Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 26.03.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1463/2018 година Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на „Валданко” ЕООД - гр. Костинброд, с която са предявени искове против „Габровски хляб” ООД за отмяна на основанията по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА на арбитражно решение от 28.05.2013 г., постановено от Арбитражен съд София по В. № 12021401/2012 г. В исковата молба се поддържа, че дружеството - ищец узнало за постановеното срещу него арбитражно решение от връчена на 10.04.2018 г. покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20189280400188 на ЧСИ М. С. с рег. № 928. След справка по изпълнителното дело ищецът - чрез упълномощен адвокат, се запознал със съдържанието на решението, в мотивите към което се съдържали констатации, че е получил копие от исковата молба, че не е възразил спорът да се разгледа и разреши от Арбитражен съд София в състав от един арбитър и че впоследствие се е съгласил с всички искания на ищеца. Като основание за възникване на спора в решението се сочел договор за поръчка от 15.04.2011 г., сключен с „Габровски хляб” ООД, който не бил известен на ищеца не фигурирал в неговите счетоводни и юридически регистри. Въпреки отбелязването в решението, че е връчено на „Валданко” ЕООД чрез пълномощник адв. К. А. и че е влязло в сила на 28.05.2013 г., до началото на 2018 г. насрещната страна не предприела действия за удовлетворяване на признатите с него права. За да поиска отмяна на арбитражното решение, ищецът твърди, че не е сключвал договор за поръчка от 15.04.2011 г. с „Габровски хляб” ООД и не е поемал посочените в съдържанието на арбитражното решение задължения по договора, които не са отразени счетоводно в търговските книги на дружеството; че вписаният в търговския регистър към 28.05.2013 г. управител на „Валданко” ЕООД - Д. С., не познава и не е упълномощавал адвокат К. А. да представлява дружеството, включително в производството по арбитражното дело, в хода на което е постановено арбитражното решение; че „Валданко” ЕООД не е надлежно уведомено за образуването на арбитражното производство, не му е връчен препис от исковата молба, не е уведомено за насроченото арбитражно заседание и за назначаването на арбитър и по независещи от него причини не е могло да вземе участие в арбитражното производство. Предвид твърдените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че са налице основанията по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, като заявява, че доколкото не е упълномощавал адв. К. А. да го представлява в производството пред арбитражния съд, връчването на препис от решението на адв. А. не е поставило началото на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и че срокът е започнал да тече от узнаване на решението на датата 10.04.2018 г. Претендира присъждане на направените в производството по чл.48 и сл. ЗМТА разноски. В исковата молба ищецът е посочил формално и чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, но не е въвел обстоятелства от кръга на предвидените в чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, поради което следва да се приеме, че съдът не е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА. Ответникът „Габровски хляб” ООД - гр. Габрово, оспорва исковете като недопустими и неоснователни с възражения, че те са предявени извън тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от датата на връчване на арбитражното решение на пълномощника на „Валданко” ЕООД адв. К. А., респ. че не са налице поддържаните в исковата молба основания за отмяна на решението. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доказателствата и на доводите на страните, приема следното : По допустимостта на исковете : Исковете са допустими. В приложение към исковата молба ищецът е представил незаверено копие от разписка, удостоверяваща получаване на препис от арбитражното решение по В. № 12021401 на Арбитражен съд София от адв. К. А. - пълномощник на „Валданко” ЕООД, на датата 28.05.2013 г. С исковата молба ищецът е оспорил валидното учредяване на представителна власт в полза на адв. К. А. и е навел твърдения, че същият не е упълномощаван от лицето, вписано в търговския регистър като управител на „Валданко” ЕООД - Д. С., към 28.05.2013 г. От своя страна ответникът „Габровски хляб” ООД е представил с допълнение към отговора на исковата молба копие от пълномощно (без дата), заверено за съответствие с оригинала от процесуалния представител на дружеството адв. К. К.. Според текста на пълномощното с него „Валданко” ЕООД, представлявано