2 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130 София, 12.03 2014 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело № 7566/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от [фирма] [населено място] против определението на Смолянския окръжен съд №1103 от 24.10.2013г. по в. гр.д.№ 439/2013г. в частта за разноските. Ответниците С. С. Ш. и В. К. Ш. са подали отговор, в който изразяват становище, че частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. С. С. Ш. и В. К. Ш. са подали насрещна частна жалба срещу определението на Смолянския окръжен съд №1103 от 24.10.2013г. по в. гр.д.№ 439/2013г. в частта, в която е потвърдено прекратителното определение на първата инстанция. С обжалваното определение Смолянският окръжен съд е потвърдил определението на Смолянския районен съд № 481 от 11.07.2013г. по гр.д.№ 374/2013г., с което е прекратено производството по делото по предявения от С. С. Ш. и В. К. Ш. срещу [фирма] установителен иск за собственост поради неговата недопустимост. Със същото определение е отменено определението на първата инстанция, постановено по реда на чл.248 ГПК № 608 от 20.09.2013г. по гр.д.№ 374/2013г. , с което съдът се е произнесъл за разноските и искането на ответника [фирма] за присъждането им е отхвърлено. 1.По частната жалба на [фирма] [населено място] срещу определението на Смолянския окръжен съд №1103 от 24.10.2013г. по в. гр.д.№ 439/2013г.. Смолянският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба вх.№ 8023 от 30.09.2013г. от С. С. Ш. и В. К. Ш. срещу определението на Смолянския районен съд, с което по реда на чл.248 ГПК са присъдени разноски по делото на ответника [фирма] [населено място] в размер на 1680лв. Доводите във въззивната частна жалба са били, че след като е уговорено възнаграждение за защита пред първата инстанция , а ход на делото не е даван и извършените процесуални действия се изчерпват с изготвяне на отговор на исковата молба, разноските не се дължат в пълен размер защото не съответстват на действително положения труд. В. съд е приел , че разноски на ответника не се дължат поради липса на доказателства да са направени. С отговора на исковата молба са представени пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение на адв. Л.С. 1680лв. , но няма данни то да е преведено по банков път. По тези съображения съдът е отменил определението на първоинстанционния съд и е отхвърлил молбата на [фирма] [населено място] за разноски. Поставеният в изложението за допускане на касационното правен въпрос е за допустимостта на определението във връзка с правомощията на въззивната инстанция , поради което касационното обжалване следва да се допусне - ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С т.1 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че ограниченията в обсега на въззивната дейност не намират приложение при определяне на правната квалификация на иска, при прилагането на императивни правни норми, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака деца, а по останалите въпроси той е обвързан от доводите в жалбата. Във всички случаи обаче съдът е обвързан от предмета на жалбата и не може да се произнася по законосъобразността на обжалвания съдебен акт извън обжалваната част. По настоящото дело оплакването във въззивната жалба не е свързано с отсъствие на основание за присъждане на разноски по делото, а с техния размер като доводите по същество представляват искане за намаляване на уговореното възнаграждение. В рамките на този предмет съдът е бил длъжен да се произнесе единствено за основателността на възражението по чл.78 ал.5 ГПК. Нарушението не води до недопустимост на въззивното определение, а до неговата неправилност. Основателен е доводът на [фирма] [населено място] в частната касационна жалба за необоснованост на решаващият извод на въззивния съд, че разноските не са извършени поради липса на доказателства за банков превод на възнагражданието на адвоката. В кориците на делото се намира платежното нареждане от 04.07.2013г. за преведени на адв. С. 1680лв., колкото е уговореното адвокатско възнаграждение. Доказателството не е пришито и номерирано по делото, а е останало към комплекта документи, приложени в отделен свитък като представени в повече екземпляри от отговора и доказателствата, но този пропуск в деловодната дейност не дава основание да не бъде съобразено при разрешаване на спора за разноските. С оглед на изложеното са налице основания по чл.281 ал.1 т.3 във връзка с чл.278 ал. 4 ГПК обжалваното определение да се отмени и ВКС да се произнесе по същество по основателността на възззивната частна жалба. Съгласно чл.78 ал.3 и 4 ГПК разноски на ответника