5 Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 07.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2436 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на осъдената Т. В. Т. чрез адвокат П.Ч. за възобновяване на наказателно дело №1322 / 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. В искането и представената от осъдената писмена защита се изтъква, че първоинстанционната присъда и решението на втората инстанция, с което тя е потвърдена, са постановени в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че въззивната инстанция е провела процедура с ограничаване правото на лична защита на подсъдимата. Правната квалификация на инкриминирана дейност се оспорва с аргументи за липса на умисъл за измама, тъй като Т. извършвала правнорегламентирана от държавата дейност по правене и разваляне на магии и ясновидство и се радвала на голяма популярност. Явната несправедливост на определената санкция защитата на осъдената съзира в нарушаване на принципа на индивидуализация на наказанието и подценяване на смекчаващи отговорността на осъдената обстоятелства като лошо здраве, напреднала възраст и отсъствие на други осъждания. В заключение се отправя искане за възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се заявяват претенции за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК и отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдената и защитата й поддържат искането по изложените съображения. Повереникът на гражданската ищца и частен обвинител Т. К. възразява срещу основателността на искането с доводи за категорично установена субективна съставомерност по чл. 209 от НК на деянието, извършено от подсъдимата, и законосъобразно протекло въззивно производство. Прокурорът пледира в подкрепа на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното дело , установи: Районният съд в гр. Плевен с присъда № 600 от 11.10.2010 г. признал подсъдимата Т. В. Т. за виновна в това, че през периода 18.11.2005 г. – 31.01.2009 г. включително, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Х. Г. Ч. , П. Г. Г., Н. Г. Г. и Т. Д. К., че ще ги излекува от здравословни проблеми посредством извършване на платени процедури и с това им причинила имотна вреда съответно / по реда на изброяването/ в размер на 5 440 лева, 500 лева , 14 000 лева и 60 000 лева или общо в размер на 79 940 лева – особено големи размери, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.211, ал.1 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Съдът приспаднал от този срок времето, през което подсъдимата търпяла ограниченията на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест . Със същата присъда подсъдимата Т. Т. била осъдена да заплати на Т. К. сумата 60 000 лева обезщетение за понесените от престъплението имуществени вреди, на П. Г. Г. – сумата 700 лева обезщетение за понесените имуществени вреди и 500 лева за понесените неимуществени вреди, на Н. Г. Г. 14 000 лева обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лева за неимуществени вреди и на Х. Г. Ч. – 5440 лева обезщетение за имуществени вреди. Съдът поставил в тежест на подсъдимата и дължимите лихви, такси и разноски по делото. Окръжният съд в гр. Плевен с решение № 277 от 08.07.2011 г. по внохд №1220/ 2010 г. изменил частично първоинстанционната присъда, отстранявайки допуснатите от районния съд нарушения при определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и при уважаване на гражданските искове за неимуществени вреди и над размера , посочен в обвинителния акт, както и относно веществените доказателства. В останалата част присъдата била потвърдена. След влизането й в сила тя не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е насочено срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. То е процесуалнодопустимо , но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал посочените от осъдената и защитата й процесуални нарушения, ограничили правото й на защита.Те се свеждат до твърдението ,че въззивният съд неправилно е разгледал делото без личното участие на подсъдимата , която внезапно заболяла и поради това не успяла да даде обяснения и да упражни правото си на последна дума. От досието на делото става видно , че въззивната инстанция е сезирана от подсъдимата . След насрочването на делото съдебните заседания са отлагани два пъти поради отсъствието на адвоката й. На третото съдебно заседание той се явил без подсъдимата , която , според представените по-късно документи, постъпила предния ден в болница по повод хронични заболявания и делото било отложено. Подсъдимата не присъствала и за следващото съдебно заседание, насрочено след два месеца , като отново съобщила , че е постъпила по спешност в болница и отправила искане за отлагане , което било уважено.. Тя не се явила и за поредното, пето съдебно заседание, въпреки редовното призоваване. Съдът докладвал записка от сътрудник на ОЗ ”Охрана”, в която съобщавал , че подсъдимата не е намерена в дома й и по данни на съседите постъпила в болница поради високо кръвно налягане . Адвокатът й възразил срещу разглеждането на делото в нейно отсъствие, но не представил никакви медицински документи .Съдът дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване в законния срок , но след представяне на документация за заболяване на подсъдимата отменил определението си, с което обявил делото за решено, и отново насрочил съдебно заседание за 28.06.2011 г. На тази дата се явил само адвокатът на подсъдимата , който поискал отлагане на делото, като се позовал отново на устна информация за влошеното здравословно състояние на Т. . Съдът приел, че няма доказателства за уважителна причина, препятстваща личното участие на подсъдимата, и отчитайки присъствието на защитника дал ход на делото и го разгледал по същество. От приложената по-късно медицинска документация се установява , че в деня преди съдебното заседание Т. Т. била приета в ЦИНМП „Пирогов” и два часа по-късно се намирала в „ явно съзнание, контактна, адекватна, без неврологичен дефицит”. След два дни Т. била изписана. За период от около седем месеца съдебните заседания задължително съвпадали с кратки хоспитализации на подсъдимата в различни здравни заведения и съдът откликвал на изразеното от защитника й желание за лично явяване,отлагайки многократно делото.