Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60602

София 13.07.2021 год.




Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 131 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Добрич АД, представлявано от прокуриста Ж., подадена чрез процесуален представител адв.Томола-К. и касационна жалба от Р. П. Н., приподписана от адв.К., срещу въззивно решение №260001/ 13.08.2020г. по в.гр.д.№219/2020г. на Апелативен съд – Варна, в частите, с които след отмяна на № 351/16.12.2019 год по гр.д. № 41/2019 г. на Окръжен съд - Добрич и решение № 27/14.02.2020 г. по същото дело, са осъдени МБАЛ Добрич и Р. П. Н. солидарно да заплатят на А. Г. М. сумата 100000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Е. Я. Д. с ЕГН [ЕГН], починал на 16.01.2014 г. в резултат от лечение, несъобразено с добрите лекарски практики и стандарти, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.01.2014 г. до окончателното изплащане на главницата; са осъдени МБАЛ Добрич и Р. П. Н. солидарно да заплатят на Я. Г. Д. сумата 100000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Е. Я. Д., починал на 16.01.2014 г. в резултат от лечение, несъобразено с добрите лекарски практики и стандарти, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.01.2014 г. до окончателното изплащане на главницата; и по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, представлявано заедно от гл.изп.директор Г. и изп.директор Д., подадена от процесуален представител гл.юрисконсулт М., срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД в качеството му на правоприемник на „Виктория“АД по сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на хуманни лекари и медицински персонал“ – полица № 1314 080 13 0002 със срок на действие от 22.11.2013 г. до 21.11.2014 г., да заплати на МБАЛ Добрич АД сумата 200000 лв. – представляваща подлежащо на възстановяване обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на А. Г. М. и Я. Г. Д. при условие, че така присъдените суми бъдат изплатени от застрахования на увредените лица, ведно с начислените върху тях лихви, считано от 16.01.2014 г. до сбъдване на условието.
Касаторът МБАЛ Добрич АД счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата А. Г. М. и Я. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Ш., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Касаторът Р. П. Н. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата А. Г. М. и Я. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Ш., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Касаторът „Дженерали Застраховане“ АД счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване в обжалваната от него част.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ Добрич АД не взема становище по жалбата.
А. Г. М. и Я. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Ш., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е посочил, че за да се породи отговорност за вреди при условията на чл. 45 от ЗЗД е необходимо описаното по-горе неправилно поведение /действие или бездействие/ да е противоправно, т.е. в нарушение на правилата, установени от правните норми; че особената значимост на здравеопазването за обществото е предопределила нуждата от законова регламентация, съдържаща се в редица нормативни актове: Законът за здравето, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване и др., включително и подзаконови разпоредби; че съгласно чл.80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; че неспазването на тези стандарти, което може да се изразява чрез недостатъчно или неправилно лечение, грешна диагноза и др., също следва да се определи като противоправно. Във въззивното решение са изложени съображения, че с Наредба № 3/07.02.2014 г. е утвърден медицински стандарт „Педиатрия“, в който са подробно регламентирани задълженията на медицинските специалисти както в доболничната, така и в болничната помощ, включително и спешната медицинска помощ на лица под 18 годишна възраст; че съгласно чл.1.2.2. от медицинския стандарт в рамките на диагностично-лечебния процес общопрактикуващият лекар /педиатър/ извършва следните дейности: Диагноза и лечение на спешни състояния в детската възраст и по преценка своевременно насочва към съответен специалист или лечебно заведение за болнична помощ; Диагноза, лечение и рехабилитация на остри и хронични заболявания в детската възраст и по преценка – своевременно насочва към съответно болнично заведение; При спешни животозастрашаващи състояния осъществява и/или осигурява осъществяването на реанимационни действия на място – аспирация, обдишване с балон и маска или мускулно приложение на лекарствени продукти и организира повикването на екип за спешна медицинска помощ. Въззивният съд е приел, че липсата на първична медицинска документация в конкретния случай с посочване на диагнозата, съставлява нарушение на т.1.2.2.1 от медицинския стандарт „Педиатрия“, действащ към момента на събитието; че е нарушен и чл.1.2.2.2 от същия стандарт, изискващ при констатиране на остро или обостряне на хронично заболяване, да насочи незабавно пациента към съответно болнично заведение; че не е представено по делото направление за хоспитализация съгласно т.3.1.1. от медицинския стандарт Педиатрия, с отразен статус на пациента, което според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза е затруднило възможността за преценка на точното начало на започналите драматични промени в детския организъм. Въззивният съд е приел, че това, както и даването на консултация по телефона е неправилно действие от страна на лекуващия лекар, е посочено от вещите лица в състава на комплексната съдебно-медицинска експертиза, като нарушения на добрата медицинска практика; че в резултат от тези нарушения се е стигнало до недооценяване на действителното състояние на детето, което още на 16.01.2014 год. в 01,00 часа е показало признаци на остра дихателна недостатъчност, съчетана с висока температура. Въззъивният съд е приел, че при тези данни адекватното поведение на лекаря е изисквало незабавното му насочване за лечение в съответното болнично заведение. Посочил е, че вещите лица са се произнесли предпазливо по въпроса за значението на закъснялото хоспитализиране на детето, но въпреки това са заявили недвусмислено, че по-ранното започване на реанимационните мероприятия в болнично заведение в нощта на 15.01 срещу 16.01. би дало по-добър шанс за оздравяване. Съдът е приел, че обстоятелството, че дихателната недостатъчност е започнала още в 01,00 часа на 16.01.2014 год., констатирано от експертизата, е било недооценено от ответника д-р Н., което личи от действията му – проведена консултация по телефона същата нощ, преглед в 10,00 часа през деня, втори преглед в 14,00 часа и чак тогава насочване към болницата, при това без посочена диагноза. Въззивният съд е приел, че чрез бездействието си ответникът д-р Н. е нарушил изискванията на утвърдените медицински стандарти и е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат; че колкото и малък да е бил шансът на детето да оживее в случай, че ответникът бе действал по-експедитивно, той не е за пренебрегване; че задължение на лекаря е да направи всичко зависещо от него, за да помогне, независимо от крайния резултат. По тези съображения въззивният съд е намерил, че предявеният иск срещу първия ответник е установен по основание; че са налице всички елементи на деликта – нарушавайки утвърдените медицински стандарти за действие при спешни състояния, чрез противоправно бездействие е станал причина за късно поставяне на диагнозата и несвоевременно предприемане на действия по лечението на пациента, което е довело до неговата смърт.
За да приеме за основателен и доказан иска с правно основание чл.49 ЗЗД срещу МБАЛ Добрич АД, въззивният съд също така е обосновал изводите си за противоправно поведение на медицинския екип с наличие на пропуски в медицинската документация, които е посочил, че представляват нарушение на медицинските стандарти по педиатрия и спешна помощ.
Въззивното решение е обосновано с Наредба № 3/07.02.2014 г. и утвърдения с нея медицински стандарт „Педиатрия“, в който са подробно регламентирани задълженията на медицинските специалисти както в доболничната, така и в болничната помощ, включително и спешната медицинска помощ на лица под 18 годишна възраст. Т.е. въззивният съд е посочил, че преценява съответства ли поведението на медицинските специалисти в конкретния случай - в периода от 14.01.2014г. до 16.01.2014г. с
регламентация на задълженията на медицинските специалисти, която сам е посочил, че е приета в по-късен момент. Доводите в отговорите на касационните жалби, че относимите към спора разпоредби на медицински стандарт „Педиатрия“, действали през процесния период, са с идентично съдържание с тези, утвърдени с Наредба № 3/07.02.2014 г. и приложени от въззивния съд, изискват мотивите на съдебния акт да бъдат преценявани чрез анализ и съпоставяне на нормативната уредба от 2010г. и 2014г., и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по допускане на касационно обжалване при релевирано основание очевидна неправилност на въззивното решение, след като в него въззивният съд сам е посочил, че прилага стандарт, утвърден с Наредба № 3/07.02.2014 г. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато в частите по исковете по чл.45 и чл.49 ЗЗД на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а с оглед обусловеността на обратния иск от изхода на делото по иска срещу МБАЛ Добрич АД – и в останалата част – по обратния иск, като на поставените въпроси ще бъде отговорено при разглеждане на жалбите.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260001/ 13.08.2020г. по в.гр.д.№219/2020г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на МБАЛ Добрич АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2000лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на Р. П. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2000лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на „Дженерали Застраховане“ АД , в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежени документи за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: