Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр.София, 10.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цековав присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 629 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. НПК по искане на задочно осъдения М. Н. М. за възобновяване на делото. Осъденият се позовава на неучастието си в наказателното производство, което било протекло през периода от време докато се намирал в Полша и Германия. Твърди, че на 24.03.2015 г. се завърнал в страната, а за присъдата е узнал при задържането му на 26.03.2015 г. във връзка с нейното изпълнение. Направено е искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на първоинстанционния съд, когато е започнало задочното производство. В съдебно заседание осъденият и защитникът (адв. П.) поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият М. се е поставил сам в невъзможност да бъде призован и да участва лично. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 269 от 3.12.2013 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 1092/2012 г. подсъдимият М. Н. М. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода. Съдът е определил типа затворническо заведение и първоначалния режим, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 7 от 20.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 242/2013 г. на Бургаския апелативен съд присъдата е потвърдена, а с решение № 294 от 29.07.2014 г. на Върховния касационен съд въззивният съдебен акт е оставен в сила. Искането на задочно осъдения е процесуално допустимо, тъй като от данните се установява, че той е бил задържан на 26.03.2015 г. в гр.Б. Други данни да е узнал за осъдителната присъда по делото няма. Следователно искането за възобновяване от 7.04.2015 г. е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение – ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите се установява, че на осъдения М. Н. М. е било предявено обвинение за престъпление по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 НК с постановление от 12.06.2012 г. и досъдебното производство е приключило с негово участие и на упълномощения защитник. В рамките на образуваното съдебно производство пред Бургаския окръжен съд по внесения обвинителен акт, с разпореждане от 27.09.2012 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2012 г. Изпратената призовка на заявеното на досъдебното производство местоживеене в гр.Б., ведно с препис от обвинителния акт, не била връчена, с отбелязване на връчителя, че лицето е напуснало адреса. Призовката на официално регистрирания настоящ адрес също била върната в цялост. Подсъдимият не се явил в съдебното заседание, но два дни по-късно защитникът представил удостоверение, че се е намирал на стационарно лечение в специализирано психиатрично заведение. Въз основа на направеното искане от съда, на 12.11.2012 г. подсъдимият М. бил обявен за общодържавно издирване на територията на страната. С писмо от 18.05.2013 г. били изпратени сведения, че изтърпява наказание от една години лишаване от свобода съгласно решение на съд в Република Полша от 28.11.2012 г. до 28.11.2013 г., а с писмо от 20.09.2013 г., че същият е бил условно предсрочно освободен на 28.05.2013 г., заявил е адрес в Република Полша, на който обаче не пребивава. В съдебно заседание на 3.12.2013 г. Бургаският окръжен съд приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, поради което разгледал делото и се произнесъл с осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия и с участието на защитник. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения М. Н. М. за възобновяване на наказателното дело не могат да бъдат възприети. Осъденият е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Същият е напуснал пределите на страна без да уведоми компетентните органи за адрес, на който да бъде призоваван, пребивавал е на територията на Полша, където също е бил издирван и в крайна сметка е бил задържан. След условно предсрочното му освобождаване продължителен период от време отново се е намирал в неизвестност, преустановявайки всякакви контакти с органите на правосъдието в Република България. Съвкупната преценка на всички данни позволява заключението, че осъденият М. Н. М. се е укрил, което е направило невъзможно да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и по недвусмислен начин сам се е отказал да упражни правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. Следователно искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. Н. М. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 242/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: