Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 16 май 2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 257/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на адв.Р. Н., защитник на осъдения Д. И. за възобновяване на нохд № 607/2020г. по описа на Районен съд - Силистра. В заседанието пред касационната инстанция, адв.Р. Н., защитник на осъдения И. поддържа искането за възобновяване на производството по изложените в него съображения. Твърди, че по време на водения в Р.България наказателен процес срещу И., същият е изтърпявал наказание в /държава/, което обстоятелство е било установено от РП – Силистра. Въпреки това съдът е дал ход на разпоредително заседание в негово отсъствие, което е абсолютна предпоставка по чл.423, ал.5 от НПК за възобновяване на производството. Също така счита, че в контекста на ЕКЗПЧОС е било нарушено правото му на защита, тъй като И. не е могъл да се ползва от институтите на глава 27 и 29 от НПК. Твърди, че същият не се е укривал, не е получавал обвинителен акт и призовка за разглеждане на делото пред решаващата инстанция. Счита, че дори в неправомерно проведения задочен процес, не е доказана по безспорен начин вината на осъдения. Моли за постановяването на акт, с който да бъде възобновено наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че деянието е осъществено на 02.08.2020г. и И. е бил привлечен в качеството му на обвиняем на 04.08.2020г. лично и в присъствието на защитник, като му е била взета мярка за неотклонение “подписка”. Същият е напуснал адреса си, не е уведомил компетентните органи и се е укрил, демонстрирайки нежелание за лично участие в наказателното производство. Ето защо, счита, че осъденият не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на наказателното производство, тъй като не може да черпи права от неправомерното си поведение. Моли искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Д. И. заявява, че не се е укривал. Твърди, че не е бил уведомен за постановената в Р.България присъда. През 2020г. се е намирал в Н., където му е било наложено наказание. Моли за възобновяване на производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането на осъдения Д. И. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 от НПК е допустимо за разглеждане от касационния съд, но е неоснователно по същество. На 02.08.2020г. на основание чл.356, ал.2 и ал.3 от НПК е било образувано бързо производство № 1886 ЗМ 418/20г. по описа на РУ – гр. Силистра за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление от 04.08.2020г., Д. О. И. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.4, вр ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК. Обвинението му е предявено на 05.08.2020г. лично и в присъствието на упълномощения защитник - адв. Р. Н.. На 23.09.2020г. в Районен съд - Силистра е било образувано нохд №607/20г. по внесен обвинителен акт срещу Д. О. И. с обвинение за престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК. Процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК е била изпълнена. С разпореждане от 24.09.2020г., съдията-докладчик е насрочил провеждането на разпоредително заседание на 14.10.2020г., като е дал указания да се съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. Призовката за това заседание, ведно с копие от разпореждането е била връчена на 06.10.2020г. на О. И. Р./баща на подсъдимия/, който изрично е положил подпис, че поема задължението да предаде призовката и книжата на подсъдимия. Провеждането на разпоредителното заседание е било отложено, поради неявяването на защитника – адв.Н., а по отношение на подсъдимия, съдът е констатирал, че е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е посочил уважителни причини за това. За следващото заседание е било постановено принудително довеждане на подс.И., което не е било изпълнено, видно от писмо на н-к ОЗ”Охрана-Силистра”, тъй като подсъдимият не е установен на адреса по местоживеене и по данни на кмета на [населено място] от около два месеца/писмото е с дата 26.10.2020г./, той не пребивава на адреса. С определение съдът е изменил мярката му за неотклонение от “подписка” в “задържане под стража”, като го е обявил за местно и общодържавно издирване. В проведено разпоредително заседание на основание чл.269, ал.3 от НПК е бил даден ход в отсъствие на подсъдимия, който е бил нередовно призован и по отношение на когото са били събрани следните данни: призовката на известния по делото адрес е била върната с отбелязване, че лицето е в чужбина, като по данни на кмета на селото се намира в /държава/; от 28.03.2019г. той има регистрация в [населено място], /държава/, като последната известна месторабота е напуснал на 31.03.2020г; в /държава/ същият има криминални регистрации – 09.10.2020г. обвинен за нарушение по закона по линия на наркотиците, 07.01.2020г. - шофиране без СУМПС, неспиране при проверка; 20.12.2019г. - шофиране без валидно СУМПС и на 16.01.2020г. осъден от Окръжен съд – гр. Осло за управление на МПС в състояние на опиянение на 25 дни затвор и глоба в размер на 10 000 норвежки крони. Разглеждането на делото пред първата инстанция е продължило в отсъствие на подс.И. на основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК, като отсъствено на 19.03.2021г. е било постановена първоинстанционната присъда, която е влязла в сила на 14.04.2021г. На 23.02.2022г. осъденият е бил задържан на влизане в страна на ГКПП – /населено място/. Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423 от НПК. Д. И. е знаел за воденото срещу него наказателно производство – на досъдебното производство обвинението му е предявено лично. Районният съд - Силистра е изпълнил процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. И. е напуснал пределите на страната в нарушение на задълженията му, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице и от изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение “подписка”. С поведението си той е демонстрирал личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство. Данните по делото сочат, че същият по собствена воля е напуснал пределите на страната, факт, който не се оспорва както от него, така и от защитника му, като не се сочи и уважителна причина за това. Последвалите събития в /държава/, свързани с деятелност на И. и наложените му санкции, са без значение при преценка на предпоставките за възобновяване на производството по чл.423, ал.1 от НПК. Както беше посочено по-горе той е напуснал пределите на страната по собствено желание, след като вече е знаел за наказателното производство, което се води срещу него. Също така е необходимо да се посочи, че първоинстанционният съд не е нарушили стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, поради което искането за възобновяване на това основание следва да бъде оставено без уважение. В принципен аспект следва да се посочи, че различни са предпоставките за възобновяване на наказателното производство по чл.423 от НПК и тези по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Нормативната уредба на тези две процедури, в редакцията, която е действала от момента на образуване на наказателното производство до настоящия момент, не сочи на идентичност между задочното производство и разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. В случая конкретните твърдения в искането за допуснати от съда нарушения при преценка предпоставките по чл.269 от НПК, са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения, което е сред основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК и разглеждането им е от компетентност на съответния апелативен съд. Ето защо, делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Варна по компетентност за преценка с оглед разглеждането му на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Н., защитник на осъдения Д. И. за възобновяване на производството по нохд № 607/2020г. по описа на Районен съд – Силистра с правно основание чл.423 от НПК. Искането на адв.Н., защитник на осъдения Д. И., ведно с делото да се изпратят на Апелативен съд –Варна по компетентност за преценка с оглед разглеждането му по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: