Р Е Ш Е Н И Е № 324 Гр.София, 01.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 855/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 29.11.12 г.по Н.Ч.Х.Д.3415/10 г., РС-София /СРС/, НО, 20 състав е признал подсъдимия Р. Г. К. за виновен в извършено от него престъпление по чл.130,ал.1 НК и вр.чл.78 А НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на 500 лв. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител И. С. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 1500 лв. По жалба на К. е образувано В.Н.Ч.Х.Д.2045/13 г.по описа на ГС-София /СГС/, НО, 1 въззивен състав. С присъда № 170/20.05.13 г. е отменен съдебният акт на СРС и подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.130,ал.1 НК. Отхвърлен е и предявеният от В. граждански иск. По жалба на частния тъжител е образувано К.Н.Д.747/14 г.по описа на ВКС, 3 н.о. С решение № 268/07.07.14 г.съдебният акт, постановен от СГС, е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Въз основа на това е образувано В.Н.Ч.Х.Д.3007/14 г.по описа на СГС, НО, 2 въвзивен състав. С присъда № 244/15.10.14 г. отново е отменен съдебният акт на СГС и подсъдимият е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Отхвърлен е и предявеният от него граждански иск. Тази присъда е атакувана от частния тъжител чрез неговия повереник с касационна жалба /към нея е присъединено и допълнение/, въз основа на която е образувано настоящото касационно наказателно производство. В същата са развити съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на оправдателната присъда на СГС и потвърждаване на осъдителната такава на СРС. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-частен тъжител поддържа своята жалба с отправените в нея и допълнението доводи. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник моли присъдата на СГС да бъде оставена в сила. За същото настоява и представителят на ВКП. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на отправените възражения, тази инстанция се счита задължена да даде определени пояснения, предпоставящи правомощията й за произнасяне. Както бе посочено, настоящото наказателно производство се разглежда по същество за втори път пред ВКС. При това положение не са налице предпоставките на чл.354,ал.5, изр.2 НПК и върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела не е легитимирана да се произнася като въззивна инстанция. А само тогава би могло да бъде удовлетворено искането по касационната жалба, ако биха били намерени възраженията по нея за основателни, за отмяна на атакуваната присъда на СГС и потвърждаване на осъдителния съдебен акт на СРС. Касационната жалба, макар и да не е състоятелна по отношение на някои от изложените в нея доводи, е основателна в последното изтъкнато възражение, очертаващо отправеното искане за отмяна на присъдата на СГС. Според изложеното в допълнението към сезиращия ВКС процесуален документ, СГС изцяло е игнорирал задължителните указания, дадени с решение № 268/07.07.14 г., постановено по К.Н.Д.747/14 г., в които било посочено, че „дейността на въззивната инстанция по преценка на доказателствената съвкупност не отговаря на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото за разкриване на обективната истина, като е допуснато оправдателната въззивна присъда да почива на предположения.” Казаното може да бъде счетено за задължително, доколкото по принцип втората инстанция следва да се придържа към изискването за обективно, пълно и всестранно разглеждане на всички доказателствени материали, относими към разкриване на обективната истина, в контекста на предмета на доказване на всяко конкретно повдигнато обвинение. Цитирането на изложените съображения на състав на ВКС по предишното отменително решение обаче се отнася за предходната оправдателна присъда на СГС, постановена по В.Н.О.Х.Д.2045/13 г., а не е указание за потвърждаване на осъдителната присъда на СРС, която, също както оправдателната, не може да почива на предположения. Този подход е видим и при простия прочит на мотивите към третираното решение на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела: отправен е упрек за необсъдени доказателствени материали, поради което е изведен незаконосъобразен прийом при осмисляне на доказателствата; вторият укор е за липса на конкретен, точен и ясен извод, свързан с установяване на предмета на доказване по силата на чл.102 НПК; третият- за съществуващо вътрешно противоречие в мотивите към присъдата, при което остава неясно дали оправдаването на дееца е поради недоказаност на обвинението, несъставомерност на деянието или поради наличие на института на неизбежната отбрана. При повторното решаване на делото от СГС е очевидно, че е направен доказателствен анализ при ясно определен предмет на доказване, който е навел решаващата инстанция на извод за наличие на разпоредбата на чл.12,ал.1 НК, що се касае до приложението на правото. Все по повод казаното за приемане на предпоставките на института на неизбежната отбрана е нужно да бъде разгледан и вторият довод в допълнението към касационната жалба- мотивите на атакуваната присъда били същите като тези на първия въззивен съдебен състав и тъй като не били „събрани нови доказателства, следователно настоящата въззивна инстанция следваше да се съобрази с указанията на ВКС и да даде обективен правен анализ с решение различно от вече постановеното при предишното разглеждане на делото пред СГС.” Тук очевидно иде реч за объркване между процесуални и материалноправни указания. Видно от мотивите на отменителното решение на ВКС, дадените задължителни указания са за правилно приложение на процесуалния закон. Както е отразил в края на своя съдебен акт предишният състав на ВКС, едва след това при новото разглеждане на делото трябва да получат надлежен отговор оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. А именно в рамките на приложението на НК може да се тълкува претенцията по жалбата за различно решаване на делото от това, сторено от СГС- в смисъл на потвърждаване на осъдителната присъда на СРС. Такъв тип указание, което да подлежи на задължително спазване, липсва. Проблемът е в процесуален план и стои на друга плоскост. Основният аргумент, чрез който в жалбата се изразява несъгласие с постановения съдебен акт на СГС, касае доверяването на обясненията на подсъдимия, въз основа на което по фактите е прието, че той е бил наречен от частния тъжител „нещастник”, бил е хванат за гушата и при законна самоотбрана е нанесъл на касатора процесното вменено увреждане. По този начин, се заявява в допълнението към касационната жалба, са игнорирани показанията на трима свидетели, присъствали на случилото се, които съвсем не съобщават подобни данни. Внимателният прочит на жалбата в обсъжданата част установява, че формулирането на тезата касае отчасти достоверност на гласните доказателствени източници, което е оплакване за необоснованост. Тя не е касационно основание и не може да бъде обсъждана от ВКС, когато той е оправомощен да се произнася единствено като съд по правото, както е при второ редовно разглеждане на делото пред него. Но извън казаното, огледано в съдържателен план и съобразено с правомощията на този съд в процесната процедура, доразработването на възражението относно обясненията на К. и противопоставянето им на показанията на тримата разпитани свидетели-очевидци, може да се субсумира под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, доколкото касае съдебната преценка на решаващия съд с оглед задълженията му по чл.13,14 и чл.107,ал.5 НПК. В светлината на казаното е важно да се обърне внимание на заетата от СГС позиция по отношение на недоверяване на показанията на свидетелите В., А. и П. в частта по липсата на обидни реплики от страна на частния тъжител спрямо подсъдимия и липсата на физическо нападение спрямо К., в рамките на което на В. е нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК. Игнорирането на показанията в такъв смисъл е сторено, защото В. била съпруга на частния тъжител, а той бил предявил граждански иск. Другите двама свидетели пък били приятели на И. В. и сами участвали във веселбата, провокирала по-рано през нощта повикване на полиция от страна на К.. Общо казано, показанията на цитираните свидетели са приети като житейски неиздържани. Същевременно, обясненията на подсъдимия в обсъждания смисъл са намерени за по-логични, достоверни и правдоподобни /стр.8 от мотивите към присъдата, втори абзац/. До такова заключение се е стигнало при сравнение с противоречащите им свидетелски показания на В., А. и П.. Действително, обърнато е внимание на двойнствената природа на обясненията на подсъдимия- като доказателствено средство и средство за защита. Но поне що се касае до оценяването им като средство за защита, това не е намерило по-нататъшно процесуално и логическо обмисляне и съотнасяне към показанията на обсъжданите свидетели. За последните се приема, че са заинтересовани по някакъв начин, поради което показанията им не са кредибилни в най-съществената им част спрямо казаното от дееца, а за последния на практика е подминато процесуалното му качество, което го прави най-заинтересован от изхода на спора. Още повече- свидетелите са длъжни да говорят истината, като в противен случай носят наказателна отговорност, докато подсъдимият има право да дава обяснения каквито намери за добре, с оглед изграждане на формата си на защита. Точно затова тези доказателствени средства /обясненията/ следва да бъдат взимани предвид, но когато не им се противопоставя друг годен за ценене доказателствен материал. Изключването на съдържанието на свидетелските показания в същностната им обмисляна част, и то на основа коментираните по-горе аргументи, с които тази инстанция не може да се съгласи, в най-голяма степен е определило извода за наличие на неизбежна отбрана- с възприемане единствено на обясненията на подсъдимия /и с явно пренебрегване на нанесения на свидетеля А. удар/. Ето защо доказателственият анализ се явява несходим с дължимите за приложение процесуални правила, заложени в разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК. Това от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител като страна в процеса, което не е отстранено- предпоставка по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Едва след като съдът изпълни задълженията си за законосъобразен доказателствен прочит, въз основа на който да бъде изведена фактологията по престъпната деятелност, може да се занимае и с правилното приложение на материалното право. В този смисъл и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр. чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да преодолее констатираните процесуални недостатъци. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 244/15.10.14 г., постановена от СГС, НО, 2 въззивен състав по В.Н.Ч.Х.Д.3007/14 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/