Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 207_12_opr_chj_274(3@410gpc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 303 С., 23.04. 2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 207 /2012 г.: Производство по чл.274,ал.3т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] от 19.03. 2010 г. срещу определение от 10.02.2010 г., постановено по частно гр. д. № 961 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ а възз. с-в., с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 13.06.2008 г. по гр.д. № 13925 /2008 г. на СРС, 25 с-в., с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, т.к. в него не са посочени обстоятелствата, на които се основава вземането, заявителят не е посочил нито имота, за който се твърди, че е доставена топлинната енергия (в т.12 от заявлението), нито абонатния номер на партидата на длъжника и е неоснователен доводът, че посоченият адрес на длъжника (в т.5 от заявлението) следва да се приеме и за адрес, на който е ползвана топлоенергията, защото изискването за посочване на адрес на страната е отделно от излагането на обстоятелства, представляващи основания на вземането. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага основания за допускането му до касационно обжалване: по въпроса, уточнен от съда въз основа на изложението в жалбата и изложението по чл.280,ал.1 ГПК съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали непосочването в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК на имота, за който се твърди, че е доставена топлинната енергия, обосновава извод, че не са посочени обстоятелствата, на които се основава вземането, като част от въпроса за редовността на заявлението. Въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с разрешението в представеното от жалбоподателя определение № 139 /05.03.2009 г. по ч.т.д. № 41 /2009 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че когато в т.5 на заявлението е посочен само един имот - този на адреса на длъжника, посочено е, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, без да е посочен друг адрес на сградата и в т.12 не е посочен друг адрес, следва да се приеме, че претендираното вземане се отнася до имота, находящ се на единствения посочен в заявлението адрес. Противоречивото разрешение представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване Насрещната страна Г. П.Г. не изразява становище. Жалбата е допустима: подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт преди изменението на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК с ДВ бр. 100 / 21.12.2010 г. и обжалваемият интерес не е под 1,000 лева. По изведения въпрос настоящият състав намира за правилно разрешението в определение № 139 /05.03.2009 г. по ч.т.д. № 41 /2009 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, до което се достига при тълкуване на твърденията на заявителя поотделно и в съвкупност. По основателността на жалбата : При дадения отговор на изведения въпрос настоящият състав намира, че от посоченото в заявлението следва да се приеме, че се претендира заплащане на топлинната енергия в размер на 2,991.27 лева, ведно със законната лихва от 21.05.2008 г. и ведно с 804 лева лихва за периода от 02.05.2003 г. до 14.03.2008 г., за която се твърди, че е получена и потребена от длъжника Г. Петров Г. с ЕГН [ЕГН], в апартамент № 44 на адрес: [жк], [жилищен адрес] посочен в т.5 на заявлението, за който има изготвена изравнителна сметка от [фирма], от която е видно изравнението на абоната и което не е погасено. Следва да се приеме, че с това е посочено основанието за издаване на заповедта и искането отговаря на изискванията по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следва, че частната касационна жалба е основателна, а обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени и вместо това да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу посочения длъжник за посочените суми на посоченото основание. С оглед изхода от това производство е основателно и искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които не е представен списък за разноски и които съдът определя в размер на 109.90 лева разноски за държавни такси и 551.58 лева юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.7,ал.5 вр. ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване на определение от 10.02.2010 г., по частно гр. д. № 961 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ а възз. с-в. ОТМЕНЯ определение от 10.02.2010 г., постановено по частно гр. д. № 961 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „а” възз. с-в.. и потвърденото с него разпореждане от 13.06.2008 г. по гр.д. № 13925 /2008 г. на СРС, 25 с-в. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 25 състав за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] срещу Г. П. Г. с ЕГН [ЕГН], от С., [жк], [жилищен адрес] за потребена за периода от 02.05.2003 г. до 14.03.2008 г. в апартамент № 44 на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] топлинната енергия в размер на 2,991.27 лева, ведно със законната лихва от 21.05.2008 г. и ведно с 804 лева изтекла лихва върху 2,991.27 лева за периода от 02.05.2003 г. до 14.03.2008 г. съгласно изготвена изравнителна сметка от [фирма], както и за сумите 109.90 лева разноски за държавни такси и 551.58 лева юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2