РЕШЕНИЕ № 446 гр. София, 28.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Даниела Машева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 797/2023 година Производството по делото пред ВКС е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подс. Г. К. Й. – адв. С. И. и по касационна жалба на частния обвинител Т. М. С. срещу решение № 133 от 17.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 128/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, втори наказателен състав. С касационната жалба, подадена от адв. С. И., защитник на подс. Г. Й. и допълнението към нея, депозирано от подс. Г. Й., чрез адв. М. Д., негов защитник, са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи, че АС – Пловдив не е разгледал обстойно доводите на защитата за отмяна на първоинстанционната присада, а ги е коментирал тенденциозно и не е отговорил на твърдението на защитата, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при липса на мотиви. Не е съобразено също, че на стр. 7 от мотивите на първата инстанция е описана фактическа обстановка по друго дело. Налице е превратно тълкуване на доказателствените материали. Развиват се и доводи за това, че версията на св. М. не е била проверена, както и че въззивният съд не е отдал значение на заключението на АТЕ относно видимостта на моториста при скорост от 40 км/ч., а също и, че микробуса има вградени така наречените „котешки очи” в стоповете на автомобила. Прави се оплакване, че не е разкрита обективната истина, защото по делото е останало неизяснено бил ли е с включени светлини микробуса, бил ли е мотора с включени светлини на фаровете, къде е бил разположен на пътното платно микробуса на подсъдимия и при каква скорост на движение на моториста биха могли да бъдат получени нараняванията, които той е получил. Твърди се, че е налице и явно противоречие в експертизата. Сочи се, че са пренебрегнати от инстанционните съдилища множеството противоречия в обвинителния акт. В заключение се подчертава, че АС – Пловдив е постановил решението в нарушени на чл. 13 и чл. 107 НПК. По отношение на неправилното приложение на материалния закон се изтъква, че с оглед на събраните по делото доказателствени източници е следвало подсъдимият да бъде оправдан, тъй като липсват категорични доказателства за виновното му поведение за допуснати нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Сочи се, че АС – Пловдив е постановил съдебния акт въз основа на натиск от медиите и въз основа на кредитирането на показанията на двама свидетели, като са игнорирани показанията на други свидетели очевидци. В допълнението към касационната жалба се развиват и доводи, че от материалите по делото се установява, че подс. Г. Й. пръв е позвънил на тел. 112, за да съобщи за произшествието, а това негово действие попада в обхвата на чл. 343а НК, тъй като обективно е насочено към спасяване живота на пострадалия. Сочи се, че в случая деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. „в” в какъвто смисъл има и изобилна съдебна практика на ВКС. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се излагат аргументи, свързани с констатираните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. Г. Й., за отмяна на решението и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, нарушили правото на защита на подсъдимия, за изменение на атакуваното решение, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, наказанието се намали и се приложи института на условното осъждане. С касационната жалба от частния обвинител Т. С. и допълнението към нея е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Развиват се доводи за явната несправедливост на наложените наказания и се посочва, че същите са твърде занижени и не отговарят на тежестта на извършеното. Изтъква се, че подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение, има наложени множество административни наказания за най-разнообразни нарушения на правилата за движение по пътищата. Прави се искане за завишаване на наказанията наложени на подс. Г. Й., като му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за максимален срок. По делото е постъпил и отговор по касационната жалба на адв. С. И. от адв. А. Г., повереник на частните обвинители. В отговора се изтъкава, че не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Сочи се, че в мотивите на въззивната инстанция са изложени подробни, ясни, конкретни и адекватни на доказателствата аргументи, както и, че наложеното наказание е справедливо. Моли касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуването решение на АС – Пловдив да бъде оставено в сила. Моли също така с решението подс. Г. Й. да бъде осъден да заплати на частните обвинители разноски по делото по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, които се дължат в производствата пред трите съдебни инстанции и, по които първите две инстанции не са се произнесли. Извън законовите срокове е постъпило становище – молба от частния обвинител И. М., което е без процесуална стойност. От частния обвинител И. М. не е депозирана касационна жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция частният обвинител Т. С. поддържа подадената от нея касационна жалба и моли да бъдат съобразени всички аргументи изложени в жалбата. Оспорва жалбата на подсъдимия и моли да бъде оставена без уважение. Защитникът на подс. Г. Й., адв. И. поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Сочи, че при разглеждането на делото от въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения. Защитникът на подсъдимия, адв. Д. поддържа казаното от адв. И. и заявява, че касационната жалба на частния обвинител Т. С. е неоснователна. В случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, моли престъплението да бъде преквалифицирано в по-леко, да се намали размера на наложеното наказание и да се приложи института на условното осъждане. Моли също наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да бъде за минимален срок. Подс. Г. Й. не се явява, редовно призован