от управителя В. Р., е упълномощило адв. К. А. да го представлява пред Арбитражен съд София в производството по В. № 12021401/2012 г. и да сключи спогодба, с която да признае задълженията на дружеството към „Габровски хляб” ООД на стойност 398 500 лв., произтичащи от договор за поръчка от 15.04.2001 г. В първото съдебно заседание по делото пълномощникът на „Валданко” ЕООД е направил искане за задължаване на ответника да представи оригинала на пълномощното. По повод на искането процесуалният представител на ответника е заявил, че след като е извършил заверка за съответствие на копието с оригинала, би следвало да разполага с оригинала на пълномощното и е поискал да му бъде предоставена възможност да го представи по делото. До приключване на съдебното дирене оригиналът на пълномощното не е представен, поради което и по аргумент от чл.183 ГПК копието на пълномощното не следва да се цени като доказателство, установяващо валидно учредена представителна власт от „Валданко” ЕООД в полза на адв. К. А. за осъществяване на процесуално представителство в производството по В. № 12021401/2012 г. на Арбитражен съд - София. Поради липсата на представителна власт връчването на решението на адв. А. на 28.05.2013 г. не обвързва с правни последици „Валданко” ЕООД (в какъвто смисъл са и изводите в определение № 2606/13.08.2018 г. по ч. т. д. № 2977/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждане по ч. т. д. № 62/2018 г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение). По делото няма доказателства, установяващи връчване или узнаване на решението от „Валданко” ЕООД преди датата 10.04.2018 г., когато дружеството е получило покана за доброволно изпълнение на признатите с решението задължения. При тези обстоятелства следва да се приеме, че преклузивният тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече от узнаване на решението на 10.04.2018 г. и че същият е спазен с предявяване на исковете по чл.47, ал.1 ЗМТА на 23.04.2018 г. По основателността на исковете : С решението от 28.05.2013 г. по В. № 12021401/2012 г. на Арбитражен съд София е осъдено „Валданко” ЕООД да заплати на „Габровски хляб” ООД сумите 22 500 лв. - договорено възнаграждение за изпълнение на поръчка съгласно договор за поръчка от 15.04.2011 г., 10 000 лв. - разходи за складиране и теглене на зърно по същия договор, и 366 000 лв. - уговорена в договора неустойка за неизпълнение в размер на два пъти цената на поръчаното зърно. В мотивите към решението е посочено, че присъдените вземания са признати изцяло от „Валданко” ЕООД чрез пълномощника му по арбитражното дело адв. К. А., като поради постигната от страните спогодба относно начина на уреждане на задълженията, възпроизведена в диспозитива на решението, е оттеглено искането на ищеца за назначаване на експертиза за установяване на исковите претенции. Решението е постановено от едноличен арбитър, който е обосновал компетентността си с разпоредбата на чл.2, ал.1 от Правилник за дейността на Арбитражен съд София и с клаузата на чл.12 от договор за поръчка от 15.04.2011 г., с който е уговорено в случай на спор, свързан с изпълнението на договора, спорът да бъде отнесен за разрешаване до Арбитражен съд София. Мотивите към решението съдържат и констатации, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба, не е възразил срещу компетентността на арбитража и е представляван в арбитражното производство от пълномощника си адв. К. А.. За установяване на твърденията на ищеца, че не е упълномощавал адв. К. А. да го представлява по делото, че не е уведомяван за започването на арбитражното производство и че по независещи от него причини не е могъл да участва в производството, настоящият състав на ВКС е изискал от Арбитражен съд София оригинала на В. № 12021401/2012 г. С писмо от 07.11.2018 г. секретарят на Арбитражен съд София е уведомил съдебния състав, че арбитражното дело е унищожено поради изтичане на едногодишния срок за съхраняване на делото, считано от влизане на арбитражното решение в сила на 28.05.2013 г. С допълнение към отговора на исковата молба ответникът е представил заверено от процесуалния му представител копие от призовка до „Валданко” ЕООД, съдържаща уведомление за образуваното арбитражно производство и за възможността в 14-дневен срок дружеството за подаде отговор на исковата молба и да упражни присъщите на арбитражното производство други процесуални права. В призовката е вписана дата на връчване 02.03.2012 г., но тъй като не са отбелязани име и качество на получателя, от съдържанието й не може да се прави извод, че „Валданко” ЕООД е уведомено за започването на арбитражното производство и че е получило копие от исковата молба. Отделно от това поради неизпълнение на задължението на ответника да представи поискания от ищеца оригинал (за който следва да се предполага, че се намира в държане на дружеството, след като пълномощникът му е извършил заверка за съответствие на копието с оригинала) призовката не следва да се цени като доказателство, установяващо надлежно уведомяване на ответника за започнатото срещу него арбитражно производство. По съображенията, изложени по-горе във връзка със срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, следва да се приеме, че ответникът не е доказал твърденията си, че „Валданко” ЕООД е уведомено за началото на арбитражното производство и че е взело участие в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. К. А.. При така установените факти по делото настоящият състав на ВКС приема, че е осъществено поддържаното от ищеца основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА за отмяна на постановеното от Арбитражен съд София арбитражно решение от 28.05.2013 г. по В. № 12021401/2012 г. Съгласно чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, арбитражното решение подлежи на отмяна, ако страната, която иска отмяна, докаже, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. По делото е установено категорично, че като ответник в производството по В. № 12021401/2012 г. на Арбитражен съд София ищецът „Валданко” ЕООД не е уведомяван за започването на производството и за назначаването на арбитър. На дружеството не са връчвани преписи от исковата молба и приложенията към нея и същото не е призовавано за арбитражното заседание, в което е разгледано делото. Участието в делото на адв. К. А., който се е легитимирал като пълномощник на „Валданко” ЕООД, не ангажира дружеството с правни последици, тъй като в хода на производството по чл.48 ЗМТА не е доказано адв. А. да е упълномощен от законния представител на „Валданко” Е. с правото да представлява дружеството в арбитражното производство. Поради факта, че не е уведомено надлежно за назначаването на арбитъра и за започването на арбитражното производство, дружеството - ищец е било лишено от възможността да вземе участие в производството и да упражни конституционно гарантираното му право на защита срещу уважените с арбитражното решение осъдителни искове на „Габровски хляб” ООД. Лишаването от участие в арбитражното производство съставлява основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. В исковата молба ищецът е навел твърдения, че не е сключвал с ответника договор за поръчка от 15.04.2011 г., на който е основано арбитражното решение и в който е обективирано споразумението - чл.12 от договора, за отнасяне на споровете за неизпълнение на договора за разрешаване от Арбитражен съд - София. С отговора на исковата молба ответникът е представил заверено от процесуалния му представител копие от договор за поръчка с дата 15.04.2011 г., в текста на който е посочено, че при сключване на договора доверителят „Валданко” ЕООД е представляван от управителя В. Б. Р., а под текста, срещу „доверител”, е положен саморъчен подпис. Ищецът не е оспорил автентичността на договора, нито е поискал представяне на същия в оригинал, поради което следва да се приеме, че договорът е сключен от „Валданко” ЕООД. В клаузата на чл.12 от договора се съдържа споразумение на страните споровете за неговото неизпълнение да се разрешават от Арбитражен съд - София, а това опровергава твърдението на ищеца за постановяване на решението при липса на арбитражно споразумение и прави неоснователно искането за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА и в съответствие с разпоредбата на чл.49, ал.1, пр.2 ЗМТА следва да бъде върнато за ново разглеждане от Арбитражен съд София. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца отразените в списък по чл.80 ГПК разноски за производството по чл.47 и сл. ЗМТА в размер на 25 440 лв. (в т. ч. 15 940 лв. - държавна такса, и 9 500 лв. - адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 16.08.2018 г.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА арбитражно решение от 28.05.2013 г., постановено от Арбитражен съд София по В. № 12021401/2012 г. ВРЪЩА делото на Арбитражен съд София с адрес гр. София, ул. Н. Ц.” № 172, за ново разглеждане. ОСЪЖДА „Габровски хляб” ООД с ЕИК[ЕИК] - гр. Габрово, [улица], да заплати на „Валданко” ЕООД с ЕИК[ЕИК] - гр. Костинброд, [улица], сумата 25 440 лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин и четиридесет лв.) – разноски по чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :