Р Е Ш Е Н И Е № 60213 гр. София, 20 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА с участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Николай Любенов, след като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 955/21 г.,и за да се произнесе взe предвид следното : Производството е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК по касационна жалба на адв. С. П.- - повереник на частния обвинител Х. Ю. Ю. и по жалба на адв. М. Р.- защитник на подс. А. Ю. М. срещу решение № 178 от 30.07.2021 г. по внохд № 383/21 г. на Окръжен съд- Варна. В жалбата на адв. П. са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1,т.1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е приел, че деянието е извършено при непредпазлива форма на вината, поради което дадената от него правна квалификация по чл. 133 от НК, вместо по чл. 129 от НК не съответствува на приетите от първата инстанция факти, които въззивният съд не е „оспорил“. Възразява се срещу приложението на чл. 81, ал. 3 от НК, довело до прекратяване на наказателното производство по чл. 133 от НК, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Настоява се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда по отношение на правната квалификация, определеното наказание и размера на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение за претърпените от частния обвинител неимуществени вреди. Направено е искане за присъждане на направените пред въззивния съд разноски от частния обвинител. В жалбата и допълнението към нея, защитникът на подсъдимия, адв. Р. излага доводи за наличие на всички касационни основания. На първо място възразява срещу качеството на въззивния акт, който не отговарял на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. В него са преповторени изводите по фактите на първата инстанция, като са добавените два нови момента – с какво име е известен подсъдимия и че пострадалият носел нож. Съдът е пропуснал да отговори на възраженията на защитата и да мотивира съображенията си за изменение на правната оценка на поведението на подсъдимия. Наличието на абсолютно процесуално нарушение липса на мотиви се обосновава с твърдение за липса на отговори по спорните въпроси. Оспорват се приетите фактически положения и се отправя упрек срещу съда, че не е направил всичко необходимо за обективното и пълно изследване на обстоятелството по делото, тъй като е отказал събирането на допълнителни доказателства при наличието на процесуална необходимост за това. Сочи, че също така, че допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява. Защитникът му адв. Р. поддържа жалбата с развитите в нея съображения. Частният обвинител Х. Ю. и повереникът му - адв. П. не се явяват. Представителят на ВКП дава становище, че жалбите не са основателни, тъй като не са налице посочените пороци в съдебния акт, налагащи отмяната му и за това предлага ВКС да го остави в сила. ВКС-трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, провери атакувания съдебен акт в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда №8 от 20.07.2020 г. постановена по нохд № 437/18 г. Районен съд- Провадия, признал подсъдимия А. Ю. М. за виновен в това, че на 5.05.2014 г. в [населено място] причинил средна телесна повреда на Х. Х. Ю., представляваща трайно затруднение движението на ръката, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, като отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. М. да заплати на частния обвинител и граждански ищец обещетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от деянието в размер на 5 000 лв., считано от датата на деянието, в едно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълния му размер от 15 000 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. М. да заплати разноските по делото, както и тези направени от частния обвинител за повереник и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв. Р. в Окръжен съд -Варна, където е образувано внохд № 383/21 г. С решение № 178 от 30.07.2021 г., Окръжен съд - Варна : -отменил присъдата на Районен съд - Провадия в наказателно осъдителната й част, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. -прекратил наказателното производство срещу подс. А. М. на основание чл. 24, ал.1, т. 5, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК за извършено на 5.05.2014 г. престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК. -изменил присъдата в гражданско осъдителната й част, като намалил обещетението за претърпени неимуществени вреди на Х. Ю. от 5 000 лв. на 3 000 лв. Осъдил подс. М. да заплати държавна такса от 2 % върху уважения размер на гражданския иск в полза на държавата по сметка на ВОС. Внимателният преглед на атакувания съдебен акт, ангажира становището на настоящия съдебен състав за наличие на абсолютно процесуално нарушение - липса на годен съдебен акт, което е основание отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Съображенията за това са следните : Срещу подс. М. е внесен обвинителен акт по обвинение за умишлено причиняване на средна телесна повреда на Х. Ю., квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК. След провеждането на съдебно следствие по общия ред, Районният съд в Провадия признал подсъдимия М. за виновен по предявеното му по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК обвинение и уважил частично гражданския иск. При въззивното разглеждане на делото, окръжният съд приел за установени същите фактически положения, каквито са описани в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда, но изменил формата на вина, при която подсъдимият е извършил деянието, от умишлено престъпление, го квалифицирал в непредпазливо по чл. 133 от НК. Въззивният съд е използвал погрешен подход за решаване на делото който е дистанциран от процесуалния закон, тъй като вместо да упражни правомощията си по чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК и да измени първоинстанционната присъда, като преквалифицира деянието от престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в по- леко наказуемо по чл. 133 от НК, той я е отменил на основание чл. 334, т. 4 от НПК. Разпоредба на чл. 334, т. 4 от НПК се прилага тогава, когато първата инстанция е признала подсъдимия за виновен по предявеното му с обвинителния акт обвинение, след което в хода на въззивното производство, въззивният съд установи, че за воденото наказателно производство е изтекъл предвидения в чл. 81, ал. 3 от НПК срок и то е погасено поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Тогава, въззивният съд следва да отмени присъдата на първата инстанция и да прекрати наказателното производство по първоначално повдигнатото обвинение. Когато, обаче в хода на въззивното производство, при обсъждане на въпросите по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК съдът прецени, че извършеното от подсъдимия деяние представлява по- леко наказуемо престъпление от това, за което е предаден на съд и за което е осъден с присъдата, изменя осъдителната присъдата и преквалифицира деянието, като се произнася по наказателната отговорност. Когато за новоизмененото престъпление е изтекъл предвидения в закона давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК и поради това то е погасено по давност, съдът с решението си не наказва дееца, въпреки, че деянието запазва престъпния си характер. На следващо място, въззивният съд напълно погрешно е прекратил производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като в материалите по делото не се съдържа информация подсъдимият да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта му, което поражда противоречие между мотивите и диспозитива на въззивния акт, какво е действителното основание, на което е прекратено наказателното производство – погасяването му по давност или изпадането на подсъдимия в продължително психическо разстройство което изключва наказателната му отговорност. В заключение, допуснатите процесуални нарушения от въззивният съд са станали причина за постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, който не може да предизвика правни последици. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, с оглед тяхното отстраняване. Последното препятства възможността да бъдат обсъдени от ВКС оплакванията в жалбите, с които се претендира наличието на останалите касационни основания. При новото разглеждане, въззивният съд следва да направи самостоятелен прочит на събраните доказателствени материали и да изведе свои изводи по фактите и правото, необвързани от становището на предходния въззивен състав. Следва, също така да прецени, налице ли са основанията за провеждане на задочно производство по чл. 269, ал.3, т. 4, б. „б“ от НПК, с оглед изискването за задължително участие на подсъдимия във въззивното производство. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.5 от НПК, ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 178 от 30.07.2021 г. на Окръжен съд –Варна, постановено по внохд № 383/21 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав при ОС-Варна от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.