и не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата на подс. Г. Й. за неоснователна, тъй като не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения или пък явна несправедливост на наказанието, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че въззивният съд е анализирал събраните доказателства съобразно тяхното съдържание, не ги е тълкувал превратно и въз основа на тях е достигнал до действителната фактология по делото. В резултат на това правилно е приложен и материалния закон. Намира наложеното наказание от три години „лишаване от свобода” за съобразено със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и годно да изпълни целите на наказанието по чл. 36 НК. Счита за неадекватно приложението на института на условното осъждане. По отношение на жалбата на частния обвинител Т. С. намира, че тя е основателна досежно направеното искане за увеличаване размера на наложеното кумулативно наказание по чл. 37, т. 7 НК и предлага жалбата на частния обвинител да бъде уважена в тази част. Частният обвинител Г. М. заявява, че не е подал жалба, доволен е от решението на въззивния съд и иска да се потвърди. Частният обвинител И. М. заявява, че няма жалба, тъй като адвокатът й трябвало да я подаде. Счита, че наложеното наказание е занижено. В реплика адв. И. изтъква, че въззивният съд формално е изброил една част от доказателствата, като такива подкрепящи обвинението, а други неправилно е игнорирал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 37 от 16.12.2022 г., постановена по НОХД № 184/2022 г. на ОС – Хасково, първи състав подсъдимият Г. К. Й. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 30.08.2020 год. на третокласен път /път/ при километър /км/ в посока от [населено място], [община] към [населено място], при управление на МПС - лек автомобил марка /марка/', модел /модел/ с рег. № /рег. №/, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 94 ал. 1 ЗДвП: "За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно." и чл. 73 от ЗДвП: „На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство, трябва да бъде обозначено с включени габаритни светлини" и по непредпазливост причинил смъртта на А. Г. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б."в" вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл.54 ал.1 от НК е ОСЪДЕН на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 /три/ години. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание със срок от 5 /пет/ години. На осн. чл.343г от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. К. Й. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от 3 /три/ години. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия Г. К. Й. направените по делото разноски. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адв. С. И., защитник на подс. Г. Й. и по жалби на частните обвинители. С Решение № 133 от 17.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 128/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда е била изменена, като е отменена в частта, с която на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е било отложено за изпитателен срок от пет години и вместо това е постановено подс. Г. К. Й. да изтърпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наложеното му наказание три години „лишаване от свобода” при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 4 НК съдът е приспаднал от наложеното на подс. Г. К. Й. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а НПК, считано от 19.05.2023 г. до влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена в останалата част. Оплакванията в касационната жалба на адв. С. И., защитник на подс. Г. Й. и допълнението към нея са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на обективен и задълбочен анализ на множеството относими доказателства и доказателствени средства, както и на експертните заключения, инстанционните съдилища са изяснили с нужната прецизност фактологическите особености на казуса и въз основа на тях са достигнали и до верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка и въззивният съд не е достигнал до нови фактически констатации. При това положение, при един пълноценен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, от страна на първостепенния съд, формирал правилни правни заключения, то и въззината инстанция, която ги споделя не би могла да ги изопачи или да достигне до по-различни правни изводи относно съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в извършването на престъплението. Върховният касационен съд намира за неоснователни възраженията, залегнали в касационната жалба на защитника на подсъдимия и допълненото към нея. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Деятелността на подс. Г. Й. е изследвана обективно и пълноценно и от двете решаващи инстанции, които въз основа на събраните по делото доказателствени материали са достигнали до правилен правен извод, че обвинението по отношение на подсъдимия е несъмнено доказано. Следва да се отбележи, че оплакванията, които се правят пред касационната инстанция са били направени и пред въззивния съд. Внимателният прочит на мотивите към въззивния съдебен акт показва обаче, че АС – Пловдив е дал подробен и аргументиран отговор на всички възражения на защитата и не е подходил формално. Били са обсъдени обстойно показанията на свидетелите С. и М., като те се съпоставени с останалите доказателствени източници. Показанията на св. С. не могат априори да бъдат приети за необективни и недостоверни единствено поради факта, че тя е роднина на семейството на пострадалия. В показанията на тази свидетелка не се съзира тенденциозност, а и те не са в противоречие с останалите гласни доказателствени средства, а също и с протокола за оглед и заключението на АТЕ. Що се отнася до св. М., то няма нищо необикновено в това, че той не е бил на мястото на произшествието, защото този свидетел изобщо не е очевидец на катастрофата. Няма нищо необичайно и в това, че е споделил с трети лица за случая