4 решение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 549 от 2015 г. Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр.София, 08.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Т.Г. гр.д. № 549 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на Професионалната гимназия по механотехника в [населено място] и Областния управител на Сливенска област като пълномощник на МРРБ срещу решение № 241 от 08.10.2014 г. по в.гр.д.№ 494 от 2014 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 671 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 5111 от 2013 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу Професионалната гимназия по механотехника в [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде на ищеца следните имоти: две помещения с обща площ от 115 кв.м., с бивши проектни номера 67338.604.55.15.1 и 67338.604.55.15.2, находящи се в източната част на сграда с идентификатор 67338.604.55.15, построена в поземлен имот с идентификатор 67338.604.55 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Касаторите твърдят, че това решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и немотивирано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 29.12.2014 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбите. С определение № 243 от 19.04.2016 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност правото на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество. Отговорът на този въпрос е свързан с отговора на въпросите: дали държавните училища са процесуални субституенти на държавата по предявен от тях или срещу тях иск за собственост на предоставени им за ползване по реда на чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета имоти и като такива могат ли да предявяват правата на държавата и да правят от нейно име възражение за придобиване на имот по давност. По тези въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. приема следното: Съгласно чл.10, ал.5 и ал.9 от Закона за народната просвета от 1991 г. и чл.19, ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение от 1999 г., държавните училища, включително и държавните професионални гимназии са самостоятелни юридически лица. На същите държавата предоставя за ползване и управление имоти- публична държавна собственост, които са необходими за осъществяване на учебната им дейност /чл.10, ал.2, изр.последно от Закона за народната просвета/. Съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост, ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено управлението на държавни имоти, имат право да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С предоставянето на държавния имот за управление, публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. В този смисъл е задължителната практика на ВКС /например решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр.д.№ 833 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Като процесуални субституенти на държавата, ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които е предоставено управлението на държавни имоти, могат да бранят правото на собственост на държавата както чрез предявяване на иск за собственост, така и чрез всякакви възражения по предявен срещу тях иск за тези имоти, включително и възражение за придобиване на спорния имот по давност. С оглед този отговор на поставените правни въпроси, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното въззивно решение, в което е прието, че ответната професионална гимназия не може да прави възражение за придобиване на процесните помещения по давност от името на държавата. След отмяна на решението, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Направеното от ответната професионална гимназия възражение за придобиването по давност на спорните помещения от държавата е основателно и доказано. От показанията на свидетелите К. И. и И. К. безспорно се установява, че процесните две помещения в сградата, в която помещения притежава и ищцовото дружество, са били ползвани от ответната гимназия и от нейния праводател С. по автотранспорт за учебни кабинети непрекъснато от 1980 г. /когато тези помещения, макар и да не са били включени в описаните в заповед № 100-010-256 от 28.04.1980 г. помещения, фактически са били предоставени от държавата на праводателя на ответната гимназия- С. по автотранспорт- за ползването им за учебни цели/ до настоящия момент. Помещенията са с отделен вход и нямат функционална връзка с останалите помещения в сградата, находяща се в поземлен имот- собственост на ищцовото дружество. Понастоящем те представляват три учебни кабинета и коридор между тях с обща площ от 115 кв.м. Училището е упражнявало фактическа власт върху тези помещения със съзнанието, че това са държавни имоти, предоставени на училището за осъществяване на учебната му дейност по силата на заповедта от 28.04.1980 г. Тази фактическа власт е упражнявана от гимназията явно, непрекъснато и необезпокоявано от ищцовото дружество в продължение на повече от 10 години: ищцовото дружество е придобило сградата, в която се намират процесните помещения, по силата на акта за преобразуване на държавното предприятие в Е. през 1991 г. /в този смисъл са представените по делото заповед № РД № 116-33 от 24.06.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите, заповед за преобразуване № РД-119-16 от 09.08.1991 г. на същия министър и решение за регистрация на [фирма] № 3088 по т.д.№ 2042 от 1991 г. на Сливенския окръжен съд/, а исковата молба по настоящото дело е предявена много повече от 10 години след 1991 г.- на 18.12.2013 г. Тоест, налице са предпоставките на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността за придобиване на имота по давност от държавата. Предвид на това към настоящия момент ищцовото дружество не е собственик на процесните помещения, поради което предявеният от него иск за собственост следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответната гимназия направените от нея разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 2230 лв., представляващи 1 100 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, 1 100 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС и 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 241 от 08.10.2014 г. по в.гр.д.№ 494 от 2014 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Професионалната гимназия по механотехника в [населено място], ул.С. С.“ № 9 иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде на ищеца следните имоти: две помещения с обща площ от 115 кв.м. с бивши проектни номера 67338.604.55.15.1 и 67338.604.55.15.2, находящи се на първия етаж в източната част на сграда с идентификатор 67338.604.55.15, построена в поземлен имот с идентификатор 67338.604.55 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, бивш парцел V-8451 в кв.32 по ПУП на [населено място], одобрен със заповед № РД-15-15-22 от 05.08.1991 г., защриховани с червен цвят на скица към заключението на в.л.Руска Х., находяща се на лист 149 от гр.д.№ 5111 от 2013 г. на Сливенския районен съд и представляваща неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА [фирма] с горепосочения адрес да заплати на Професионалната гимназия по механотехника в [населено място] на основание чл.78 ГПК сумата 2230 лв. /две хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.