В досието му няма данни / както и отразени твърдения/ ,че Т. Т. страда от тежко заболяване, пречещо за провеждане на производството и налагащо спиране на наказателното дело на основание чл.25, т.1 от НК. Въззивният съд предоставил на подсъдимата достатъчно време да организира защитата си съобразно своя здравословен статус. Очевидно на 28.06.2011 г . тя е предпочела грижата за здравето си пред личното явяване в съда , където била представлявана от упълномощения адвокат. В отговор на оплакването е важно да се отбележи, че Т. Т. участвала лично / и чрез упълномощения адвокат/ в първоинстанционното производство, активно се ангажирала в разпита на свидетелите и събирането на писмени доказателства , на 12.07.2010 г. дала подробни обяснения и изразила финалното си отношение към обвинението в обстоятелствена последна дума . Въззивният съд, макар да има процесуалните правомощия на съд по фактите , не е събирал нови доказателства.На практика в искането за възобновяване осъдената изтъква пропускането на процесуални възможности , които веднъж вече са й били предоставени , без да доказва връзката им с разширяване / или изменение / на доказателствената съвкупност пред втората инстанция. Участието на упълномощения от нея адвокат в съдебното производство позволява да се приеме , че в конкретния случай, с оглед характера и начина на протичане на въззивната процедура / по жалба на подсъдимата без възможност за увеличаване на наказанието и без събиране на нови доказателства/ , че интересите на Т. са били реално представени и защитени. Въпреки отказа на упълномощения защитник изрично да заяви дали поддържа жалбата, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.324 от НПК, е разгледал изложените в нея оплаквания в рамките на старателно извършената служебна проверка в пределите на чл. 314 от НПК.Ето защо този съдебен състав намира , че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.2 и ал.3 от НПК. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради липса на умисъл за измама. Възраженията на осъдената в тази насока са базирани на твърдението, че тя имала субективна увереност за притежаване на гадателски, ясновидски и лечителски способности , което според защитата й се потвърждавало от нейната регистрация в Община - Плевен като гадател и ясновидец и голямата й популярност. Двете предходни инстанции установили по безспорен начин , че пострадалите – свидетелите К. , Ч., П. и Н. Г. заплатили описаните в присъдата суми за да бъдат лекувани от Т. , а не за предсказания и заклинания.Ето защо смесването на ясновидската й практика с обещанията за изцеление е некоректно и не почива на установените по делото факти. Опитът на защитата на обоснове наличие на представи за лечителски възможности в съзнанието на Т. законосъобразно е отхвърлен от предходните инстанции.В мотивите си те изброяват множество данни , които обективират умисъл за измама с цел имотна облага. Т. предложила на пострадалите помощ за решаване на сложни здравословни проблеми, свързани с продължителни скъпоструващи „процедури” , като изрично се противопоставила на специализирана медицинска консултация в този период.Тя изработила и ценоразпис, включващ „гарантирано лечение” и „изцеление” и активно използвала рекламни тактики за възбуждане и поддържане на заблуждение в пострадалите за ефективност от „процедурите”. Ясно изведен е и водещият комерсиален мотив на дейността на подсъдимата , която при срещите си с пострадалите се информирала за платежните им възможности и задължително акцентирала върху плащането на услугите. .Особено показателен е фактът , че за да не се лиши от вече осигурените доходи от св.К. , осъдената започнала да я лекува „дистанционно”. В същото време досието на делото изобилства от материали, които показват , че по отношение на собственото си здраве Т. имала съвършено различен подход – тя използвала всички възможности на съвременната медицина, изисквала лекарски прегледи и провеждала медикаментозно лечение. Очевидно притежавала необходимия социален опит и ментален капацитет, за да не свързва лечението на сериозни болести с палене на свещи и „дистанционни” въздействия., но умело се възползвала от страха, невежеството и безпомощността на пострадалите, за да им причини сериозни имотни вреди. Квалификацията по чл.211, ал.1 вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК е адекватна на установената фактическа обстановка и не предпоставя ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела. На последно място настоящият състав отхвърля аргументите на осъдената за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Неговият размер е близък до легалния минимум от три години и отразява правилно високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Посочените от защитата на осъдената смекчаващи отговорността обстоятелства – лошо здраве, напреднала възраст / 62 години/ и отсъствие на осъждания и данни за криминално поведение към инкриминирания период са оценени наред с отегчаващите – продължителност на упражняваната престъпна дейност, размер на причинените вреди, надхвърлящ значително необходимия за квалификацията на деянието, брой на жертвите, тежка укоримост на подбудите. При индивидуализацията на наказанието предходният съдебен състав правилно отказал да приложи чл. 55, ал.1 от НК , тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото , предвидено от закона наказание, несъразмерно тежко. Следва да бъдат споделени и разсъжденията на въззивния съд , с които е отклонено искането за приложение на чл. 66 , ал.1 от НК. В тази връзка правилно е изтъкнато, че освен формалната неприложимост на условното осъждане предвид размера на санкцията , отлагането на изтърпяването на наказанието не би допринесло за постигане целите на наказанието на плоскостта на личната и генералната превенция и преди всичко за поправянето на осъдената. В подкрепа на този извод са данните за високата степен на организираност на извършените измамливи действия и за безскрупулното отношение към членовете на общността, попаднали в беда, от страна на подсъдимата , което обуславя необходимостта от нейната временна изолация . Водим от горното и след като не установи наличието на предпоставки за възобновяване на наказателното производство Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. В. Т. чрез адвокат П.Ч. за възобновяване на наказателно дело №1322 / 2010 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.