Р Е Ш Е Н И Е № 192 град София, 21 ноември 2018год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 620 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. К. Л. от АК - Силистра – служебен защитник на подсъдимия А. Ф. Ю., срещу решение № 88 от 18.05.2018 г. по внохд № 124/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитата, съдилищата неправилно са отчели като отегчаващи отговорността обстоятелства миналите осъждания на подсъдимия, тъй като, същите са квалифициращо обстоятелство на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 3 от НК. Налице e превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изразяващо се в доброто процесуалното поведение на подсъдимия А. Ю., в частност, направеното самопризнание в най – ранния етап от наказателното производство, проявеното дълбоко разкаяние за извършеното и осъществените „…по – леки проявни форми…“ на блудствени действия. Защитата съзира и наличието на изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно проявеното от подсъдимия пълно съдействие по разследване на делото, довело до приключването му в разумен срок /3 месеца/. Иска се намаляване на размера на наказанието, като същото, след извършване на редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде определено на 6 /шест/ години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи. Частният обвинител и граждански ищец Д. А. Ф., редовно призован не се явява. Особеният представител адв. Б. Р. от АК-Силистра изразява становище, че жалбата на касатора е неоснователна и следва да се остави без- уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваният съдебен акт като справедлив и законосъобразен да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 2 от 31.01.2018 г. по нохд № 350/2017 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, подсъдимият А. Ф. Ю. е признат за виновен в това, че на 17/18.05.2017г., в жилището си в [населено място], /област/, [улица], чрез използване на положение на зависимост и надзор спрямо ненавършилата 14 – годишна възраст дъщеря – Д. А. Ф., е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, изразяващи се в прегръщане, целуване и опипване по седалищните части, стискане между краката и проникване с пръст във влагалището, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът е редуцирал на 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“. На основание чл. 27, ал. 2 от НК съдът е присъединил изцяло наказанието по горепосочената присъда към неизтърпяната част в размер на 2 /два/ месеца и 10 /десет/ дни от наложеното общо наказание по Определение по чнд № 14903/2016г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.11.2016г., за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец – Д. А. Ф. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деликта до окончателното изплащане на сумата. С присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. С решение №88/18.05.2018г. по внохд № 124/2018г. по описа на Апелативен съд - Варна, първоинстанционната присъда е изменена в частта, в която за извършено престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК на подсъдимия А. Ю. е наложено наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, като същото е намалено на 15 години лишаване от свобода и с оглед проведената процедура по глава двадесет и седма от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК определеното наказание е намалено с една трета до окончателния размер от десет години лишаване от свобода.. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Основното оплакване от страна на подсъдимия и неговия защитник е за недооценяване от страна на контролираните инстанции на направеното от подсъдимия самопризнание, който довод не намира опора от съдържанието на обжалвания съдебен акт. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Законосъобразно инстанционните съдилища не са приложили разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, понеже установените обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия Ю., не могат да бъдат преценени като многобройни смекчаващи обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо такова, поради което е немислим извод за по-ниска степен на деянието и на дееца от обичайната за този вид престъпни деяния. Напротив, както първоинстанционният, така и въззивният съд са се съобразили със задължителните указания, залегнали в т. 7 на ТР № 1/2009год. на ОСНК при индивидуализиране на наказанието и са отчели за смекчаващо обстоятелство направеното още в хода на досъдебното производство пред разследващия орган самопризнание от подсъдимия /вж.л.6-7 от обжалваното решение/. Въззивната инстанция е придала допълнителна тежест на това смекчаващо обстоятелство, което я е мотивирало да намали размера на първоначално определеното на подсъдимия наказание. От друга страна, данните по делото подкрепят извода за висока степен на обществена опасност на дееца. Подсъдимият Ю. има обременено съдебно минало с осъждания, които надхвърлят минимума за квалификацията на деянието като „опасен рецидив”. Наложените наказания „лишаване от свобода”, които той е търпял ефективно, не са предизвикали необходимите положителни промени в съзнанието му, което е видно и от факта, че инкриминираеното деяние той е извършил по време, когато е ползвал отпуск при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Поради това, твърденията в касационната жалба за явна несправедливост при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление са лишени от основание. Според настоящия съдебен състав, определеното от въззивния съд по размер наказание ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на дееца и ще му даде възможност да преосмисли поведението си и да го насочи към зачитане правата на личността. При касационната проверка се установи известно несъответствие в мотивите на въззивното решение, свързано със съображенията за явна несправедливост и направения извод, че първоначално определеният размер на наказанието следва да бъде намален на десет години/л.8, абз. 2/, а след това, че следва да бъде намален на осем години/л.8, абз. последен/. Тази непоследователност не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.т. 1 и 2 от НПК за отменяване на обжалвания съдебен акт, защото в диспозитива му ясно и разбираемо е очертано виждането на решаващия съд относно наказанието и неговия размер, които подсъдимият следва да изтърпи. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 18.05.2018 г., постановено по внохд № 124/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПО Н.Д. № 620/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ Не споделям изводите на мнозинството от касационния състав за липсата на основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК, за което съдът е длъжен да следи служебно и при констатирането му е длъжен да изпълни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Варна, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: На л. 8, абз. 2 от обжалваното решение съдът е изложил съображения, че са налице основанията за изменяване на обжалваната пред него присъда, като се намали определеното на подсъдимия наказание от осемнадесет на петнадесет години лишаване от свобода, което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се редуцира на десет години лишаване от свобода. Малко по-надолу, на същия лист /абз.последен/, съдът отново се е занимал с въпроса за наказанието на Ю. и е приел, че „..следва да се измени обжалваната присъда, като намали размера на наложеното наказание на осем години „лишаване от свобода”, а в останалата й част я потвърди като законосъобразна”. От диспозитива на решението, обаче, е видно, че съдът е изменил присъдата и е определил на подсъдимия наказание от петнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал на десет години лишаване от свобода. В този си вид, съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била волята на съда относно размера на наказанието. В аналогични случаи, Върховният касационен съд е имал повода да се произнесе, че съдебното решение е единство от диспозитив и мотиви, поради което съдът трябва да бъде последователен в своите изводи и диспозитивът трябва да произтича логично от съобразителната част на решението, като несъответствия не се допускат. Констатираното противоречие в самите мотиви и между тях и диспозитива на въззивното решение представлява процесуално нарушение от категорията на съществените и може да се приравни с липсата на мотиви. Нарушението е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Ю., поради неясната воля на съдебния състав относно размера на определеното наказание и на следващо място - ще доведе до затруднения при тълкуване на действителната воля на съда при изпълнение на наказанието по присъдата. Ето защо, според мен, изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, където констатираното съществено процесуално нарушение е допуснато и където следва да бъде отстранено. Председател на съдебния състав: /Красимир Харалампиев/