Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр. София, 27 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1791 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане (озаглавено молба) от защитника на осъдения Н. Х. М. за възобновяване на ВНОХД №1226/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора, с което с решение от 15.02.2013 г. изцяло е потвърдена присъда №121 от 29.05.2012 г., постановена по НОХД №204/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора. С присъдата М. е признат за виновен в това, че на 02.12.2011 г. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества- 0, 4591 гр. канабис, 4,0442 гр. кокаин и 3, 7402 гр. хероин- на обща стойност 609, 83 лева, като на основание чл.354а, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата М. е признат за виновен и за това, че на същата дата и място е държал огнестрелно оръжие- видоизменен газов пистолет „Блоу Компакт”, калибър 9 мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие- девет халосни патрона, от които четири с метални проектили, без да има надлежно разрешение, като на основание чл.339, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата по отношение на осъдения М. е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата високорисковите наркотични вещества, оръжието и боеприпасите са отнети в полза на Държавата. С присъдата М. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 214, 20 лева. В искането се правят оплаквания за допуснати нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Като съществени нарушения на процесуални правила се посочва неправилния анализ на доказателствените материали, направен от решаващите съдилища, като се поддържа, че незаконосъобразно не са кредитирани обясненията на осъдения и показанията на свидетелите М., М. е Т.. Твърди се, че те опровергават обвинителната теза и установяват, че М. не е автор на престъпленията, в извършването на които е признат за виновен. Моли да бъде отчетено това, че при проведения полеви наркотест на едно от наркотичните вещества- предмет на престъплението по чл.354а НК то е реагирало на амфетамин, а впоследствие се поддържа, че същото е кокаин. Твърди се, че е осъществена подмяна, което допълнително разколебава обвинителната теза. По отношение на обвинението с предмет- огнестрелно оръжие и боеприпаси поддържа, че непосредствено до него са открити документи на бащата на М., което разколебава възприетото от решаващите съдилища за авторството на осъдения. В молбата не се сочат доводи в подкрепа на оплакването, че е допуснато нарушение на материалния закон. В касационното съдебно заседание защитникът поддържа искането, като възпроизвежда доводите, отразени в него. Моли да бъде уважено искането, като приключилото наказателно производство бъде възобновено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно защото не са налице законовите основания за възобновяване на делото. По допустимостта на искането Депозираното искане на защитника на осъдения Н. Х. М. за възобновяване на ВНОХД №1226/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати нарушения на процесуалния закон: Касационният съдебен състав намира, че решаващия съд не е допуснал при анализа на събраните в хода на производството доказателствени материали посоченото в искането съществено нарушение на процесуалния закон. Правилно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелите Д., Д., И. и Ф., които установяват, че във владение на осъдения (джоб на връхно яке, с което е бил облечен) са се намирали високорисковите наркотични вещества- предмет на престъплението по чл.354а НК. Показанията на тези свидетели кореспондират както помежду си, така и с приложените по делото протокол за обиск и изземване, с който са иззети веществата. При анализа на тези доказателствени източници трябва да бъде отчетено и това, че осъденият и защитникът му не оспорват обстоятелството, че наркотичните вещества са се намирали в джоба на якето му, а единствено това, че той не е знаел за това. Правилно решаващите съдилища не са кредитирали показанията на свидетелите М., М. и Т., като са преценили, че същите се опровергават от посочените по- горе доказателства, а и от останалите доказателствени материали, установяващи поведението на осъдения преди и непосредствено след извършване на първото престъпление. Законосъобразно, при преценката на достоверността на показанията на свидетеля М., са констатирани противоречията по отношение на поведението на полицейските служители при спирането им и момента на извършване на обиска на М.. Правилно е прието, че обискът (при който са открити веществата) е извършен след пристигане на поемни лица и не извън, а вътре в автомобила. При анализа на това гласно доказателство правилно е съобразено и това, че М. не се е подчинил на полицейско разпореждане, опитал се е да избяга, а след спирането си е направил опит да изхвърли намиращ се в него предмет. Тези обстоятелства правилно са отчетени като допълнителен аргумент за това, че показанията на този свидетел не трябва да бъдат изцяло кредитирани. Правилно не са възприети и показанията на свидетелите М. и Т.. Първата свидетелка, без съмнение е заинтересована от изхода на делото, защото е майка на осъдения и е естествен стремежа й да го оневини, а показанията на втория са депозирани много след началото на производството, след като той е открит от семейството на осъдения, дадена му е възможност да се запознае с обвинителния акт, след което в хода на съдебното следствие той е твърдял, че наркотичните вещества са негови. При преценката на показанията на последния свидетел, решаващите съдилища правилно са отчели, че те не само не се подкрепят от други доказателствени източници, но са и житейски недостоверни. Няма как да бъдат възприета тезата на Т., че той без да наркоман си е закупил три различни вида високорискови наркотични вещества за сума от над 600 лева, след което ги е забравил в яке, което е оставил на достъпно място (от където впоследствие то е взето от осъдения). Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че в хода на досъдебното производство е подменено едно от високорисковите наркотични вещества. Касационният съд възприе изцяло мотивите на предходните съдебни състави, че първоначалният тест, осъществен при откриването и изземването на наркотичните вещества от осъдения, не е с най- висока степен на точност и не може да бъде използван за установяване на вида на наркотичното вещество. Правилно са кредитирани заключенията на приетите физико- химическа основна и допълнителна експертиза и е възприето, че едно от веществата е кокаин, а не както е отразено в протокола за обиск и изземване амфетамин. По делото липсват каквито и да е доказателства, които дават възможност да бъде проверен начина на извършване на полевия наркотест или резултатите от него, като единствено от текста на протокола за обиск и изземване се правят изводи за провеждането му. Липсват и доказателства високорисковото наркотично вещество да е подменяно (както твърди защитата), а напротив съществуват такива, които установяват противното. Такива доказателства са показанията на свидетеля Ф. и текста на протокол №378 от 15.12.2011 г., в която е описано как са предоставени за изследване откритите в М. вещества. В заключение трябва да бъде посочено и това, че изводите на решаващите съдилища за авторството на осъдения М. за престъплението по чл.354а НК се подкрепят и от обстоятелството, че в дома му са били открити опаковки, в които са се намирал високорискови наркотични вещества, което опровергава тезата процесните да са попаднали в него случайно. Не могат да бъдат възприети и оплакванията, че огнестрелното оръжие и боеприпасите за него не принадлежат на осъдения. Правилно предходните съдебни състави са приели, че те са открити в дом, обитаван от подсъдимия, а не от неговите родители (собственици на жилището) и затова като обоснован трябва да бъде преценен извода, че те държани от М.. Касационната инстанция възприе изцяло анализите на доказателствените материали, направени от първостепенния и въззивния съд, като не констатира фактически, логически или правни неточности, поради което и прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са налице основанията за възобновяването му. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: В искането е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се твърди, че в хода на наказателното производство е допуснато нарушение на материалния закон. Липсват доводи в подкрепа на това оплакване, като не е посочено и в какво се състои допуснатото нарушение. Касационният съд приема, че в производството по глава ХХХІІІ НПК не съществува служебно начало и съдът трябва да разгледа и отговори единствено на направените с искането оплаквания. Доколкото такива, относими към това касационно основание не са направени съдът не може, а и не трябва да обсъжда правилното приложение на материалния закон, като единствено трябва да отбележи това, че липсват основанията на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, във вр. с чл.348, ал.2 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство и отмяна или изменение на постановените съдебни актове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Н. Х. М. за възобновяване на ВНОХД №1226/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.