се дължат когато искът се отхвърля или делото се прекратява. Разноските трябва да са поискани и да е доказано извършването им /ТР 6/2012г. т.1 и т.11/. В случая производството по делото е прекратено, разноските са поискани с отговора на исковата молба, представени са доказателства за преведено по банков път възнаграждение на упълномощения адвокат, ето защо са били налице предпоставките на чл.78 ал.4 ГПК за допълнителното им присъждане от Смолянския районен съд по реда на чл.248 ГПК. Уговореното възнаграждение не превишава значително минималния размер , предвиден в чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да се приеме за прекомерно предвид установения по делото материален интерес, който е различен от посочената от ищеца цена на иска. При сключването на договора за правна защита и съдействие не е имало основание да се предвиди със сигурност, че спорът няма да бъде разгледан по същество, дължимите процесуални действия са извършени като прекратяването на производството по делото е станало след даване ход на делото и провеждане на открито съдебно заседание. Отделно от това следва да се има предвид и това, че хонорара на адвоката на ответника е два пъти по-малък от платения от ищците на техния процесуален представител. Ето защо не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, а оттам и на размера на дължимите разноски е несвоевременно, което е допълнително основание да не бъде уважено. След като разноските трябва да бъдат поискани до определен момент - приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция / ТР 6/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК т.11/, това е и крайният срок, в който насрещната страна може да упражни правото по чл.78 ал.5 ГПК. Това правило не се прилага , когато съдът се произнася в закрито заседание с крайния съдебен акт. Тогава срокът тече от узнаването за присъждането на разноските или от връчване на молбата по чл.248 ал.1 ГПК. В случая процедурата по размяна на книжата преди произнасянето на съда по този ред е спазена, видно от приложеното съобщение до адв. Б.М. на лист 113 от първоинстанционното производство и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е следвало да бъде направено до изтичането на срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК. Ето защо подадената частна касационна жалба от [фирма] [населено място] е основателна и следва да бъде уважена като определението на Смолянския окръжен съд №1103 от 24.10.2013г. по в. гр.д.№ 439/2013г. се отмени и се присъдят разноскити за първата инстанция в размер на 1680лв. Подадената частна жалба от С. С. Ш. и В. К. Ш. в срока за отговор на жалбата на на [фирма] [населено място] не може да бъде разгледана, защото няма качеството на насрещна касационна жалба по смисъла на чл. 287 ал.2 ГПК. С насрещната касационна жалба се цели при създадена частична висящност на спора с подаване на основна касационна жалба , насрещната страна да обжалва решението в другата част, когато то е неблагоприятно за нея. Насрещното обжалване е допустимо само при постановено въззивно решение, което е частично неблагоприято за всяка една от насрещните страни и е създадена вече висящност на спора. Разноските са последица от разглеждането /или прекратяването/ на производството по предявения иск, затова споровете за присъждането им се окачествяват „друго произвоство“ по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Следователно не е допустимо по повод частна жалба от ответника по делото срещу определение за разноски да се подава насрещна частна жалба от ищците срещу определението на въззивен съд, с което се потвърждава прекратяващо производството по делото определение на първата инстанция. Частните жалбоподатели С. С. Ш. и В. К. Ш. е следвало да обжалват това определение в срока по чл.275 ал.1 ГПК, който е пропуснат. По тези съображения частната жалба на С. С. Ш. и В. К. Ш. следва да се остави без разглеждане, защото е подадена след срока на обжалване и няма качеството на насрещна частна касационна жалба по смисъла на чл. 287 ал.2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Смолянския окръжен съд №1103 от 24.10.2013г. по в. гр.д.№ 439/2013г. в частта за разноските и ПОСТАНОВЯВА: Допълва на основание чл.248 ал.1 ГПК определението на Смолянския районен съд № 481 от 11.07.2013г. по гр.д.№ 374/2013г. както следва: ОСЪЖДА С. С. Ш. ЕГН [ЕГН] и В. К. Ш. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [община] да заплатят на [фирма] [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.4 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 1680 лв. /хиляда шестотин и осемдесет лева/ Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: