Р Е Ш Е Н И Е № 403 С. 05.08.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 684 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени четири касационни жалби против въззивно решение № І-141 от 29.09.2008г.по в.гр.д.№ 793 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 2.07.2007г. по гр.д. № 263/2006г.на Районен съд П. и вместо това е постановено друго,с което е прогласена нищожността на сключения между В. Т. С.,С. Г. У.,С. Г. У.-Иванова,Ф. Д. С., И. С. С.,П. Г. С.,Георги Д. С., П. И. Гочева,Кера И. С.,С. А. Ж., М. А. С.- от една страна и И. Д. Д. и Т. Н. Д.-от друга страна,договор за замяна на 9/10 ид.ч.от им.№ 16431 по плана за земеразделяне на гр.Поморие, представляващ- Т. насаждения/изоставени/,с площ от 1.574дка,трета категория,местността „Кротиря” със 3 750/ 9 740ид.ч.от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с.Черни връх,община К., местността „Дебелата кория”,с начин на трайно ползване-нива,сключен с н.а.№ 31 т.ІІ рег.№ 1526 д.№ 173/95г.като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, обявил е за валидна сделката за покупко-продажба на 9/10ид.ч.от имот им.№ 16431 по плана за земеразделяне на гр.Поморие,прикрита като договор за замяна с н.а.№ 31 т.ІІ рег.№ 1526 д.№ 173/95г., постановил е С. С. В. да изкупи 9/10ид.ч. от имот им.№ 16431 по плана за земеразделяне на гр.П. за сумата от 55 277лв.и са присъдени дължимите разноски. Искането на Ф. Д. С., И. С. С., П. Г. С.,Георги Д. С./заличен като страна поради настъпила смърт пред касационната инстанция,като на негово място е конституирана единствената му наследница-Д. Г. С./,С. А. Ж. и М. А. С. посочено в подадената от тях касационна жалба,както и на касаторите С. Г. У. и С. Г. У.-Иванова- е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на спора по същество с оставяне в сила на първоинс-танционното решение.Претендират направените по делото разноски. Искането на касаторите И. Д. Д. и Т. Н. Д., посочено в подадената от всеки един касационна жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД,във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ЗС. Претендират направените по делото разноски. С определение № 764 от 6.07.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка със следните поставени въпроси - 1.за връзката между исковете по чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД,със следните подвъпроси : за възможността да се разкрива симулация на базата на косвени доказателства /т.е.без наличие на „обратно писмо”/,за това-годни доказателства за настоящия спор ли са изявленията на лица,отразени в протокол от съдебно заседание по друг спор,както и възможно ли е установяване на привидност на сделката от трето,неучастващо в нея лице, 2.за уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС необходимо ли е установяването на всички действително уговорени условия на продажбата и по-специално- следва ли в случая да се приеме,че размера на продажната цена е 55 277лв.и 3.преюдициален за настоящия ли се явява спора по гр.д. № 212/07г.на Б. с предмет-установяване на действителността на договор за делба от 1996г.,от който произтича съсобствеността по отношение на заменения имот между ищцата по делото и първите единадесет ответника. В съдебно заседание нито една от страните не се явява лично.И четирите групи касатори се представляват от процесуални представители /не се явява такъв само за касаторите С. Г. У. и С. Г. У.-Иванова/,които поддържат подадените жалби. Ответницата В. също се представлява,като нейният представител оспорва подадените жалби и желае обжалвания акт за бъде оставен в сила. Всички явили се представят писмени бележки.Останалите ответници-не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Фактите по делото са следните: Ищцата и първите единадесет ответници са били съсобственици-по силата на договор за доброволна делба от 1996г.-на имот № 16431 по плана за земеразделяне,находящ се в землището на гр.Поморие,областта „Кротиря”, като делът на ищцата е 1/10 ид.ч. Първите единадесет ответници са заменили с н.а.№31 т.ІІ рег.№1526 д.173 на 18.04.2005г. собствената си 9/10 ид.ч. от този имот с имот, придобит две седмици по-рано от последните двама ответници / И. Д. и Т. Д./,представляващ 3750/9740кв.м.ид.ч.от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с.Черни връх,община К., местност ”Дебелата кория”,с начин на тройно ползване-нива. Според заключението на приетите по делото експертизи съотношението на стойностите на двата имота е както следва:41 457лв.- към 714лв./според единичната / и 55 277лв към 1 071лв. /според тройната/. Имотът,който се заменя /9/10ид.ч.от имот № 16431 в м.”Кротиря”/се намира на възлово място,на първокласен път Бургас-Слънчев бряг и разклона за гр.Поморие, граничи с урбанизирана територия на гр.Поморие,отстои на 100м. от крайбрежната ивица и има изградена инфраструктура, а имотът,с който е заменен /3750/9740кв.м.ид.ч.от имот № 078029 в м. ”Дебелата кория”/ е на 900м.от третокласен път Бургас-Средец,на 1000м. от Мадренското езеро и та 1200м. от с.Черни връх, теренът е хълмист и силно наклонен,покрит е с трънливи храсти /драка/, почвата е камениста и нископродуктивна,негоден е за земеделска обработка, няма изградена инфраструктура и в околностите няма проведена процедура за промяна на статута на земеделската земя. На датата на осъществяване на сделката по замяната-18.04.2005г., девет от единадесетте ответници-съсобственици и прехвърлители на процесния имот- са подписали безсрочно пълномощно в полза на трето лице за разпореждане със същия имот,както и декларации по чл.226 ал.1 от ДПК и по чл.26 ал.6 от ЗННД,като са предали оригиналите от същите на приобритателя- И. Д.,който-веднага се е снабдил с нотариално заверени преписи от същите. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ответниците по делото не са желаели целения със замяната резултат-да придобият 3750/9740кв.м.ид.ч.от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с.Черни връх, а постигане на ефекта на продажба,за което са получили и съответната за стойността на имота цена.Сключената замяна е симулативна сделка,прикриваща покупко-продажба.Тъй като съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД привидната сделка е нищожна,а съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗД- действителна е прикритата,съдът е прогласил нищожността на извършената замяна,обявил е за валидна покупко-продажбата и е уважил предявения иск по чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване.Въззивният съд е мотивирал изводите си - освен с липсата на равностойност между имотите по замяната и с предприетите в деня на замяната/т.е.още преди да придобият собствеността/ - действия по издаване на документи за разпореждане със същия имот, още и с установения по делото факт,че ответниците/с изключение на трима/ не са ходили на оглед на имота по замяната,не са имали никакви преки впечатления от него, с това,че по друго дело- н.ч.х.д.- ответна страна е заявила,че се касае до извършена продажба, както и на базата на позоваване на чл.114 ал.3 от ГПК/отм./-пред вид отказа на една от ответниците да се яви и даде отговори на поставени въпроси по реда на чл.114 ал.1 от ГПК/отм./, пред вид извършена промяна в обясненията,дадени от друга ответница и пред вид установения факт,че отговорите на останалите ответници са противоречиви и не съответстват на събраните по делото доказателства /заявили са,че не са подписвали декларации с цел разпореждане - при наличие на писмени доказателства за това/. Така постановеното решение е правилно,като настоящият съдебен състав не споделя изложените в подадените касационни жалби твърдения за постановяване на въззивния акт в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. По първия поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, за връзката между исковете по чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД, разгледан в контекста на фактите по конкретния спор, настоящият съдебен състав намира следното: Вярно е,че искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно,но това –няма как да стане в случаи като настоящия- при относителна симулация /когато се твърди,че нищожният привиден договор прикрива друга сделка/, в който двата иска следва да се предявят и разгледат заедно.В тази хипотеза следва да се установи не само,че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора,но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане,тъй както с писмени доказателства,така и със гласни- при спазване на ограничението по чл.134 ал.2 от ГПК/отм/. Съгласно цитираната разпоредба- когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания,когато в делото има писмени доказателства,изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава.Няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето,неучастващо в нея лице,стига то да има правен интерес от това,т.е.-ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици -то би могло да черпи права. В случая – правилно въззивният съд е възприел като годно писмено доказателство/с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1 от ГПК/отм./протокола от проведеното на 10.10.2006г.съдебно заседание по н.ч.х.д.№7/2006г.по описа на Районен съд П..Същият –представлява официален свидетелстващ документ,съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените за това- форма и ред и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства и по-специално относно признанието на ответната страна Ф. С. /потвърдено и от С. С.-майка на други двама от ответниците, също наследник на общия наследодател,подписала договора за делба от 1996г.,но без да притежава реален дял/,че са продали общ имот в м.”Кротиря”, близо до „Винпром”,без което същата зима тя-„не би могла да си плати тока”. Неоснователен е изложения от касаторите довод,че тези показания са възприети от въззивния съд в качеството им на признание на неизгоден за страната факт,което е недопустимо,тъй като е направено в друг процес /наказателен/,в друго процесуално качество/свидетел/и тъй като е в нарушение на принципите на устност и непосредственост.Въззивният съд е възприел като доказателство-не признанието на страната,а съдебния протокол по н.ч.х.д.№7/2006г.на П., който е писмено доказателство.В това си качество- то е могло да бъде оспорено от страната,което в случая не е било направено. При това-следва да се има пред вид,че се касае не за основно и определящо доказателство,формирало решаващите мотиви на съда, а за едно от множество налични косвени доказателства по делото, които разгледани в съвкупност водят до единствено възможния извод,че прехвърлителите на процесния имот № 078029 в м.”Кротиря”- не са имали намерение да стопанисват и ползват получените в замяна идеални части от имот № 078029,находящ се в землището на с.Черни връх. Косвено доказателство- в горепосочения смисъл представляват и дадените по реда на чл.114 ал.1 от ГПК/отм./обяснения от осем от ответниците.С тези обяснения,които са изложени от М. С. и потвърдени от останалите, се установява,че имотът, с който е извършена замяната е бил огледан само от трима от бъдещите му съсобственици. Никой от ответниците не е могъл да посочи границите му.При това-изложената от тях информация за имота- се разминава с дадената от вещите лица,който за да изготвят оценъчната експертиза са извършили оглед. Разминаването е съществено,защото е досежно атрактивността на имота, качеството на земята,разстоянието до най-близкото село, възможността за напояване. Косвено доказателство е и факта,че една от ответниците-Ф. С.- е дала противоречиви обяснения пред съда. На 26.03.2007г.тя е потвърдила гореизложените обяснения, дадени от М. С.,а на 23.01.2008г. на въпроса-продала ли е процесния недвижим имот и за каква сума- е казала,че не си спомня и не желае повече да бъде призовавана. Такова косвено доказателство е и факта,че една от ответниците - В. С.-въобще не се е явила пред съда и не е дала обяснение по поставените й въпроси. При тези факти,правилно въззивният съд,на основание чл.114 ал.3 от ГПК/отм./ като е взел пред вид,че една от ответниците/ В. С./ не се е явила,а друга/ Ф. С./ е отказала да отговори,както и че обясненията на останалите свидетели са в противоречие със заключението на приетите експертизи- е счел,че е налице основание да се приеме за доказано твърдението на ищцата,че действителната воля на страните е била за извършване на продажба,а не замяна. При преценката на действителната воля на страните не може да не се вземе пред вид,че по делото е останала необяснена причината за извършване на замяна между имоти с фрапиращата разлика в стойностите им-процесният имот е 51 пъти по-скъп от този,с който е извършена замяната,както и че в деня на замяната и при това- преди тя да бъде извръшена– прехвърлителите на процесния имот са предоставили на собствениците на имота,с който е извършена замяната нотариално заверени преписи от всички необходими документи,за да могат те- при желание безпроблемно да си възстановят собствеността върху него. С оглед на гореизложеното,настоящият съдебен състав намира, че преценката на събраните по делото доказателства, разглеждането им във взаимна връзка и логиката на установеното въз основа на тях-води до единствено възможния извод за това,че атакуваната сделка прикрива продажба. По втория поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, за необходимостта за уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС да бъдат установени всички действително уговорени условия на продажбата и по-специално –за цената на процесната сделка,следва да се посочи следното: Вярно е,че съгласно чл.33 ал.2 от ЗС -лицето,което изкупува имота встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия на продажбата и че едно от тези съществените условия е цената на продажбата, а в случая за нея–не са налице данни.Но също така е вярно, с оглед на приетото по-горе,че предявеният иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС е основателен: безспорно е,че ищцата и първите девет ответници са съсобственици на процесния имот,установи се,че е извършена сделка на разпореждане-чрез покупко-продажба от съсобственици - без да отправят покана за изкупуване към един от съсобствениците.Съгласно чл.130 от ГПК/отм./-основателният иск не може да бъде отхвърлен поради липса на достатъчно данни за неговия размер.В тези случаи- размерът се определя или по преценка на съда или въз основа на заключение на вещо лице. В конкретния случай въззивният съд е ползвал заключението на приетата по делото тройна експертиза и това е правилният подход. Установяването на всички действително уговорени условия на продажбата в конкретната хипотеза на симулативна сделка – изисква,а не изключва решаването-съобразно наличните правни механизми/в случая на чл.130 от ГПК-отм./-на въпроса за цената на сделката.Противното би означавало – да се позволи на неизправната страна да черпи права от неправомерното си поведение,а това е недопустимо. Относно третия поставен въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване-за преюдициалността на спора по гр.д. № 212/07г. на Б. за установяване действителността на договора за делба от 1996г.,от който произтича съсобствеността по отношение на заменения имот- то отговорът е отрицателен.Преценката на действителната воля на страните, сключили процесния договор за замяна от 2005г.и за това-дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение,както уважаването на иска по чл.33 ал.2 от ЗС не са обусловени и не зависят от преценката за действителността на договора за делба от 1996г. Имайки пред вид изразеното становище по поставените въпроси,като и изложените съображения,които съвпадат с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен. Неоснователен е довода в касационната жалба на първата група жалбоподатели относно недопустимостта на иска по чл.33 ал.2 от ЗС пред вид предявяването му след изтичане на преклузивния двегодишен срок. На практиката няма спор,че същият тече от датата на узнаване на сделката, като в случая следва да се има пред вид датата на узнаване не на привидната,а на прикритата сделка.Не се спори,че срокът е спазен,ако се брои,считано от узнаване на обстоятелството,че се касае за извършване на продажба,а не от датата на извършване на замяната. С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК – в полза на ответната страна по касация-В. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски,които съгласно представения договор №41 от 10.05.2010г.и пълномощно възлизат на 1 000лв.,за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-141 от 29.09.2008г.по в.гр.д.№ 793 по описа за 2007г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА В. Т. С.,С. Г. У., С. Г. У.-Иванова,Ф. Д. С., И. С. С.,П. Г. С., Д. Г. С.,П. И. Гочева,Кера И. С.,С. А. Ж., М. А. С., И. Д. Д. и Т. Н. Д. да заплатят на С. С. В. сумата от 1 000лв./хиляда лева/, представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.