и за щастливата случайност, че самия той не е участник в пътно произшествие. От друга страна липсват каквито и било сведения за това, свидетелят да е в някакви близки отношения със семейството на пострадалия. Той е независим и безпристрастен свидетел, чиито показания с основание са били приети за обективни и достоверни. Не може и да се приеме, че показанията на свидетелите С. и М. се опровергават или пък са в противоречие с показанията на свидетелите Я. и Б., тъй като тези двама свидетели са се озовали на мястото на произшествието в един по-късен момент, когато аварийните светлини на микробуса са били включени. В подкрепа на изложеното е и констатирания времеви интервал, в който св. С. и св. Я. са позвънили на тел. 112. Обсъдени са и съпоставени с останалите гласни доказателствени източници показанията на свидетелите К. К., К. Й., К. Й. и К. А., роднини на подсъдимия и с основание е прието, че те са до голяма степен фрагментарни и декларативни и са насочени да подкрепят защитната теза на подс. Г. Й., че микробусът е бил с включени аварийни светлини. Така касационната инстанция намира, че не формално, а напълно подробно и задълбочено са обсъдени показанията на всички, разпитани по делото свидетели /стр. 10-13 от мотивите на въззивния съд/ и те не са тълкувани превратно, а според действителното им съдържание и информативност. Несъстоятелни са и оплакванията на защитата на подсъдимия, че въззивният съд не е отдал значение на заключението на АТЕ относно видимостта на моториста при скорост от 40 км/ч., а също и, че микробуса има вградени така наречените „котешки очи” в стоповете на автомобила, че не е разкрита обективната истина, защото по делото е останало неизяснено бил ли е с включени светлини микробуса, бил ли е мотора с включени светлини на фаровете, къде е бил разположен на пътното платно микробуса на подсъдимия и при каква скорост на движение на моториста биха могли да бъдат получени нараняванията, които той е получил и че е налице и явно противоречие в експертизата. На всички тези възражения въззивният съд е дал аргументиран и обстоен отговор /стр. 12-15 от мотивите на АС – Пловдив/. Изводите си за посочените обстоятелства въззивната инстанция е изградила въз основа както на гласните доказателствени източници, така и въз основа на обективните находки по делото, протокола за оглед, заключенията на приетите по делото експертизи и разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, които са последователни и взаимодопълващи се. Не се констатира и претендираното от подсъдимия и неговия защитник противоречие в заключението на АТЕ, тъй като експертите са разгледали едновременно евентуално възможното поведение на пострадалия моторист, както и поведението на водача на МПС – подсъдимия. Това е напълно естествен експертен подход при непредпазливите престъпления, особено при тези по транспорта, тъй като при тях често е налице хипотезата на независимо съпричиняване, когато поведението на няколко водачи на МПС е каузално по отношение на вредоносния резултат. От материалите по делото се установява, че претенциите на подсъдимия и неговия защитник, че пострадалият е бил в пияно състояние, също са неоснователни. Това възражение е било обсъдено подробно от въззивния съд /л. 15 от мотивите/. Що се отнася до оплакването, че в мотивите на първата инстанция е описана фактическа обстановка по друго дело, то също е несъществено. Очевидно е, че първоинстанционният съд в мотивите към присъдата механично е привнесъл абзац от друго дело, което се отнася до друг подсъдим и други нарушения при съкратено съдебно следствие. Тази непрецизност обаче е безспорно техническа грешка, тъй като не се отразява на цялостното изложение в мотивите на първостепенния съд, както от фактическа, така и от правна страна и формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не е опорочено. Изложени са от инстанционните съдилища пространни съображения относно обективната и субективната страна на състава на престъплението, участието на подсъдимия при извършването му и конкретните действия на подсъдимия след произшествието. Претендира се от защитата неправилно приложение на материалния закон поради това, че не е приложена разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „в” НК. Несъмнено е установено по делото, че подс. Г. Й. пръв е позвънил на телефон 112. Така деецът обективно и субективно е предприел действие пряко насочено към спасяване живота на пострадалия, който е бил жив. В конкретния случай обаче това еднократно действие на подсъдимия не отговаря на изискването да направи „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия”. Действието на подс. Г. Й. е само една стъпка, която категорично означава, че той е искал да помогне на пострадалия. В настоящия казус са налице своеобразни обстоятелства, които са позволявали да се предприемат и други мерки за спасяване на пострадалия младеж. Очевидно е било за подсъдимия, а и за всички присъствали на мястото на произшествието, че пострадалият е бил притиснат от мотора, както е било ясно, че линейка няма да пристигне скоро, тъй като всички линейки са ангажирани. При това положение подс. Г. Й. е могъл да предприеме и други пълноценни мерки, за да направи всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Дали деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия при автопроизшествие се преценява конкретно за всеки отделен случай, като се съобразяват неговите възможности, наличната обстановка и характера на извършените от него действия. За да се ползва от привилегирования състав причинителят на произшествието е длъжен да предприеме мерки за по-бързо транспортиране на пострадалия до болнично заведение, за спиране на кръвотечението и др. В този смисъл са Р 525-69-III; Р 400-89-III; Р 238-87-III; Р 39-82 ОСНК и др. Така при комплексната оценка на обстоятелствата в конкретния случай не може да се заключи, че подс. Г. Й. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Предприетото от подсъдимия действие да позвъни своевременно на тел. 112 следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Що се отнася до оплакването, че се наблюдават недостатъци в обвинителния акт, то Върховният касационен съд не констатира сериозни непълноти или противоречия, които да са попречели на подсъдимия да организира адекватно защитата си. Така, при един пълноценен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, от страна на първостепенния и въззивния съд, към тях не може да бъде отправен упрек, че не са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимия, въззивният съд е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Върховният касационен съд намира за неоснователна и жалбата на частния обвинител Т. С., в която е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Възражение за явна несправедливост на наложеното наказание се съдържа и в касационната жалба и допълнението към нея, депозирани от защитата на подсъдимия, поради което тези оплаквания ще бъдат обсъдени общо. При индивидуализацията на наказанията както първата инстанция, така и въззивният съд са отчели наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. Г. Й., като смекчаващите отговорността обстоятелство, не са били пренебрегнати, а обстоятелствата които отегчават отговорността на подсъдимия не са били преекспонирани, а напротив значението и тежестта на всяко едно от тях е оценено според законовите изисквания. Така инстанционните съдилища не са подценили обективната значимост на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Г. Й. и са изложили ясни съображения защо при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат определени наказанията. Поначало са отчетени значимите за индивидуализацията на наказанията факти. Въззивният съд обаче е пренебрегнал обстоятелството, че подсъдимият е пръв е позвънил на телефон 112, а това негово своевременно действие е насочено към спасяване живота на пострадалия. Второстепенният съд до известна степен е подценил и степента на съпричиняване от страна на пострадалия, която има важно значение. Независимо от това обаче касационната инстанция намира, че при определянето на наказанията е постигнат необходимият баланс между конкретно извършеното от пострадалия и това от подсъдимия и индивидуалния му принос за осъществяване на престъплението. Въззивната инстанция е изложила и аргументирани съображения, че в настоящия случай липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което с основание са заключили, че разпоредбата на чл. 55 НК не може да намери приложение. Що се отнася до приложението на института на условното осъждане, следва да се отбележи, че Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, без разбира се да се игнорира въздействието, което ще бъде оказано върху другите членове на обществото. Когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид както личните качества на дееца, така и конкретната обществена опасност на престъплението. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение. За личността на дееца следва да се съди и по характеристиките на изпълнение на престъпната деятелност, а в конкретния случай тя сочи на завишена степен на обществена опасност на дееца, като в тази насока правилно са отчетени многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е санкциониран многократно. Това го очертава като системен нарушител, безотговорен и опасен водач както за себе си, така и за околните. В принцип план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Нужно е да се отбележи, че поначало абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Такъв е бил и подходът на въззивния съд. В заключение Върховният касационен съд намира, че след като въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към нея не може да бъде отправен упрек, че не е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на защитата на подсъдимия, а напротив мотивите му са обстойни и съдържателни. Така обосновката на съдилищата не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установените факти, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства. Верни са и фактическите и правните изводи на въззивния съд. Към апелативната инстанция не може да бъде отправен упрек за липса на отговор на същностни възражения на страните или пък за накърнено право на защитата на подсъдимия. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационните жалби за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложените наказания. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка съдилищата са формирали вътрешното си убеждение, т. е. не са допуснати от съдилищата сочените нарушения на 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира за основателно искането на адв. А. Г. Г., повереник на частните обвинители Г. А. М., И. Д. М., Т. Г. М. и Т. М. С., за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. По делото са представени договори за правна помощ, с които частните обвинители са упълномощили адв. А. Г. да ги защитава и в тях е вписано, че възнаграждението е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от..ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатът или адвокат от Европейския съюз може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокат от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният касационен съд намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение на адв. А. Г. в размер на 1500 лв. за всеки един от частните обвинители, но единствено за представителството пред ВКС. Следователно подс. Г. Й. следва да бъде осъден да заплати общо 6000 лева. За другите две инстанции присъждането на адвокатско възнаграждение следва да се осъществи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 17.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 128/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. ОСЪЖДА подс. Г. К. Й. да заплати на адв. А. Г. Г. от АК - Хасково, повереник на частните обвинители Г. А. М., И. Д. М., Т. Г. М. и Т. М. С. сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.