Ключови фрази
Документна измама * графологична експертиза


2


Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. София, 02 април 2018 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретаря…….....Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Николай ЛЮБЕНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1284 по описа за 2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба от адв. И. Б. – защитник на подсъдимия С. И. Н. срещу въззивно решение № 44 от 02.11.2017г., постановено по внохд № 50/17г. на Военно-апелативен съд.
В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква отказът да се допуснат поискани от защитата доказателства, с което е нарушено правото на защита и принципът за обективност и всестранност при изграждане на вътрешното убеждание. Незаконосъобразността на решението се претендира въз основа на непълнотата и погрешната оценка на доказателствата. Решението се атакува и в частта, с която е потвърдена присъдата в гражданската й част. В тази връзка се оспорва активната процесуална легитимация на гражданския ищец и настъпилата погасителна давност преди предявяването на гражданския иск. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника адв. Б. със същите аргументи и искане.
Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивният съдебен акт да се остави в сила.
Процесуалният представител на гражданския ищец – юрисконсулт Д., също счита жалбата за неоснователна предвид наличието на доказано настъпила щета. Предлага решението да се остави в сила.
Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява в съдебното заседание по касационното дело.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 19 от 21.06.2017г., постановена по нохд № 329/16г., по описа на Софийски военен съд, подсъдимият С. И. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 10 октомври 2007 г. до 20 април 2012 г. във ВФ 22 980 – [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – заявления-декларации до командира на ВФ 22 980, и на неистински документи – копия на договор за наем от 15.08.2004 г. и копия на договор за наем от 10.01.2008 г., сключени между Ю. Ц. И. като наемодател и С. И. Н. като наемател, получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 4 980 /четири хиляди деветстотин и осемдесет/ лева, собственост на Министерство на отбраната, респ. на ВФ 22 980, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, алт. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години.
Със същата присъда подсъдимият С. И. Н. е осъден да заплати на Съвместно командване на силите - ВФ 22 980 [населено място], представлявано от командира подп. П. М., обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 4 680 /четири хиляди шестстотин и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.04.2012 г., както и държавна такса върху уважения граждански иск.
В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото.
По жалба на подсъдимия Н. е образувано внохд № 50/17г. по описа на Военно-апелативния съд. С решение № 44 от 02.11.2017г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата.
Върховният касационен съд, в пределите на компетентността си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:
Апелативният съд е отказал да допусне събирането на поисканите от защитата гласни доказателства, като се е аргументирал, че обстоятелствата, относими към повдигнатото обвинение, са изяснени с помощта и на други доказателства. Така изразеното становище се споделя и от настоящия състав. Върховният касационен съд в практиката си трайно застъпва становището, че съдът не е длъжен да удовлетвори всички доказателствени искания на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени с други доказателствени средства и способи. Обстоятелството дали подсъдимият е обитавал заедно с други лица имота, собственост на св. И. и колко пъти последната е посещавала жилището е неотносимо към повдигнатото обвинение, доколкото Н. е обвинен в използването на неистински документи – договори за наем и декларации с невярно съдържание, удостоверяващи наличието на наемно отношение между него и св. И.. В показанията си последната свидетелка е отрекла категорично да е сключвала с подсъдимия договор за наем, което обстоятелство се потвърждава от заключението на назначената графическа експертиза. Според това заключение, подписът за наемодател в договора за наем от 15.08.2004г. не е изпълнен от Ю. Ц. И., а подписите за наемодател в шест броя копия от договор за наем от 10.01.2008г. представляват изображение на графичен рисунък на подпис, имитиран и положен от подсъдимия С. Н.. Искането за събиране на доказателства дали подсъдимият е сключил наемен договор с другата съсобственичка на имота основателно не е било удовлетворено на първо място защото подсъдимият е представил договор за наем с наемодател Ю. И., а на следващо място данни за наемни отношения между подсъдимия и сестрата на И. не се извеждат от доказателствените средства, дори и от обясненията на Н.. Искането за назначаване на повторна графическа експертиза относно обстоятелството дали в копията от договор за наем от 10.01.2008г. подсъдимият е имитирал подписа на св. И. е отхвърлено от инстанционните съдилища поради липса на изложени съображения, които да внесат съмнение в неговата обоснованост. Освен, че споделя аргументите, изложени от съдилищата, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 212, ал.1 от НК от обективна страна е без значение дали деецът има или не участие в съставянето на неистинските или с невярно съдържание документи, които използва, за да получи обществено имущество без правно основание.
Предвид изложеното оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с нарушаването на принципа на чл.14, ал.1 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, е неоснователно. С отказа да бъдат събрани доказателства, неотносими към изясняването на предмета на доказване не може да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено.
С оглед приетите за установени факти, съдилищата са приложили правилно закона. В жалбата не се сочат други аргументи относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, на които настоящият състав да даде отговор.
Изложените в жалбата съображения, с които се оспорва активната процесуална легитимация на гражданския ищец, не могат да бъдат възприети. Нормата на чл.84, ал.1 от НПК предоставя възможност на юридическо лице, претърпяло вреди от престъплението, да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетяване на вредите и да се конституира като граждански ищец. Съвместното командване на силите според чл.60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка, а подчинените му военни формирования са разпоредители с бюджет от по - ниска степен съм същото командване. По делото не е спорно обстоятелството, че сумите, предмет на престъпление, са изплатени по силата на заповеди, издадени от командира на ВФ 22 980 – София и от финансовата служба на същото формирование. В този смисъл качеството на пострадал има юридическото лице Съвместно командване на силите – ВФ 22 980, макар източникът на финансирането му да е Министерство на отбраната като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Процесуалният представител на гражданския ищец е валидно упълномощен както от командира на военното формирование, така и от командващия на Съвместното командване на силите.
Гражданският иск, предявен в наказателното производство, се разглежда по правилата на НПК, а доколкото няма такива, се прилагат нормите на ГПК. В случая предмет на гражданския иск са вреди от непозволено увреждане, вземането за които съгласно чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се погасява с изтичането на общата пет годишна давност. С предявяването на иск давността в гражданското право се прекъсва, след което започва да тече нова давност (чл.116 б.”б” и чл.117 от ЗЗД). Искът в първоинстанцонното наказателно производство е предявен на 12.04.2017г., видно от протокола от съдебното заседание на л.58 от нохд № 329/16г. на СВС. Съпоставката с датата на последното деяние, влизащо в състава на продължаваното престъпление по чл.212, ал.1 от НК сочи, че към момента на предявяването на гражданския иск давността не е изтекла. Материално правните норми, уреждащи прекъсването на давността за вземания, включително и на тези от непозволено увреждане по чл.116 и чл.117 от ЗЗД са валидни и за наказателното производство, поради което изразеното в жалбата становище, че меродавната дата за предявяване на гражданския иск е тази, на която той е бил приет за съвместно разглеждане, не може да бъде възприето. Давността не би се считала за прекъсната единствено в случаите на отказ искът да бъде приет за съвместно разглеждане (в който се приема, че изобщо не е бил предявен) или в случаите, когато искът не е бил уважен – р. № 143 от 11.05.2012г. по гр.д. № 1424/11г. на ІІІ г.о. на ГК на ВКС и р. № 452 от 20.05.2005г. по т.д. № 748/04г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС.
С оглед изложеното подадената касационна жалба е неоснователна.
Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО,


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44 от 02.11.2017г., постановено по внохд № 50/17г. на Военно-апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.