7 Р Е Ш Е Н И Е №159 София,2 ноември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 693 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационни жалби на подсъдимите Л. Н. Н., Надежда Н. Ц., И. Л. Л. и Л. П. З. против решение № 14 от 04.05.2016 г., постановено по внохд № 12/16 г. на Военно апелативния съд. Всички жалбоподатели, атакуват въззивното решение в наказателната и гражданската му части, претендират наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и искат връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимите Н., Ц. и Л. алтернативно искат намаляване на наказанията. Пред ВКС подс.Н. и защитата й – адв.К., подс.Ц., редовно призовани, не се явяват; подсъдимите Л. и З. лично и защитниците им – адв. П. и А. и защитата на подс.Ц. – адв.Д., поддържат жалбите. Гражданският ищец не изпраща процесуален представител и не е депозирал становище по жалбите на подсъдимите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 27/11 г. Военният съд-гр.Плевен признал четиримата подсъдими за невиновни и ги оправдал по предявените им обвинения, както следва: подсъдимите Н., З. и Ц. – по чл.212, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, а подс.Л. – по чл.212, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът отхвърлил гражданския иск предявен срещу подсъдимите от Министерство на отбраната на РБ. С решение по внохд № 1/14 г., образувано по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимите по предявените им обвинения, ВАС отменил присъдата по нохд № 27/11 г. на ПВС и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт. С разпореждане по нохд № 199/14 г. съдия-докладчик при Военен съд-гр.София прекратил съдебното производство и върнал делото на Военна прокуратура – гр. София за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК. С присъда по нохд № 70/15 г. СВС осъдил подсъдимите по предявените им обвинения по чл.212, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК им наложил наказания, както следва: на подсъдимите Н. и Л. – по 2 години и 2 месеца лишаване от свобода, а на подсъдимите З. и Ц. – по 2 години лишаване от свобода. При условията на чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанията лишаване от свобода е отложено за всички подсъдими за срок от по пет години. Със същата присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимите, като те са осъдени да заплатят обезщетения за имуществени вреди на Министерство на отбраната на РБ, както следва: подсъдимите Н. и Л. по 3 679,60 лева, а подсъдимите З. и Ц. по 1 125,56 лева, всички суми дължими ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното им изплащане. С оспореното пред ВКС решение ВАС, в производство образувано по жалби на четиримата подсъдими, потвърдил присъдата на СВС, постановена по нохд № 70/15 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбите са основателни в частта, с която се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за отстраняването на които делото следва да се върне за ново разглеждане на ВАС от стадия на „Допускане на доказателства”. Съображенията за това са следните: 1. Най-напред трябва да се посочи, че процесуалното развитие на делото, вън от посоченото по-горе, се характеризира с това, че по нохд № 27/11 г. са провеждани съдебни следствия от три съдебни състава, и в хода на всяко едно от тях са събирани доказателства от различни по вид доказателствени източници, и тъкмо това не е съобразено от съдебният състав на СВС при разглеждане на нохд № 70/15 г., което е довело до нарушение на задължението да се съберат всички вложени в делото доказателства. В хода на съдебното следствие, проведено по нохд № 70/15 г., СВС, при условията на чл.281 от НПК е приобщил показанията на редица свидетели, депозирани от тях на досъдебното производство и/или пред друг състав на съда – тези по нохд № 27/11 г. по описа на ПВС, но е пропуснал да приобщи всички дадени от тях показания. Достатъчно е да се посочи, че след непосредствения разпит на св.Т. А., съдът е приобщил показанията на същия, дадени от него пред друг състав на съда – по нохд № 27/11 г., съдържащи се в протокол на л.645, но е пропуснал да приобщи показанията на св.А., депозирани от него в хода на същото нохд, пред друг състав на съда – стр.453, както и тези от досъдебното производство, снети по реда на чл.223 от НПК – т.5, л.л.134-136. По идентичен начин стоят нещата и със свидетелите С., М., В.Ц., К.Т., Т.М., К.Ц. и И. М.. При предпоставките на чл.281, ал.1, т.4 от НПК са приобщени показанията на свидетелите К. Х. и Н. Н., дадени от тях на досъдебното производство, пред разследващия орган, а не тези които са дадени от тях пред други съдебни състави – по нохд № 27/11 г. (стр.338,491,656, 333, 489 и 630). 2. В съдебно заседание на 17.06.2015 г. СВС изслушал експертите по съдебно техническите експертизи – 1) първоначална от досъдебното производство, приложена в т.7, л.2-42, изготвена от в.л. К.; 2) повторна СТЕ, назначена и представена по нохд № 27/11 г., приложена на стр.669-690, изготвена от в.л.П. и 3) допълнителна СТЕ, назначена и представена по нохд № 27/11 г., приложена на стр.728-745, изготвена от в.л.П.. От съдебния протокол за посоченото съдебно заседание добре е видно, че разпитите на експертите К. и П. са извършени повече от формално. Отделно от това се констатира, че съдът е пропуснал да поиска становищата на страните по приемането на тези експертизи, нито пък е изразил своето становище по същия въпрос. Едва в мотивите на СВС става ясно, че съдът е дал вяра на повторната СТЕ, изготвена от в.л.П.. Разпитът на последната, анализиран във връзка със събраните по делото доказателства, обективира, че са останали неизяснени обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Доколкото с постановлението и определението на съда, с които са назначени СТЕ и ПСТЕ, е указано на експертите да извършат оглед и замервания, СВС е бил длъжен да изясни кога това е сторено от тях, в присъствието на кого и по какъв начин резултатите са онагледени за нуждите на наказателното производство. Експерт П. е заявила, че през 2013 година, придружена от представител на МО е извършила оглед и замервания в инкриминираните по делото апартаменти, като не е ясно в какъв документ са отразени резултатите от извършеното. Така заявеното от П. не е проверено посредством разпитите на свидетелите – наематели на апартаментите. Същият експерт твърди, че в апартамент в С. е извършила малко разкъртване за да види има или не саморазливна замазка. Безспорно е, че сред инкриминираните апартаменти в С. са два от всички тях, което стеснява кръга на доказателствените източници за проверка на така поддържаното от експерта. По идентичен начин стоят нещата и с в.л.К., чийто разяснения, съдържащи се в коментирания протокол за проведено съдебно заседание, са повече от формални. Тук е мястото да се отбележи, че замервания се съдържат само в седемте протокола за оглед на местопроизшествие (т.6, л.1-134 от досъдебното производство), извършени в периода от 28.12.2010 г. до 21.01.2011 г. Ползваните от експертите и да се съдържат в таблиците, включени в съответните експертизи, не се откриват отделно, надлежно подписани от лицата, присъствали при снемането на замерванията и другите действия на експерта. 3. В мотивите на СВС няма и следа от задълбочено, обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата. Изводите на този съд по фактите основно са изградени върху констатациите на ПСТЕ на в.л.П. и на презумпцията, че те отговарят на истината. На същото място добре е видно, че вън от казаното в т.1 и 2, доказателствените източници – гласни и писмени, не са подложени на онзи анализ и преценка, какъвто се изисква от чл.305, ал.3 от НПК. Липсват съображения по противоречивите доказателства, макар това да е задължително. На тази основа СВС не е изяснил фактическите положения, така, както изисква закона. На вниманието на съда не са били поставени само документите със съдържание, което се претендира от прокурора да е невярно, в определени части. Претендира се, че - не е направена изравнителна циментова замазка от епоксидна смола; - че не е извършен демонтаж на фаянс по стени; - че не е свалена стара външна мазилка със събиране на отпадъци;- че не извършвано изкърпване на гипсова шпакловка; - че не е извършвано измазване (обръщане) около нова дограма с изолационен материал; - че не е извършена доставка и монтаж на ПВЦ первази и ъгли за ламинат и паркет; - че не е доставена и монтирана ПВЦ дограма; - че не е извършена доставка и монтаж на ламиниран паркет с подложка; - че не е извършен монтаж на стенна облицовкса от фаянс; - че не е извършена направа на окачен таван; - че не е извършен демонтаж и изнасяне на вграден гардероб; - че не извършена шпакловка по стени с гипсово лепило; - че не е извършено боядисване с латекс трикратно по стени; - че не е извършен демонтаж и изнасяне на тапети залепени с лепило С200; - че не е направена изравнителна замазка от саморазливна епоксидна смола; че не е извършен демонтаж на теракотни плочки; - че не е извършен монтаж на тоалетна чиния-моноблок; - че не е извършен монтаж на порцеланова мивка с ботуш; - че не е извършен монтаж на степен шкаф с огледало; че не е извършен монтаж на вградено ел.осветление в окачен таван;- че не е извършен монтаж на стенни плафониери; - че не е извършена доставка и монтаж на ел.бойлер от 80 литра и че не е извършен монтаж на тавански плафониери, всички относими за съответните апартаменти, в съответните размери и стойности, отчетени в повече, или въобще не сторени. СВС не е посочил доказателствените източници, по всеки един от очертаните параметри, за които обвинението претендира съответно по вид различие между действително свършеното и отчетеното по инкриминираните актове. Различието е прието най-вече въз основа на заключението по ПСТЕ, макар да е известно, че експертизата не е доказателства или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти, а е предназначена да подпомогне съда при формирането на вътрешното му убеждение по фактите. 4. ВАС е приел, че дейността на СВС по доказателствата и тяхната оценка е съответна на закона, както и, че мотивите на СВС не страдат от пороци, които той не може да отстрани – чл.335, ал.2 от НПК. Изложеното по-горе в т.1-3 не е констатирано от въззивния съд и поради това не е отстранено, въпреки наличието на процесуална възможност за това. Вместо да събере всички доказателства по делото, изясни въпросите от значение за правилното решаване на делото, изложи съображения по противоречивите доказателства, ВАС излишно е преповторил фактите, приети за установени от СВС и таблиците от ПСТЕ. Необходимо е било излагането на съображения относно доказателствената обезпеченост на изводите относно претендираните от прокурора неверни обстоятелства. Вместо това, на поставеното на вниманието му, от страна на защитата на подсъдимите, възражение, че изводите се основават само на СТЕ, ВАС е отбелязъл, че са налице и други доказателства (каквото не е експертизата, нито пък произтичат от нея), а именно - 7 броя протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, без обаче да става ясно какво точно произтича от тях и свързано с кое от претендираните неверни обстоятелства. Пак там ВАС е заявил, че няма основание да се поставя под съмнение коректността на отразените в същите протоколи данни, макар съвсем друго да произтича от заявеното от в.л. П., за установени от нея известни различия, при извършените лично от нея оглед и замервания (при забележката, за която стана дума по-горе). Все в тази посока, на л.63 от мотивите ВАС е приел, че тъкмо от разясненията на в.л.П. се установяват обстоятелства относно скритите СРР (виж т.3 по-горе) На следващо място, въззивният съд е изложил съображения, че е показателен маниерът на Л. и Н. всяка СРР да бъде отразявана в завишен размер от действително извършената. Този извод на ВАС е повече от некоректен, доколкото от приложените към ПСТЕ, изготвена от в.л.П., се съдържат множество, достатъчно ясни констатации за занижено отчитане на определени СРР (л.269 и сл. от внохд). Достатъчно е да се посочат данните за ап.10, С., като от вписванията там произтича извод за неотчетена дейност за 224,10 лева, макар в действителност да е извършена. По идентичен начин стоят нещата и с останалите шест апартамента. Коментираното дотук не е изследвано от съда по същество, макар да е бил длъжен да стори това, доколкото тези обстоятелства са от значение за субективната страна на инкриминирания престъпен състав. В която връзка е необходимо да се установи на каква стойност, съответно за всеки един от апартаментите, и общо за всички тях, възлиза заниженото отчитане на действително извършени СРР и други. Предвид характера на констатираното касационно основание, останалите възражения на жалбоподателите – по приложението на закона, справедливостта на наказанията и в гражданската част, следва да намерят убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 14 от 04.05.2016 г., постановено по внохд № 12/16 г. на Военно апелативния съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия „Допускане на доказателства”. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: