същество частната касационна жалба на М. е основателна. В качеството му на длъжник по подаденото от С. заявление за издаване на заповед за изпълнение настоящият частен касатор, съобразявайки се с изискването на чл. 419, ал. 2 ГПК за едновременност на двете процесуални действия, е подал чрез първостепенния съд на датата 11.VІІІ.2008 г. както възражение по чл. 414 ГПК срещу неговата заповед за изпълнение № 175/30.VІ.2008 г., така също и частна жалба срещу разпореждането му - по чл. 417, т. 9 във вр. чл. 418 ГПК от същата дата, постановено по ч. гр. д. № 918/08 г. за издаване на тази заповед, както и на изп. лист въз основа на нея. Вместо по свой, служебен почин да проследи развитието на процедурата по чл. 415 ГПК обаче, въззивната инстанция, сезирана с частни жалби от страните в заповедното пр-во по чл. 417, т. 9 ГПК, които са били насочени срещу различни части от последното разпореждане, е игнорирала факта на редовно постъпилото възражение от М. с/у въпросната заповед. Това е имало за своя последица незачитане на постановеното междувременно определение на първостепенния съд от 13.І.2009 г. по чл. 415, ал. 2 ГПК - за обезсилването й, както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. При това /безрезултатно/ развитие на заповедното производство по чл. 417, т. 9 ГПК, не е съществувало вече нормативно основание за потвърждаването на разпореждането за издаване на обезсилените вече към този момент заповед за изпълнение и изп. лист.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Кюстендилския ОС от 28.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 299/09 г. ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО въззивното определение на Кюстендилския окръжен съд от 28.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 299/09 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2                                                     Продължение от диспозитива на определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 2 по описа за 2010 г.