О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68
гр. София,14.02.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2587 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД /н./, [населено място], срещу решение № 10452/05.07.2021 г., постановено по т.д. № 1997/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 238/31.01.2020 г. по т.д.н. № 2166/2019 г. на Софийски градски съд за обявяване неплатежоспособността на касатора и определяне на началната й дата – 31.12.2013 г.; откриване на производство по несъстоятелност по отношение на касатора; прекратяване на дейността на предприятието му; обявяването му в несъстоятелност; постановяване на възбрана и запор върху имуществото му, както и спиране на производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът „Холсим България“ АД оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказана легитимацията на молителя „Холсим България“ АД като кредитор на „Лайтинг Къмпани“ АД /н./, взимайки предвид представените доказателства за наличие на установени с влязло в сила съдебно решение негови вземания, произтичащи от валидни търговски сделки между страните, които са останали неплатени и към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Позовавайки се на основното и допълнителното заключения на съдебно - счетоводната експертиза, е счел за неоснователни доводите на „Лайтинг Къмпани“ АД /н./ за неправилно извършена от първоинстанционния съд преценка относно неговото финансово – икономическо положение, представляващо състояние на неплатежоспособност, настъпило в края на 2013 г. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал процесуалното бездействие на „Лайтинг Къмпани“ АД /н./, изразяващо се в непротивопоставяне на твърденията на молителя, неангажиране на доказателства в подкрепа на евентуални възражения, неоказване на нужното съдействие на вещото лице при изготвяне на заключението, невнасяне на определения депозит за изготвяне на поисканата допълнителна експертиза. Отбелязал е, че единствените данни относно съществуващи активи на дружеството са посочени в ГФО за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като същите сочат на отчетени активи, представляващи вземания и парични средства на каса, а само за 2015 г. допълнително като активи са включени дългосрочни инвестиции, незавършено производство, продукция и стоки и предоставени аванси. Приел е, че отчетът за 2015 г. не представлява годно доказателствено средство, тъй като не е обявен в Търговския регистър, поради липса на одиторска заверка, съгласно задължителните изисквания на Закона за счетоводството. По отношение на активите, посочени в останалите отчети, въззивният съд е отбелязал, че преценка за характера и събираемостта им обективно не може да бъде направена поради липса на съдействие от страна на „Лайтинг Къмпани“ АД /н./ за осигуряване на достъп на вещото лице до счетоводството му. За пълнота решаващият състав е посочил, че дори и всички вземания на дружеството към негови длъжници да са събираеми, не може да се промени крайният извод, че тези активи /заедно с отчетените парични средства, които в периода след 2013 г. и към 2019 г. може и да не са налични/ са недостатъчни за покриване на всичките задължения без опасност от увреждане на част от кредиторите. С оглед на тези съображения, апелативният съд е заключил, че от края на 2013 г. „Лайтинг Къмпани“ АД /н./ е изпаднал в неплатежоспособност, което налага откриване на производство по несъстоятелност спрямо него с посочената от първоинстанционния съд начална дата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния въпрос „При постановяване на своето решение съдът дължи ли комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника?“. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о.
Въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е предпоставен от оплакванията на касатора за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността поради необсъдена структура на ликвидността на активите, както и неизвършена съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения и реализируемостта на активите. Така поставен въпросът е обуславящ за изхода на делото, но по отношение на него не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 658/2012 г. на ВКС, II т.о., както и в служебно известните на настоящия състав решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 25/21.03.2014 г. по т.д. № 4356/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 220/07.02.2018 г. по т.д. № 758/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 348/19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018 г. на ВКС, II т.о. и други, съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. В решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/ текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране /материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства/. Липсва неликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/ текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. Когато краткотрайните активи се състоят от вземания, следва да се проследи тяхната събираемост, за да се направи извод дали същите представляват имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /решение № 25/21.03.2014 г. по т.д. № 4356/2013 г. на ВКС, II т.о./. Простото съотношение на активи и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на длъжника, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възникнал между страните спор относно компонентите на актива и пасива съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса – актив/ пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/ дългосрочни /решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 658/2012 г. на ВКС, II т.о./. Както в решение № 25/21.03.2014 г. по т.д. № 4356/2013 г. на ВКС, II т.о., така и в решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 658/2012 г. на ВКС, II т.о. е указано, че за реализиране на дължимата от съда проверка, следва да бъдат назначени допълнителни експертизи.
В случая, решаващият извод, че състоянието на неплатежоспособност е възникнало от края на 2013 г., въззивният съд, при позоваване на основното и допълнителното заключения на допуснатата съдебно – счетоводна, е обусловил с неустановеното подобряване на финансовото състояние на дружеството след този момент, поради увеличаване на неговата задлъжнялост и наличието на активи, недостатъчни за покриване на всичките задължения без опасност от увреждане на част от кредиторите; с невъзможността отчетът за 2015 г., в който са включени допълнителни активи, да бъде използван като годно доказателствено средство, поради необявяването му в Търговския регистър, както и с липсата на съдействие от дружеството за събирането на доказателства за извършване на актуален и обективен финансово – икономически анализ на предприятието му. С оглед на това, не може да се счете, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с цитираната постоянна практика на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10452/05.07.2021 г., постановено по т.д. № 1997/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.